О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 29.03.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: С.М.

Мл.С. Н. К.

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч.гр.д.№ 163 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

            Образувано е по възражение, подадено от И.Х.М., ЕГН: **********, със постоянен адрес *** в качеството му на длъжник против Заповед за изпълнение № 2874 по чл.410 от ГПК от 18.11.2014 г., издадена по ч.гр.д.№4429/2014 г. по описа на СлРС.

            Подателят на възражението посочва, че на 18.01.2017 г. получил покана за доброволно изпълнение от ЧСИ М.М. и тогава узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение и за образуваното срещу него изпълнително дело. В законоустановения едномесечен срок подава възражение по реда на чл. 423 ГПК против Заповед за изпълнение № 2874 по чл.410 от ГПК от 18.11.2014 г., издадена по ч.гр.д.№4429/2014 г. по описа на СлРС. Счита, че същото възражение следва да бъде прието от СлОС, тъй като били налице предвидените в чл. 423, ал.1, т.1 ГПК предпоставки и заповедта за изпълнение не му била надлежно връчена. Видно било от съобщението за връчване, че заповедта за изпълнение била връчена на лицето Т.И., който бил отбелязан като негов вуйчо. Цитира разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК, като посочва, че същата не може да се приложи по отношение на лицето Т.И., тъй като същият не бил лице от домашните му и не живеел в неговото жилище. Посочва, че не е бил уведомяван за извършената цесия от страна на заявителя и прави възражение, че процесното вземане било погасено по давност.

 Моли да се приеме за допустимо възражението като подадено в едномесечния преклузивен срок по чл. 432, ал. 1 ГПК след узнаване за издадената заповед за изпълнение от длъжника, да се приеме възражението като основателно поради опорочената процедура за връчване на заповедта равносилна на ненадлежно връчване. Моли след като се приеме възражението делото да бъде върнато на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Прилага като писмени доказателства към делото- покана за доброволно изпълнение, акт за раждане и удостоверение за родствени връзки на майка му К.М. .

Насрещната страна „МАКС КОЛЕКТ“ ООД, ЕИК 175332042, със седалище и адрес на управление: ГР.С., бул. „Х. Б.“ № *, ет. *, офис * чрез юрисконсулт В.А. входира в деловодство на СлОС писмено становище, с което моли възражението да бъде оставено без разглеждане и излага съображения затова. От извършената служебна справка от СлРС по ч.гр.д. № 4429/2014 г. било видно че постоянния и настоящ адрес на подателят на възражението съвпадал с адреса на който било връчено съобщението с приложената заповед за изпълнение и който бил се намирал в ГР.С., ж.к. „Д.“, бл. *, вх. *, ап. *. Съобщението било връчено на лицето Т.И., който се бил представил за вуйчо на длъжника. Връчването се било осъществявало лично или чрез друго лице, като в чл. 46, ал. 2 ГПК било изрично посочено кои могат да бъдат другите лица. Лицето Т.И. се бил представил за вуйчо на длъжника и се бил задължил да му предаде съобщението. С оглед на изложеното следвало  да се приеме, че Заповедта за изпълнение била надлежно връчена на длъжника. Връчителят бил удостоверил с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването и качеството на лицето, което било получило съобщението и задължението на лицето да го предаде. Моли да не бъде приемано подаденото възражение и да бъде оставено без разглеждане. Моли да се остави в сила заповедта за изпълнение на парично задължение и разпореждането за издаване на изпълнителен лист.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по гр. д. № 4429/2014 г. по описа на СлРС е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „МАКС КОЛЕКТ“ ООД срещу длъжника. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение № 2874 от 18.11.2014 г. по чл.410 от ГПК , издадена по ч.гр.д.№4429/2014 г. по описа на СлРС и изпълнителен лист , с която е разпоредено длъжникът да заплати в полза на заявителя сумата от 39,79  лева, представляваща главница по неизплатено задължение по фактура от 01.11.2011 г. по Договор от 15.10.2010 г., лихва за забава в размер на 12,19 лв. за периода от 17.11.2011 г. до 11.11.2014 г. ведно със законната лихва, считано от 17.11.2014 г. до окончателното й изплащане и адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. и разноски в размер на 25 лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на  г. на адрес:. Адресът е бил посетен само веднъж от връчителя, който е. В разписката на гърба на уведомлението и на съобщението същият посочва, че на . лице от нейните домашни, което да се съгласи да получи съобщението. В законоустановения срок по чл.414 от ГПК възражение не е подадено по ч.гр.д.№3472/2016 г. на СлРС. На г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на кредитора.

