О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

Гр.Сливен, 28.03.2017г

 

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  двадесет и осми  март, двехиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:С. Б.

                                                      ЧЛЕНОВЕ:С. К.

                                                                                   В. А.

     като разгледа докладваното от съдия Ваня Ангелова в.гр.дело №   147 по описа за 2017г, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

     Образувано е по жалба на  Г.М.Д. ***- длъжник по изп.дело № 187/2017г по описа на СИС при СлРС срещу задължението, описано в покана за доброволно изпълнение.

     В жалбата твърди, че преди две седмици получила покана за доброволно изпълнение, подписана от ДСИ И.К.,  заедно с акт на общинска администрация-Сливен.

     Твърди, че обжалва действията на ДСИ по и.д. № 187/2017г, по което била осъдена да заплати сумата 1069.82лв, без да има право на защита. На основание чл. 110 от ЗЗД оспорва, че дължи сумата.      

     Жалбата съдържа особено искане за спиране на действията по изпълнителното дело, на основание чл. 438 ГПК, докато съдът вземе решение за дължимостта на сумата.

    Взискателят- община Сливен е депозирал възражение в законния срок. Счита жалбата за недопустима, тъй като разпореждане на чл. 435 ал.2 ГПК уреждала изчерпателно кои действия  на съдебния изпълнител може да обжалва длъжника, като в случая не била налице нито една от изброените хипотези. Счита жалбата и за неоснователна, т.к. съм момента на узнаването на АУЗ № РА003498/03.12.2013г, не е изтекъл давностния срок по  чл. 171 ДОПК.

     Съдът, след като се запозна с жалбата, доводите на страните  и изп.дело № 187/17г на СИС при СлРС, намира за установено следното:

        Изпълнително дело № 187/2017г. на СИС при СлРС е образувано на 26.26.01.2017г. на основание чл. 426 и сл. от  ГПК, вр. чл. 4 ал. 2 от ЗМДТ, по молба на   Община Сливен, против длъжника Г.  М. Колева.

           В молбата е поискано от ДСИ да приведе в изпълнение АУЗ № РА003498/03.12.2013г   за сумата   705.87 лв., включваща главница и лихви, като извърши справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, наложи обезпечителни мерки  - възбрана на откритите недвижими имоти, запор върху откритите движими вещи и ПС и запор върху банковите сметки на длъжника във всички банки, както и е поискано ДСИ да пристъпи към принудително изпълнение, прилагайки като изпълнителен способ запор  върху движимите и недвижими вещи на длъжника, след което се осъществи публичната им продажба.

        Иска се и присъждане на направените по изп.дело разноски, в т.ч. юриск.възнаграждение в размер на 200лв

       На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 01.06.02.2017г.

       Междувременно ДСИ е извършил съответните справки и  наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и запор върху лек автомобил, собственост на длъжника -„Хонда Сивик“, с рег. № СН 5931 АП.

        Въз основа на така на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

        Жалбата е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото –прекрати.

        С  новият ГПК, в сила от 01.03.2008г, законодателят ограничи възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

          Това означава, че не съществува правна възможност за обжалване на други процесуални действия на съдебния изпълнител извън изрично посочените в чл. 435 ГПК.   

  В разпоредбата на чл. 435 ал.2 от ГПК е уредено,  че длъжникът може да обжалва само изчерпателно изброените  действия на съдебния изпълнител, между които не фигурира обжалване на задължението, описано във връчената му  поканата за доброволно изпълнение.

   Обжалваемите от длъжника действия на съдебния изпълнител са следните : постановления за глоба и насочване на изпълнението върху имущество, което длъжника счита за несеквестируемо, отнемане на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноски.

    Щом съдът счете жалбата за недопустима и  я оставя без разглеждане, не дължи произнасяне по същество, но въпреки това ще коментира направеното възражение за изтекла погасителна давност.

    Нашето законодателство не предвижда възможност съдебния изпълнител да се произнася по възражение за погасителна давност.

    Единствената възможност за длъжника, който се позовава на изтекла погасителна давност  е  да се защитава  в исково производство, като предяви иск по реда на чл. 439 ГПК. Като последица от уважаването на иска по чл. 439 ГПК, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. т.7 ГПК.

    Искането по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението, е допустимо, но неоснователно, поради което следва да се остави без уважение.

   Молбата по чл.438ГПК няма самостоятелен характер извън жалбата, а преценката на нейната основателност предполага  допустима жалба .   

    Спирането на изпълнението служи за обезпечаване на обжалването и има ограничен времеви обхват на действие- до произнасянето на съда с решение по чл. 437 ал.4 ГПК.   Целта на спирането е да не се попусне увреждане интересите на жалбоподателя в периода от подаване на жалбата до постановяване на съдебното решение.

    Водим от гореизложеното,  съдът

 

 О П Р Е Д Е Л И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба вх. №СД-03-03-1537/40/20.02.2017г. на Г.М.Д. ***, ЕГН- **********, срещу описаното в покана за доброволно изпълнение задължение  по  изп.дело № 187/2017г по описа на СИС при СлРС.

             ПРЕКРАТЯВА производството  по в.гр.дело № 147/2017г на СлОС.  

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.М.Д. за спиране на изпълнителните действия по  изп.дело № 187/2017г на СИС при СлРС. 

     Определението  подлежи  на  обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: