О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 27.03.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и седми март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Я.

          ЧЛЕНОВЕ: М.Б.

 С. М.

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 162 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от Р.И.З., ЕГН **********,*** против Разпореждане от 06.02.2012 г. по ч.гр.д. 486/2012 г. на РС – Сливен. В жалбата се сочи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, и постановено в противоречие със съдебната практика и по – конкретно в противоречие с Тълкувателно решение 4/2012 г. на ВКС. Посочено е , че заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418 ал.2 от ГПК. В този случай това не било така. Извлечението от счетоводните книги удостоверявали вземането , но не и факта на уведомяване на длъжника за решението на кредитора да обяви вземането за предсрочно изискуемо. Твърди се, че съдът не е разполагал с доказателство за това, че кредитът, по отношение на който се иска издаване на заповедта, е обявен за предсрочно изискуем. Макар обявяването на предсрочната изискуемост да представлявала едностранно волеизявление на една от страните по договора за кредита- банката, при наличие на предвидените условия за това, то изисквало и наличие на изрично волеизявление на банката, че ще счита кредита или наличният по него остатък за предсрочно изискуем.  Посочено е, че обявената предсрочна изискуемост ще има действие от момента на получаване на съобщението от длъжника. В конкретния случай липсва каквото и да е доказателство, че банката-кредитор е изпратила писмено уведомление до жалбоподателя, че са настъпили  условията за предсрочна изискуемост. След като липсвали доказателства за връчване на заявление на банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем съдът не е следвало да уважава направеното със заявлението искане за издаване на разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Моли да се постанови определение, с което да се отмени обжалваното разпореждане и да се обезсили издадената заповед.

         По делото е депозиран отговор от „Банка ДСК“ ЕАД , в който е посочено, чуе жалбата е неоснователна. Съгласно чл. 18 т. 2  от Анекса към договора за кредит от 21.03.2006 г. предсрочната изискуемост настъпва при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, като същата настъпва автоматично и до предявяване на молбата за събиране по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с наказателна надбавка в размер на 10% пункта. От друга страна е посочено, че посочените в частната жалба възражения са по същество и са предмет на исковото производство, а съдът издаващ заповедта за изпълнение извършва един формален преглед на представените документи – основание за издаване на заповед за изпълнение. Моли се да се отхвърли жалбата като неоснователна, както да бъдат присъдени деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

         Пред настоящата инстанция се  събраха допълнителни доказателства – разписка от ЧСИ за връчена заповед за незабавно изпълнение.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 03.02.2012г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против С.Г.К. – длъжник и Р.И.З. - поръчител. В заявлението било обяснено, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за кредит – 21.03.2006 и анекс от 02.10.2009 г. Заявителят твърдял, че към датата на подаване на заявлението длъжниците са били изпаднали в забава, тъй като са забавили плащанията по договора повече от 30 дни (последната вноска е била на 29.03.2011 г.) на основание на чл. 14.1.А от анекса към договора за кредит. Към заявлението били приложени извлечения от счетоводни книги на заявителя, съгласно които предсрочната изискуемост е била настъпила на 03.08.2011 г.

         На поръчителката З. била връчена покана за доброволно изпълнение на 06.02.2017г. от ЧСИ M.. На 17.02.2017г. била депозирана настоящата частна жалба.

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК е посочено, че частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В разпоредбата на чл. 417 т.2 от ГПК е посочено, че може да се иска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Когато се касае за вземания на банки, документите които те следва да приложат към заявлението си са обикновено счетоводни справки, установяващи непогасявани на време задължения на техни кредитополучатели. Възможно е такива документи да бъдат и договорите за банков кредит. Преценката, която извършва първоинстанционния съд, който издава заповедта по чл. 417 от ГПК е формална. Съдът преценява дали от външна страна представените доказателства установяват наличието на задължение у длъжника. При тая преценка обаче , съдът следва да има предвид задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно решение 4/2012 г. на ВКС където в т.18 е прието, че кредитор може да иска издаването на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.417 т.2 от ГПК. Т.е. преди издаването на заповедта за изпълнение съдът следва да провери дали обявяването на предсрочната изискуемост е било сведено до знанието на длъжника. В този случай към заявлението не са представени доказателства, от които да е видно , че изявлението за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането е станала известна на длъжниците преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което тя не е следвало да бъде издавана.

         С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба следва да бъде уважена като основателна и издаденото разпореждане следва да бъде отменено , а издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист издаден въз основа на нея следва да бъдат обезсилени частично по отношение на жалбоподателя.

         Предвид гореизложеното,

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ частично разпореждането за незабавно изпълнение от 06.02.2012г. по ч.гр.д. № 486/2012г. по описа на СлРС по отношение на поръчителя Р.И.З., ЕГН **********,***.

 

         ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 243 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.02.2012 г. издадена по ч.гр.д. № 486/2012г. по описа на СлРС и изпълнителния лист издаден въз основа на нея по отношение на поръчителя Р.И.З., ЕГН **********,***.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: