О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 29.03.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ: С. М.

                                                                               МЛ. С. Н. К. 

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 167/2017 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от М.С.М., ЕГН: **********,***, в качеството му на заявител по гр. д. № 512/2017 г. против Определение № 267 от 06.02.2017  г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№ 512/2017 по описа на съда, с което се отхвърля  подаденото от него заявление с вх. № 2060 от 01.02.2017 г. за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 3000 лв. против посочения като длъжник Т.С.С. въз основа на представен запис на заповед, издаден от последния за същата сума от 3000 лв. на 08.01.2016 г. и също се отхвърля като неоснователно и предявеното от него искане за присъждане на разноските.

Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение, което съставлява по своята същност разпореждане по чл. 418, ал. 4 ГПК е неправилно и необосновано. Същото прегражда развитието на производството, което обуславя неговия правен интерес от обжалването му. Посочва, че записът на заповед бил издаден от Х.И.А., а не от посочения в диспозитива на атакувания съдебен акт Т.С.С.. Записът на заповед бил отговарял на всички формални изисквания на закона и притежавал всички изискуеми реквизити, включително и падеж, който бил посочен като дата на плащане-10 юли 2016 г. Видно било, че начина на плащане бил определен като конкретен ден.

Моли да бъде отменен обжалвания съдебен акт наименован определение, но имащ характера на разпореждане по см. на чл. 418, ал. 4 ГПК и СлОС да постанови издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Въззиваемата страна не изразява становище,  в законоустановения срок.

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 01.02.2017 г. от М.С.М., ЕГН: **********,*** срещу Х.И.А., ЕГН: **********, с адрес *** за 3000  лв., съставляваща главница по запис на заповед от 08.01.2016 г.

С обжалваното определение, имащо характера на разпореждане по чл. 418, ал. 4 ГПК  СлРС е отказал издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и изпълнителен лист. Определението е връчено на жалбоподателя на 22.02.2017 г.

На 28.02.2017 г. в рамките на законоустановения едноседмичен срок е подадена частната жалба против определението, с което се отхвърля заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Атакуваното определение, имащо характера на разпореждане по чл. 418, ал. 4 ГПК е правилно и законосъобразно.

По този ред подлежи на обжалване само разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на заповед за незабавно изпълнение, като основанията за законосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа служещ като основание за издаването на заповед за незабавно изпълнение  по чл. 417, в случая запис на заповед по т.9 на чл. 417 от ГПК.

Представения от кредитора към заявлението по чл.417 от ГПК документ – запис на заповед не отговаря на императивните формални  изисквания предвидени в чл. 486, ал. 2 от ТЗ и чл. 537 ТЗ, а именно менителница, издадена с падежи определени по друг начин т.е. извън начина определен в ал.1 т. 1-4 на чл. 486 ТЗ или с последователни падежи е нищожна. Съгласно изричната препращаща разпоредба на чл. 537 от ТЗ това императивно изискване е приложимо и към начина по който са определени падежите и в записа на заповед. В случая представения запис на заповед съставлява нищожна ценна книга, тъй като в него са определени последователни падежи за изплащане на сумата от 3000 лв.- „сумата от 3000 лв. До 10.07.2016 г. На шест равни вноски по 500/петстотин лева/ до десето число на месеца“. Посочена е датата на издаване- 08.01.2016 г. и дата на плащане 10.07.2016 г. При систематичното тълкуване на цялостния текст на записа на заповед се стига до извода, че действителната воля на страните не е била да се изплати цялата сума от 3000 лв. на определен ден наименован дата на плащане и посочен като 10.07.2016 г., а на шест равни вноски от по 500 лв. всяка до десето число на всеки месец от месеца следващ месеца на издаването – 10 февруари до 10 юли 2016 г. Уговоряйки по този начин последователни падежи за плащане на цялата сума страните са нарушили императивната разпоредба на чл. 486, ал. 2 ТЗ и са съставили нищожна запис на заповед, която не съставлява годен документ по см. на чл. 417, т. 9 ГПК въз основа на който да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт следва да се потвърди като правилен и законосъобразен, а частната жалба се явява неоснователна.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 267 от 06.02.2017  г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№ 512/2017 по описа на съда имащо характера на разпореждане по чл. 418, ал. 4 ГПК, като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               2.