О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N 116

гр. Сливен, 06.03.2017 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М.С.

                                                                           М.Б.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 129 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е спряно производството по образувано гражданско дело поради наличие на преюдициален спор от значение за изхода на производството и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател – ищец в първоинстанционното производство,  обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са налице условията, предвидени в ГПК за спиране на производството. Развива подробни доводи и иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законовия срок  насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Производството по гр.д. № 5/2017г. на НзРС е образувано по искова молба, подадена на 30.09.16г. от частния жалбоподател Б.С.М. против „К.А.-*** с правно основание чл. 16 ал. 5 вр. чл. 8 ал. 2 т. 1 от ЗАЗ – за изменение на договор за наем от 18.06.2012г. /вписан на 27.06.12г./на 10 бр. подробно описани земеделски имота /за които твърди, че е техен собственик от 2014г., поради което е встъпил в правата на наемодателя/арендодател/, в частта относно размера на уговореното арендно възнаграждение, като то бъде увеличено  за периода от стопанската 2015/2016г. до края на срока на договора на 100 кг/дка зърно или 35 лв/дка.

На 13.10.2016г. пред РС – Омуртаг е подадена искова молба от „БИМ Агро“ ЕООД, гр. Търговище, против „К.А.-***, с която са предявени искове  с правно основание чл. 75 от ЗС, при условията на евентуалност - чл. 76 от ЗС и кумулативен по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД – за защита на нарушено/отнето владение чрез връщането му и за заплащане на обезщетение от непозволено увреждане, касаещи два от земеделските имоти, предмет на описания по-горе договор за наем от 27.06.12г., като за тези имоти ищецът твърди, че има сключен договор за наем от 13.07.2015г. със собственика им Б.С.М.. Исковата молба е образувана в гр.д. № 360/16г. на РС-Омуртаг.

НзРС е спрял производството по гр.д. № 5/17г. на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, считайки, че е налице висящо дело в друг съд /РС-Омуртаг/, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора пред него.

Този въззивен състав не споделя това виждане. За да има преюдициално значение спорът, по който се изчаква постановяване на решение, е необходимо чрез него да се установяват факт или обстоятелство, които са част от спорното правоотношение по спряното производство, влизат в обсега на доказване и имат решаващо значение за формирането на правните изводи.

Не така стоят нещата в настоящия случай.

Производството пред НзРС има за предмет облигационни отношения и в него ищецът иска да упражни свое потестативно право, осигурено му със специалната разпоредба на чл. 16 от ЗАЗ. Релевантните факти по този спор са единствено съществуването на валиден договор за аренда и трайно изменение на обстятелствата, от които страните са се ръководили при сключването му. В този процес не са предмет на обсъждане въпросите за изпълнението на правата и задълженията на страните, неговото разваляне или прекратяване.

Производството пред РС-Омуртаг е образувано въз основа на заявени вещни претенции по чл. 75, евентуално – чл. 76 от ЗС /искът за обезщетение за вреди е обусловен/. Исковете са предявени като такива за защита на владелчески права, но в обстоятелствената част на исковата молба ищецът признава, че черпи правата си от договор за наем, което го превръща в държател, а не владелец и той може да ползва само иска по чл. 76 от ЗС. Независимо от това, евентуалното уважаване на исковете за предаване на държането/владението  на двата земеделски имота, няма пряко касателство с въпроса относно изменението на размера на арендното плащане, което е предмет на спряното производство. Той не е свързан с изпълнението или неизпълнението на договорните задължения, а със съдържанието на уговорките, с оглед специфичния предмет на договора, което законодателят е позволил да претърпява изменение post factum, при наличие на определени условия. Евентуалното предаване на държането върху двата /от общо 10-те имота, обект на договора за наем между страните по гр.д. №5/17г. на НзРС/ може по всяко време да послужи като възражение за неизпълнен договор от страна на наемателя/арендатора, ако възникне спор за изпълнение на договорни задължения, но в отделно производство и само с оглед всички други обстоятелства, касаещи съществуването, развитието и прекратяването на договорните отношения.

Освен всичко това, ответникът по двете дела е един и същ и по никакъв начин не се накърняват правата му по кое да е от двете производства, защото той може да отблъсне ефективно претенциите по всяко едно от тях независимо от другото, тъй като правопораждащият за него факт е един и същ спрямо двете правоотношения.

В обобщение въззивният съд счита определението за спиране на гражданското производство за незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките, заложени в нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК.

Поради това атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на НзРС за продължаване на съдопроизводствената дейност.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение № 26 от 17.01.2017г. по гр.д. № 5/17г. на НзРС за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ВРЪЩА гр.д. № 5/17г. на НзРС на РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА за продължаване на процесуалните действия.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: