О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

ГР.С., 14.03.2017г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                                  Мл.с.: Н. К.

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 121 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. С. в качеството и на процесуален представител П.П.П. ЕГН ********** *** против Определение № *56/06.02.2017 г. по гр.д. № *10/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост. В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, а така също така и необосновано. Страната посочва , че съдът неправилно е приел, че след като жалбоподателят е подал молба на 23.06.2016г. в заповедното производство за издаване на преписи от документи, е можел да подаде и възражения по издадената Заповед за изпълнение до две седмици, а той подал исковата си молба в съда едва на 18.01.2017г. Жалбоподателят счита, че срокът за подаване на възражения в  заповедното производство започва да тече от надлежното връчване на Заповедта за изпълнение. В случая адресът му бил погрешно посочен и вместо временния му адрес в с.Т. е бил уведомяван на дарес в гр.С. ул.“В.К.“ № *. Твърди, че до настоящия момент не е получил надлежно Заповед за изпълнение, поради което срокът за подаване на възражение по заповедното производство все още не е започнал да тече. От друга страна жалбоподателят посочва, че започнатото заповедно производство от ОББ АД не представлява процесуална пречка за предявяване на исковата му претенция по която е образувано гр.д. № *10/2017г. на СлРС. Моли се обжалваното определение да бъде отменено.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 18.01.2017 г. пред СлРС е била депозирана искова молба от жалбоподателя П. , против ОББ АД с искане за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата от 1000.00 лева, представляваща частичен иск от целия иск в размер на 8955.14 лева. В исковата молба е посочено, че е бил издаден изпълнителен лист в полза на ОББ АД, по който ищецът е бил солидарен длъжник във връзка с получени суми от кредитополучателя Д.Г.Д. по договор за потребителски кредит от 27.04.2007г. Във връзка с това било образувано изпълнително дело № *0128350401488 на ЧСИ П.Р., по което му било наложен запор на трудовото възнаграждение. Ищецът твърди, че както в изп.лист така и в Заповедта за изпълнение и в изп.дело банката била посочила погрешно адреса му и вместо да бъде призоваван на адреса си в С.Т., ОБЩ.С. е бил уведомяван на адрес ГР.С., ул.В.К. № *. Посочено е, че според ищеца същият не дължи сумите, за които е осъден като поръчител. Към исковата молба е бил представен договор за предоставен потребителски кредит с обезпечение от 27.04.2007г., от който е видно, че жалбоподателят П. е бил поръчител по вземането на Д.Г.Д.. В чл.17 ал.1 от Договора е бил посочен адрес на поръчителя ГР.С., ул.“В.К.“ № *. Договорът е подписан от жалбоподателя. На адреса в ГР.С., ул.“В.К.“ № * на 19.11.2012г. е била изпратена покана за доброволно изпълнение от ЧСИ П.Р.. От представената покана не е видно дали същата е била получена от жалбоподателя.

По делото е представено гр.д. № 3087/2012г. на РС – Сливен, по което е издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен лист с длъжници Д.Г.Д. и П.П.П. при солидарност на задълженията. На 23.06.2016г. по делото е депозирана молба от П.П.П., в която е посочен адрес ***, с която същият е поискал да му бъде издаден заверен препис от всички документи по делото. Молбата е била удовлетворена и П. е получил исканите документи на 28.06.2016г.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 13.12.2016 г. и на 17.12.2016 г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В разпоредбата на чл. 424 ал.1 от ГПК е посочено, че длъжникът може да оспори вземанетопо исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. От друга страна в разпоредбата на чл.414 ал. 2 от ГПК се сочи, че възражението срещу заповедта за изпълнение може да се направи в двуседмичен срок от връчване на заповедта. На следващо място трябва да се посочи , че в разпоредбата на чл.412т.4 от ГПК се предвижда , че заповедта за изпълнение трябва да съдържа трите имена и адреса на страните. При анализа на тези текстове се стига до извода , че адреса на длъжника посочен в заповедта за изпълнение не е необходимо да е неговият постоянен или настоящ адрес. В този случай е бил посочен адреса на който самият жалбоподател се е съгласил да получава съобщенията във връзка със заема – видно от Договора за потребителски кредит( чл.17). Именно на този адрес ГР.С. , ул. „В.К.“ № * е била връчена и поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело. От отрязъка, който е приложен по делото не е видно, на коя дата е била връчена поканата за доброволно изпълнение, но във всички случаи това е било преди 28.06.2016 г. , на която дата жалбоподателят е получил препис от документите по ч.гр.д.3087/2012г. по описа на СлРС. От тази дата следва да се приеме , че тече двуседмичният срок предвиден в разпоредбата на чл.414 ал.2 от ГПК , в който жалбоподателят е можел да направи възражение за недължимост на задължението. Безспорно е , че той не е направил това, но в случая не са налице и основанията на чл. 424 ал.1 от ГПК за предявяване на иск за оспорване на вземането. Ето защо обжалваното определение, с което е прекратено производството по иска поради недопустимост на същия се явява правилно и законосъобразно.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна частната жалба на П.П.П. ЕГН ********** *** против Определение № *56/06.02.2017 г. по гр.д. № *10/2017 г. на Сливенския районен съд.  

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.