О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 28.03.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              Н. Я.

ЧЛЕНОВЕ:                                                          М. С.                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. Н.К.

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 170 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е спряно производството по образувано гражданско дело поради наличие на преюдициален спор от значение за изхода на производството и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател – ищца в първоинстанционното производство,  обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не са налице условията, предвидени в ГПК за спиране на производството. Развива подробни доводи и иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В законовия срок  насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Производството по гр.д. № 5447/2016г. на СлРС е образувано на 12.12.16г. по искова молба, подадена от частната жалбоподателка В.М.К. против Н.Т.Т. с правно основание чл. 127 а от СК – за заместване съгласието на родител за пътуване на малолетно дете с майката извън границите на РБ.

На 06.02.2017г. пред СлОС е образувано гр.д. № 61/17г. по описа на СлОС с ищец Н.Т.Т., против ответниците В.М.К. и малолетното дете Л. К., и правно основание чл. 61 ал. 1 от СК – за оспорване на произход от баща.

СлРС е спрял производството по гр.д. № 5447/16г. на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, считайки, че е налице висящо дело в друг съд- гр. Д. № 61/17г. на СлОС, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора пред него.

Този въззивен състав не споделя това виждане. За да има преюдициално значение спорът, по който се изчаква постановяване на решение, е необходимо чрез него да се установяват факти или обстоятелство, които са част от спорното правоотношение по спряното производство, влизат в обсега на доказване и имат решаващо значение за формирането на правните изводи.

Не така стоят нещата в настоящия случай.

Производството пред СлРС има за предмет разрешаване на въпрос, по който се изисква задължително съгласие на двамата родители на малолетното дете и разногласието им се преодолява по съдебен път. Непосредственият интерес, който се защитава обаче, е този на детето, в реално и текущо време. Спорът по делото, образувано пред СлОС има за предмет трайно преуреждане на въпроса, свързан с произхода на детето от баща, но занапред.

Така е видно, че докато законовата презумпция за бащинство не е оборена по единствения валиден начин – с влязло в сила съдебно решение, упражняването на родителските права е във властта на двамата родители, за които с официален документ е признато, че са такива спрямо това дете. Поради това разрешаването на въпроса за напускане пределите на РБ само с единия родител /майката/ задължително налага съгласието на другия /бащата/, а при евентуално разногласие – съдът се произнася съгласно разпоредбата на чл. 127 а от СК.

Евентуалното уважаване на конститутивния иск по чл. 61 от СК няма да може с обратна сила да рефлектира върху вече реализираните права по спора по чл. 127а от СК – тъй като статуквото не би било променено – съгласието на бащата /какъвто ответникът е бил в този период по силата на закона/ е заместено от съдебно решение при уважаване на иска, а при отхвърляне – ответникът не би получил по-малка защита отколкото ако не бе бил пасивнолегитимирана страна. Действието му пък занапред също не се конфронтира с евентуалното уважително решение по чл. 127 а от СК, тъй като силата на последното автоматично би отпаднала по отношение на ответника и то не би му било противопоставимо.

Така, след като давата спора не са в колизия помежду си и в спряното производство не се засягат въпроси, подлежащи на предварително съдебно разрешаване, които да са предопределящи изхода му, атакуваното определение е незаконосъобразно, тъй като не са налице предпоставките, заложени в нормата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК за спирането му.

Поради това атакуваното определение следва да бъде отменено и делото следва да се върне на СлРС за продължаване на съдопроизводствената дейност.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОТМЕНЯ определение № 421 от 28.02.2017г. по гр.д. № 5447/16г. на СлРС за спиране на производството по делото на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ВРЪЩА гр.д. № 5447/16г. на СлРС на РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН за продължаване на процесуалните действия.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: