О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.02.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: С.М.

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 117 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от „К. А.-98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: обл. С., Община Н.З., с. М. **** представлявано от К. А.Г. чрез адв. К.И.П. *** със съдебен адрес за призоваване, получаване на книжа и документи: гр. В.Т., бул. „Б.“  № *, ет.*, офис * против Определение № 42 от 06.02.2017 г. на Новозагорски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 92 /2017г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на молителя „К. А.-98“ ЕООД за допускане на обезпечение на бъдещ частичен иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД против „Изворово агро“ ЕООД за сумата от 70 673, 60 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка възбрана на подробно описаните в определението земеделски земи в землището на с. Изворово и с. Кьосевци, община Антоново,  и с. Царевци, община Омуртаг, област Търговище собственост на ответника.

            Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно и в противоречие с представените по делото писмени доказателства. Посочва, че неправилен бил извода на съда, че прекратяването на договорите не било налице, тъй като било установено със сила на присъдено нещо съществуването на арендното правоотношение. Ответникът бил поискал да бъдат прекратени договорите за аренда с искане до съдията по вписванията от 15.04.2015 г., което било уважено на същата дата, което било означавало, че от датата на вписванията до датата на влизане в сила на първото от представените окончателни решения органите на поземлената собственост по чл. 57 ППЗСПЗЗ били длъжни да се съобразяват с това вписване, което било пречка за молителя да заяви тези земи за обработка съгласно чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ и тези земи били изключени от земите, които могли да ползват за 2014-2015 г. и 2015-2016 г. Уговорената от тях договорна неустойка била обезпечавала именно такива вреди от неоснователното прекратяване на договора.

Обезпечителната мярка била съответна на обезпечителната нужда. Възбраната била допустима обезпечителна мярка по отношение на всички вземания, произтичащи, както от вещноправни, така и от облигационни правоотношения.  Постановеното решение противоречало на т. 3-5 на ТР № 6 /14.03.2013 г. по т.д. № 6 от 2013 г.  Незаконосъобразен бил и извода на РС Нова Загора, че бъдещият иск не бил вероятно основателен. Била налице предпоставката предвидена в чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като бъдещият иск бил подкрепен с достатъчно убедителни писмени доказателства- договори за наем, договори за аренда на земеделски земи с клауза за неустойка, платежни нареждания, констативни нотариално заверени протоколи, нотариална покана, молби за вписване прекратяването на договорите, първоинстанционни съдебни решения, с които се признавало съществуването на облигационно правоотношение между страните и неправомерното разваляне на договорите от страна на ответника и вписването на това несъществуващо обстоятелство в службата по вписванията при РС-Омуртаг, като съдът бил отменил тези актове. Вземането за неустойка, което щяло да бъде предявено с бъдещия иск произтичало от тези признати за съществуващи между страните облигационни отношения с предмет предоставяне на правото на ползване върху процесните земеделски земи. Твърди, че тези договори били прекратени неправомерно от арендодателя преди изтичането на срока им и в този случай се била дължала уговорената в чл. 4, ал. 3 от тях неустойка. Посочва също че от налагането на тази обезпечителна мярка ответникът не следвало да търпи вреди. Представените писмени доказателства насочвали към висока степен на вероятност на извода за действителност на уговорената неустойка и неправомерното разваляне на договора от страна на ответното дружество. Цитира в този смисъл Определение № 282 от 31.10.2016 г. на СлОС по т.д. № 85/2016 г.

Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да допусне исканото обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на възбрана на посочените в молбата земеделски земи.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