Длъжникът има следния настоящ адрес и постоянен адрес-***, на който е връчена заповедта за изпълнение по реда на чл. 47 ГПК.

            Възражението по настоящото дело е подадено на  г., като видно от приложената към делото молба входирана от длъжницата в деловодството на СлРС на  г. за издаване на заверени преписи от изброените документи по образуваното срещу нея частно гражданско дело №  г., същата е узнала на тази дата за издадената срещу нея заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Възражението е подадено в рамките на едномесечния срок течащ от датата на узнаване от страна на длъжника за издадената срещу него заповед за изпълнение.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения 1-месечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, поради което е допустимо. Съдът приема, че  длъжникът не е узнал  за издадената заповед за изпълнение, тъй като  не е получил лично никакви книжа, свързани с нея.         Разгледано по същество, възражението е основателно и като такова следва да се приеме от въззивния съд. В разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и 2 от ГПК е посочено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или работник, служител, или съответно работодател на адресата, като лицето чрез което става връчването се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Целта на връчването на съобщения и призовки е да се уведоми страната за предприетите процесуални действия от насрещната страна и съда с оглед осигуряване възможност за защита на правата й. Връчването се осъществява лично или чрез друго лице, като  чл. 46, ал. 2 ГПК изрично посочва чрез кои "други лица" може да се извърши валидно връчване. Според практиката на ВКС - Решение № 165 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2757/2013 г., II г. о., ГК, Определение № 564 от 24.07.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 316/2012 г., IV г. о., ГК, Определение № 96 от 24.01.2011 г. по ч. т. д. № 932/2010 г., ВКС, II т. о. - пълнолетен член от домашните е лице, което живее на същия адрес, на който живее и самия адресат, т. е. лице, което живее в същото жилище. В случая съобщенията и призовките за длъжника по делото са получени от трето лице Т.И., което се е представило за вуйчо на подателя на заявлението и което видно от представеното удостоверение за родствени връзки не е вуйчо на длъжника,  и което не се доказа, че пребивава постоянно или за по-продължителен период от време в жилището му находящо се на неговия постоянен и настоящ адрес, поради което Т.И. не е "друго лице" по смисъла на  чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез което може да се извърши валидно връчване. При преценка редовността на уведомяването е релевантно, че връчването е извършено на лице извън кръга на посочените в  чл. 46, ал. 2 ГПК и е без значение дали лицето, което е получило съобщенията и призовките е имало възможност да уведоми за тях адресата им.

             Предвид така установеното от фактическа страна се налага извода, че заповедта   за изпълнение по чл. 410 ГПК не е била надлежно връчена на длъжникът поради, което той е бил лишен от възможността да подаде възражение по чл. 414 ГПК, с което да оспори вземането.

С оглед на изложеното процедурата по връчването на заповедта за изпълнение на длъжника е била опорочена и двуседмичния срок за подаване на възражението по чл. 414 ГПК не е започнал да тече.

            Поради това съдът приема, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването на заповедта за изпълнение и не е могъл да подаде възражение в законоустановения срок против нея, тъй като заповедта за изпълнение не му е била надлежно връчена.

Съобразно изложеното, настоящият съдебен състав приема, че е осъществен фактическият състав на чл. 423, ал.1, т. 1 от ГПК, поради което на основание чл. 423, ал.3 и 4 от ГПК  възражението следва да бъде прието и делото да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423, ал.3 и ал.4 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА възражение, подадено от И.Х.М., ЕГН: **********, със постоянен адрес *** в качеството му на длъжник против Заповед за изпълнение № 2874 по чл.410 от ГПК от 18.11.2014 г., издадена по ч.гр.д.№4429/2014 г. по описа на СлРС.

ВРЪЩА делото на Сливенски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Определението е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                          2.