О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 10.03.2017г.

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                           

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

                                                                  Мл.с.: Н.К.

 

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Мария Блецова ч.гр.д.№ 142 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Х. в качеството и на процесуален представител С.С.И. ЕГН ********** *** против Определение № 297/10.02.2017 г. по гр.д. № 118/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба и е обезсилена изцяло издадената по ч.гр.д. № 4186 по описа на СлРС за 2016г. срещу „МАГ-71“ ЕООД Заповед за изпълнение № 3211/14.11.2016г. и изпълнителен лист от 14.11.2016г.  В жалбата се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят посочва, че е получил указания от съда за довнасяне д.т. и за предявения по чл.86 от ЗЗД иск, който имал за предмет претенция за присъждане на обезщетение за неизпълнение на забавено парично плащане. Доверителката й заявила, че не разполага с повече финансови средства и не може да плати търсената такса по този иска, което била причината да не се внесе допълнителната държавна такса. В този случай съдът би  следвало да прекрати производството частично п о отношение на акцесорния иск и да продължи производството за установяване и доказване на главни иск. Моли се обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства. След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 13.10.2016 г. пред СлРС е било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от жалбоподателката И. против длъжника „МАГ-71“ ЕООД. По заявлението било образувано ч.гр.д. № 4186/2016г. по което била постановена Заповед за изпълнение № 3211/14.11.2016г. и бил издаден изпълнителен лист. Към заявлението бил представен платежен документ за внесена държавна такса в размер на 36,00 лева. Като правно основание било посочено заповедно производство. От заявлението е видно, че са били претендирани както главница по договор за наем така и лихви върху главниците. По делото е било депозирано възражение от управителя на „МАГ-71“ ЕООД М.М.. Във връзка с това било дадено указание на жалбоподателя, че следва да предяви иск в едномесечен срок пред РС – Сливен за установяване на своето вземане. На 16.01.2017г. била депозирана искова молба от жалбоподателя И.. Към исковата молба бил приложен платежен документ, в който било посочено, че се внася д.т. в размер на 36,00 лева, като основание за плащане било посочено, че сумата е за д.т. по иск. На 18.01.2017г. с разпореждане № 878 по гр.д. № 118/2017г. съдът оставил без движение исковата молба и указал на ищеца, че в едноседмичен срок следва да внесе сумата от 50,00 лева допълнителна държавна такса. Ищецът бил предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок делото ще бъде прекратено. ОТ мотивите на разпореждането е видно, че съдът е приел, че са предявени кумулативно съединени искове и върху всеки от тях  следва да се внесе такса в размер на 4%, но не по-малко от 50,00 лева. Разпореждането на съда било връчено на процесуалния представител на ищеца адв.Х. на 30.11.2017г. Срокът в който следвало да се изпълнят указанията на съда е изтекъл на 06.02.2017г. На 10.02.2017г. било поставено обжалваното определение. С него съдът приел, че тъй като не са изпълнени разпорежданията му производството по делото следва да бъде прекратено поради неотстраняване на нередовноситите на исковата молба, а издадената Заповед за изпълнение и изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени.

Обжалваното определение е било съобщено на жалбоподателя на 15.02.2017 г. и на 16.02.2017 г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

         Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да бъде основателна частната жалба е следвало както в заповедното производство, така и по-късно пред РС ищецът, жалбоподател в настоящото дело да е посочил в платежния си документ за кой от предявените искове внася държавна такса. Така докладчикът по делото би могъл да даде коректни указания за довнасяне държавна такса по иска за който не е внесена такава. Тъй като обаче основанието в платежното нареждане е общо, ищецът е посочил, че внася д.т. за иск, решаващият съдия не е можел да даде конкретни указания при неизпълнението на които частично да прекрати производството по делото. Дадените от съда указания са общи и касаят цялата искова претенция и двата предявени иска за главница и за лихва. Тъй като указанията на съда не са изпълнени, а и страната не е уточнила в допълнително писмо, че се отказва от претенцията си за присъждане на лихви съдът правилно е прекратил производството по цялото дело.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна частната жалба на С.С.И. ЕГН ********** *** против Определение № 297/10.02.2017 г. по гр.д. № 118/2017 г. на Сливенския районен съд, с което е прекратено производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба и е обезсилена изцяло издадената по ч.гр.д. № 4186 по описа на СлРС за 2016г. срещу „МАГ-71“ ЕООД Заповед за изпълнение № 3211/14.11.2016г. и изпълнителен лист от 14.11.2016г.

.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.