             По силата на представените по делото договори за наем/аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите молителят е придобил правото да ползва описаните земеделски земи за срока на действие на договорите срещу задължението да заплаща наемната цена. В чл. 4, ал. 3 от процесните договори за наем/аренда на земеделска земя била уговорена неустойка при едностранно прекратяване на договорите от страна на арендодателя без съгласие на арендатора в размер на 350 лв. за всяка стопанска година до изтичането на договора. От приложените по делото нотариални актове се установява, че арендодателя по договорите се е разпоредил в полза на ответното дружество със собствеността върху имотите или върху идеални части от тях и е настъпило заместване по силата на тях на собственика арендодател. Новият арендодател „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД изпратил покана на арендатора и молител в настоящото производство и му дал седемдневен срок да изпълни задълженията си по договорите, като го предупредил че в противен случай ще счита договорите за развалени. Същият подал до съдията по вписване при РС Омуртаг и молби за заличаване на договорите за наем/аренда на земеделска земя. С оглед на тези действия на новия арендодател молителят предявил искове с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 537, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 90 ЗКИР пред РС-Варна, като всичките производства завършили със съдебни решения, с които се признавало за установено в отношенията между страните  „К. А.-98“ ЕООД и „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, че съществуват облигационни правоотношения между страните произтичащи от процесните договори за наем/аренда на земеделски земи, като се отменя вписването на развалянето им.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали бъдещия иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.

            Съдът намира, че бъдещия частичен иск по чл. 92 от ЗЗД е допустим.  С оглед на представените  от ищеца с исковата молба писмени доказателства не може да се направи извод, че същият е вероятно основателен. Видно от приложените по делото решения на РС-Варна е признато съществуването на облигационни правоотношения между страните породени от представените договори за наем/аренда на земеделски земи, т.е. не е налице прекратяване на тези договори от страна на арендодателя и е отменено вписването на тяхното разваляне. Уговорената в чл. 4, ал. 3 на всеки един от приложените договори неустойка се дължи при едностранно прекратяване на договора от арендодателя преди изтичане срока на договора и цели да компенсира вредите, които арендатора би претърпял от прекратяването на договора преди изтичане на предвидения в него срок. Договорите за наем/аренда на земеделски земи продължават да действат между страните и да ги обвързват. Вредите, които твърди жалбоподателят че е претърпял от датата на вписванията до датата на влизане в сила на първото от представените окончателни решения, тъй като органите на поземлената собственост по чл. 57 ППЗСПЗЗ били длъжни да се съобразяват с това вписване, което било пречка за молителя да заяви тези земи за обработка съгласно чл. 69 и чл. 70 от ППЗСПЗЗ и тези земи били изключени от земите, които могли да ползват за 2014-2015 г. и 2015-2016 г. биха могли да обусловят фактическия състав на друг иск за неизпълнение на договорни задължения, но не се включват във вредите обезпечени от договорената неустойка в чл. 4, ал. 3 от договорите за аренда.

            Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда следва да се изразява в такива действия на ответника, които намаляват, заплашват да намалят или така накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя, необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или други подобни. В случая, безспорно с оглед размера на вземането от една страна и не може да се направи извод за наличие на финансови затруднения на длъжника, а от там и наличие на обезпечителна нужда.  Не са представени доказателства относно конкретни действия, които ответното дружество да е предприело по отчуждаването на процесните земеделски земи, нито относно търсенето на нови арендатори, нито относно каквито и да е било други действия, които биха били от естество да затруднят осъществяването на правата на молителя при евентуално уважаване на предявения от него частичен иск.

На последно място обаче поисканата обезпечителна мярка е неподходяща с оглед защитата на накърненото право. В случая се касае за частичен бъдещ иск, чийто предмет ще бъде облигационно парично вземане, а се иска да бъде наложена обезпечителна мярка възбрана на процесните земеделски земи. Така поисканата обезпечителна мярка не съответства на естеството на правото, чиято защита ще се търси с бъдещия частичен иск. Следва да се отбележи, че дори и ответното дружество да се разпореди с процесните земеделски земи, няма данни, че същото не разполага с достатъчно имущество и не би могло да изпълни своето парично задължение, за което молителя твърди, че има към него Налагането на тази обезпечителна мярка не се постига целта на обезпечителното производство - да се гарантира възможността и на двете страни, с оглед изхода на спора, да бъдат съответно удоволетворени, да се гарантират правата на ищеца, без обаче да се засягат неоправдано тези на ответника. Освен това обаче следва да се отбележи, че при липса на обезпечителна нужда въобще не следва да се преценява поисканата от молителя обезпечителна мярка.

С оглед изложеното съдът намира поисканата мярка за неподходяща, поради което искането за допускане на обезпечение чрез налагането й не следва да се уважава.

Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.             

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА Определение № 42 от 06.02.2017 г. на Новозагорски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 92 /2017г., като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                   2.