О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

гр.Сливен, 13.03.2017г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                    Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М.С.

                                                                           Мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 145 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 418 ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от адв. Ю.Я. като пълномощник на Д.Ж.И. срещу разпореждане от 10.02.2017 г. по ч.гр.д. № 598/2017 г. на Районен съд – Сливен, с което  е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по  чл. 417 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че изводът на съда е незаконосъобразен и необоснован. Сочи се, че в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист следва заявителят да се е позовал и да е  представил със заявлението някои от документите посочени в разпоредбата на чл. 417 от ГПК , а  съдът да извърши проверка по чл. 418 ал. 2 и 3 от ГПК. В случая заявителят е основал искането си на договор за паричен заем и запис на  заповед съгласно чл. 417 т. 3 и 9 от ГПК и е следвало да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение. Излагат се съображения в подкрепа на този извод. Прави се анализ на характера на договора за заем и на записа на заповед и се сочи, че записът е редовен от външна страна, поради което съдът е следвало да уважи заявлението, а не да го отхвърли. Поради това се иска разпореждането да бъде отменено като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Настоящият състав констатира, че  с атакуваното разпореждане № 2529/10.02.2017 г. по ч.гр.д. № 598/2017 г. съдът е отхвърлил заявлението, тъй като то не отговаряло на изискванията на чл. 410 ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 127 ал.1 от ГПК, като изложението на обстоятелствата е бланкетно и не става ясно въз основа на кой документ се иска издаването на заповедта, тъй като в случая са посочени и представени два документа. Действително към заявлението е приложен договор за паричен заем , от който е видно, че е предоставена парична сума в размер на 2000 лв. и запис на заповед между същите страни, от който е видно, че подписалият записа на заповед се е задължил  за сумата от 2600 лв.  В подаденото заявление е претендирана главница в размер на 2600 лв. като основанието е посочено като запис за заем, издадена от С. П.. Съгласно задължителната практика дадена в ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 на ОСГТК на ВКС не отговаря на изискванията по чл. 410 ал.2 във вр. с чл.127 ал. 1 т. 4 от ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение когато в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представените към заявлението документи. Същевременно отговаря на изискванията по чл. 410 ал. 2 във вр с чл. 127 ал. 1 т. 4 от ГПК  заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК  когато в заявлението   не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането, но същите могат да се извлекат от представения към заявлението документ по чл. 417 от ГПК.  Очевидно е, че настоящият случай не е такъв, тъй като към заявлението са представени два документа, в които са посочени различни суми и не може да се направи еднозначен извод въз основа на кой от документите се претендира издаването на заповедта за незабавно изпълнение. Няма спор в съдебната практика, че  съобразно изричното препращане в чл. 410 ал.2  от ГПК към чл. 127 ал. 1 от ГПК в съдържанието на заявлението заявителят е длъжен да изложи всички фактически обстоятелства, на които се основава вземането. Във всеки отделен случай претендираното вземане трябва да бъде индивидуализирано до такава степен, която да позволява на длъжника при получаване на заповедта за изпълнение да прецени дължи ли съответната сума на основанието, на което тя е претендирана и дали е необходимо да възрази срещу вземането или интересите му налагат да не го оспорва.  Заявлението е нередовно ако изложението на обстоятелствата, на които се основава вземането, е непълно.  Така в случая, след като е констатирал наличието на тези неясно очертани обстоятелства, правилно и законосъобразно съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и постановеният акт се явява законосъобразен и обоснован, а подадената срещу него частна жалба, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от адв. Ю.Я. като пълномощник на Д.Ж.И. срещу разпореждане от 10.02.2017 г. по ч.гр.д. 598/2017 г. на Районен съд – Сливен като неоснователна.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: