О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 07.03.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     М.С.          

                                                            ЧЛЕНОВЕ:           М.Б.

СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№133 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от длъжника К.Г.Г. против Определение №2466 от 30.11.2016г. по ч.гр.д.№4737/2016г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата на длъжника за местна неподсъдност.

            Жалбоподателката чрез пълномощник адв.Г. от САК посочва, че обжалваното определение е необосновано и противоречащо на разпоредбите на ГПК. Посочва, че необосновано и в нарушение на разпоредбата на чл.111 от ГПК районният съд е отказал да изпрати делото на Софийски районен съд. Посочва, че длъжника има настоящ адрес *** и фирмата заявител също е със седалище в гр.София и би било неоснователно делото да се разглежда от СлРС в случай на предявен  установителен иск. Следвало да се има предвид и процесуалната икономия. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да даде указания на СлРС да изпрати делото по подсъдност на Софийски районен съд.

            В законоустановения срок по делото не е постъпил отговор на жалбата от другата страна – заявителя „Софийска вода“ АД, гр.София.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Кредиторът „Софийска вода“ АД, гр.София е подал на 08.09.2016г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника К.Г.Г. в Софийски районен съд. След извършена справка за адресна регистрация, от която е установен постоянен адрес на длъжника Г. *** настоящ такъв в гр.София, Софийски районен съд с определение от 16.09.2016г. по гр.д.№50629/2016г. е прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Сливенски районен съд на основание чл.411 от ГПК.

            С Разпореждане от 07.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№4737/2016г. на Сливенски районен съд е разпоредено издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника.  

Въз основа на разпореждането е издадена Заповед №3152 от 07.11.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№4737/2016г.  на Сливенски районен съд за заплащане на посочените в заявлението суми, както следва: главница в размер на 366,17лв. за доставена въз основа на неформален договор за доставка и пречистване на вода за периода от 12.12.2013г. до 13.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението на 08.09.2016г. и разноски в размер на 325лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 17.11.2016г. На 23.11.2016г. /по пощата/ е подадено възражение против заповедта за изпълнение.

С разпореждане от 28.11.2016г. СлРС е указал на заявителя възможността да предяви иск за установяване на вземането си поради постъпилото възражение и последиците от непредставяне на доказателства за предявения иск. Разпореждането е връчено на заявителя на 09.12.2016г.

На 25.11.2016г. по делото е постъпила молба от длъжника К.Г. с възражение за подсъдност на основание чл.111 от ГПК и искане делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност по нейния настоящ адрес,***.

С Определение от 30.11.2016г., СлРС е оставил молбата за местна неподсъдност без уважение.

Определението е връчено на длъжника на 18.01.2017г. Частната жалба против него е подадена по пощата на 25.01.2017г.

С Определение №59/11.01.2017г. на основание чл.415, ал.2 от ГПК, СлРС е обезсилил издадената заповед за изпълнение за парично задължение и прекратил производството по ч.гр.д.№4737/2016г., поради непредставяне в срок доказателства за предявяване на иска за установяване съществуване на вземането. Определението е връчено на взискателя – заявител на 24.01.2017г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Възражението на длъжника Г. за местна неподсъдност на заповедното производство се основава на чл.111 от ГПК. Тази разпоредба обаче е приложима при определяне на подсъдността в исковото производството, каквото не е налице в случая. Следователно, ако взискателят бе предявил указаният му иск по чл.422, вр. с чл.415 от ГПК за установяване съществуване на вземането си, то по отношение на него би била приложима разпоредбата на чл.111 от ГПК – предявяване на иска по настоящ адрес на ответника.

В случая обаче сме изправени пред хипотезата на развило се заповедно производство, при което е налице специална правна норма относно подсъдността – чл.411, ал.1 от ГПК, която изключва приложението на общите правила относно подсъдността, в т.ч. и разпоредбата на чл.111 от ГПК, на която длъжникът се позовава. Законодателят императивно е предвидил в разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до районния съд по постоянния адрес /при физически лице/  или седалището /при юридическо лице/ на длъжника, като е предвидил задължение за служебна проверка на местната подсъдност от сезирания съд.

Безспорно, от направените, както от първоначално сезирания РС – София и впоследствие и от РС – Сливен, справки за адресна регистрация на длъжника К.Г., същата има постоянен адрес ***. Следователно, по правилото на цитираната разпоредба компетентен да издаде заповедта за изпълнение е СлРС, както е и процедирано в случая. Правилно Софийски районен съд след констатиране на своята некомпетентност, е изпратил делото за издаване на заповед за изпълнение на компетентния Сливенски районен съд.

Както бе посочено, подсъдността по чл.111 от ГПК в случая е неприложима, с оглед наличието на специална такава и предвидената в тази разпоредба възможност е налице при евентуалното последващо исково производство, каквото обаче в настоящата хипотеза не се е развило /взискателят не е предявил иск и заповедта за изпълнение е обезсилена с влязло в сила определение/.

С оглед изложеното, частната жалба на К.Г. против определението, с което е оставена без уважение молбата й за местна неподсъдност е изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от К.Г.Г. с ЕГН ********** *** частна жалба против Определение №2466 от 30.11.2016г. по ч.гр.д.№4737/2016г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без уважение молбата й за местна неподсъдност, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.