О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 28.03.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

          ЧЛЕНОВЕ: С. М.

Мл.с.:Н. К.

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 164 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. Х. пълномощник на И.О.Н., ЕГН **********,*** против Разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 2725/2011 г. по описа на РС – Сливен. В жалбата се сочи, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, и постановено в противоречие със съдебната практика и по – конкретно в противоречие с Тълкувателно решение 4/2012 г. на ВКС. Посочено е , че в извлечението от счетоводните книги, което е послужило за основание за издаване на обжалваното разпореждане е било отразено, че задължението е обявено за предсрочно изискуемо на основание чл. 15 т. 4 от Анекс №  01/23.07.2009 г. към Договор за банков кредит № 7/02.02.2007 г. Този анекс обаче бил подписан единствено от длъжника Д.Г. и  не можел да породи действия по отношение на поръчителите, какъвто се явява жалбоподателят Н.. От друга страна в счетоводните книги било записано, че вземането е изцяло изискуемо и изискуемостта е настъпила на 12.03.2011 г. По делото обаче не се съдържали доказателства за това, че поръчителят е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост.  Това било в противоречие с чл. 60 ал.2 от Закона за кредитните институции и в  противоречие с тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Моли се обжалваното разпореждане да бъде отменено и да бъдат присъдени деловодни разноски.

         По делото не е депозиран отговор от „Уникредит Булбанк“ АД.

         Пред настоящата инстанция се събраха допълнителни доказателства – копие от изпълнително дело 20117680400270 на ЧСИ Минкова.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 02.05.2011г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против Д.П.Г. – длъжник и И.О.Н. - поръчител. В заявлението било обяснено, че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за кредит – № 7/02.02.2007 г. и анекс № 001/23.07.2009 г.  Заявителят твърдял, че на основание чл. 15 т.4 от анекс № 001/23.07.2009 г. целият кредит на длъжника е станал предсрочно изискуем. Към заявлението били приложени извлечения от счетоводните книги, копия от договор за кредит – № 7/02.02.2007 г. и анекс № 001/23.07.2009 г. В разпоредбата на чл. 15 т.4 от анекса било  договорено, че при неизпълнение на всяко от задълженията на кредитополучателя включително неплащане на което и да било парично задължение ,целият кредит ставал автоматично предсрочно и незабавно изискуем. Този анекс обаче е бил подписан единствено от кредитополучателя Г. и представител на кредитора, а поръчителите И.Н. и Р.Г. не са го били подписали.  По представените доказателства със заявлението няма такива, които да касаят уведомяване на длъжника или поръчителите за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането.

         На 17.01.2017 г. ЧСИ изпратил запорно съобщение до работодателя на  жалбоподателя и същият депозирал настоящата частна жалба ведно с  възражението си по чл. 423 от ГПК на 06.02.2017 г.

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява основателна.

         В разпоредбата на чл. 419 ал.2 от ГПК е посочено, че частните жалби срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основават само на съображения, извлечени от актовете по чл. 417 от ГПК. В разпоредбата на чл. 417 т.2 от ГПК е посочено, че може да се иска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките. Когато се касае за вземания на банки, документите които те следва да приложат към заявлението си са обикновено счетоводни справки, установяващи непогасявани на време задължения на техни кредитополучатели. Възможно е такива документи да бъдат и договорите за банков кредит. Преценката, която извършва първоинстанционния съд, който издава заповедта по чл. 417 от ГПК е формална. Съдът преценява дали от външна страна представените доказателства установяват наличието на задължение у длъжника. При тая преценка обаче , съдът следва да има предвид задължителната съдебна практика обективирана в Тълкувателно решение 4/2012 г. на ВКС където в т.18 е прието, че кредитор може да иска издаването на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл.417 т.2 от ГПК. Т.е. преди издаването на заповедта за изпълнение съдът следва да провери дали обявяването на предсрочната изискуемост е било сведено до знанието на длъжника. В този случай към заявлението не са представени доказателства, от които да е видно , че изявлението за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането е станала известна на длъжниците преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което тя не е следвало да бъде издавана.

         Частната жалба е основателна и на още едно основание. Представеният със заявлението анекс към договора за заем, който служи за основание да се обяви предсрочна изискуемост на вземането е подписан единствено от кредитополучателя, но не и от поръчителите по договора и в частност не е подписан от настоящия жалбоподател. По този начин договорките постигнати в анекса са необвързващи поръчителите по договора за заем.

         С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба следва да бъде уважена като основателна и издаденото разпореждане следва да бъде отменено , а издадената заповед за изпълнение и изпълнителния лист издаден въз основа на нея следва да бъдат обезсилени частично по отношение на жалбоподателя.

         Жалбоподателят е претендирал разноски, но такива не са установени в настоящото производство, поради което не могат да му бъдат присъдени, макар жалбата му да се явява основателна.

 

         Предвид гореизложеното,

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОТМЕНЯ частично разпореждането за незабавно изпълнение от 03.05.2011г. по ч.гр.д. № 2725/2011г. по описа на СлРС по отношение на поръчителя И.О.Н., ЕГН **********,***.

 

         ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 243 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.05.2011 г. издадена по ч.гр.д. № 2725/2011г. по описа на СлРС и изпълнителния лист издаден въз основа на нея по отношение на поръчителя И.О.Н., ЕГН **********,***.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: