О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. С., 05.05.2017 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

С.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание пети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч.гр.д. N 186 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпило е възражение пред въззивния съд относно узнаването на заповед за изпълнение и подателят сочи като правно основание в разпоредбата на  чл. 423 от ГПК.

Подателят на възражението Е.Г.И., ЕГН:**********, с адрес: *** чрез адв. И.А.С., със съдебен адрес ***, офис 1 твърди, че  не е бил уведомен надлежно за издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. №4125/2012 г. по описа на СлРС в качеството му на поръчител по договор за банков кредит. Заявява, че бил узнал за  Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. №4125/2012 г. по описа на СлРС едва на 07.03.2017 г., когато същата му била показана в адвокатската кантора от неговия процесуален представител адв. А., който преди това се е снабдил с копия от материалите по заповедното дело. Същият му показва и възражение по чл. 414 ГПК, в което се посочва че е подадено от молителя Е.И. чрез адв. Р.Р.. Адв. А. бил сравнил подписите поставени върху договора за поръчителството и възражението по чл. 414 ГПК с подписа върху личната карта на молителя и установил, че били различни. Адвокат Р. не бил упълномощаван от молителя. Представя се декларация от адв. А., в която заявява че е представил на молителя заповедта за незабавно изпълнение на 07.03.2017 г.

 В изпълнителното производство, образувано въз основа на издадената заповед за незабавно изпълнение, покана за доброволно изпълнение била изпратена на адрес в гр. С., на който той не е живял и била връчена на друго лице Г. Г.И., който бил кредитополучател и длъжник по заповедното производство. Представя копие от лична карта, от което е видно, че постоянният му адрес е гр. В.. Твърди, че подписа върху представеното възражение по чл. 414 ГПК не е негов.

Заедно с възражението, молителят е подал и частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение и издаване на заповед за незабавно изпълнение по отношение на него по чл. 419 ГПК.

Моли въззивния съд да приеме възражението му по чл. 423, ал. 1 ГПК и да се произнесе по частната жалба и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия в заповедното производство с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК. Представя като писмени доказателства ксерокопие от лична карта, копие на договор за поръчителство, възражение по чл. 414 ГПК, копие на покана за доброволно изпълнение, декларация от адв. А., че е съобщил за заповедта за незабавно изпълнение на Е.Г.И. на 07.03.2017 г. Прави доказателствени искания за разпит на двама свидетели относно момента на узнаването от страна на молителя за възражението и за назначаване на съдебно-графологическа експертиза, която да отговори на въпроса дали подписите положени върху договора за поръчителство и върху възражението по чл. 414 ГПК са на молителя.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията, с ч.гр.д. №4125/2012 г. на СлРС , намира за установено следното от фактическа страна:

На 31.08.2012 г. пред СлРС е подадено заявление за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от страна на ТД „Банка ДСК“ ЕАД , образувано било ч.гр.д. № 4125/2012 г. по описа на СлРС и на  31.08.2012 г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 2636 против длъжника Г. Г.И., ЕГН: **********, с адрес: *** *-*-*, като кредитополучател и молителя Е.Г.И., ЕГН:**********, тогава с адрес ***-1  и  Д. Г.И., ЕГН: ********** *** *-*-* като поръчители. С нея са осъдени да заплатят солидарно на банката – заявител сумата 18 637, 17 лв. главница по договор  за банков кредит от 07.12.2007 г. и анекс от 17.02.2010 г., договорна лихва в размер на 5990,86 лв. за периода 19.08.2010 г. до 29.08.2012 г., наказателна лихва в размер на 2029, 42 лв. за периода 19.08.2010 г.- 29.08.2012 г. ведно със законовата лихва върху главницата, считано от 30.08.2012 г. до окончателното изплащане и сумата от 1249,72  лв.  разноски по делото.

С оглед тази заповед и въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп. д. № 20167680400214г. на ЧСИ М.М., рег. № 768. Поканата за доброволно изпълнение до длъжника-поръчител /подателя на настоящото възражение/ е била връчена на 03.05.2016 г. на адрес в гр.С. ЖК „С.З.“ *-*-* на кредитополучателя и главен длъжник Г. Г.И.. На 20.05.2016 г. адв. Р. е подал възражение по чл. 414 ГПК срещу процесната заповед за незабавно изпълнение от името на молителя Е.Г.И. след изтичане на преклузивния двуседмичен срок за подаване на възражение течащ от връчването на заповедта, поради което СлРС с Разпореждане № 17365 от 11.10.2016 г. не е зачел действието на подаденото възражение. Препис от разпореждането е бил изпратен на адв. Р. на 13.10.2016 г., но същият е отказал да го получи, тъй като е заявил, че упълномощяването му е било оттеглено от ответниците. На 28.10.2016 г. е било залепено уведомление на адреса посочен от заявителя в гр. С., ЖК „С.З.“ *-*-* без да бъде спазена предвидена в чл. 47 ГПК и Разпореждане № 17365 от 11.10.2016 г. СлРС е приел, че е било редовно връчено на 11.11.2016 г. на молителя. На 20.02.2017 г. адв. А. депозира молба в деловодството на СлРС и моли да се запознае с материалите по ч.гр.д. № 4125/2012 г. и представя пълномощно от молителя.

Не е представена справка за постоянен и настоящ адрес на лицето.

Видно от завереното копие от лична карта издадена на  18.10.2013 г. от МВР – В., молителят е с постоянен адрес:***. На адреса в гр. С., ЖК „С.З.“ *-*-*  е намерено лицето което е кредитополучател и главен длъжник Г. Г.И. и на него му е била връчена поканата за доброволно изпълнение адресирана до Е.Г.И., който към момента на връчването е имал постоянен адрес ***.

На 07.03.2017 г. съгласно представената от адв. А., в качеството му на процесуален представител на молителя декларация последният се е запознал със процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и преклудираното възражение по чл. 414 ГПК, което е било подадено от лице без представителна власт по отношение на молителя адв. Р.. В този смисъл направеното доказателствено искане от страна на молителя за разпит на двама свидетели относно момента на узнаване от страна на молителя за процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и преклудираното възражение по чл. 414 ГПК не се явяват необходими доказателствени средства, тъй като обстоятелството, което молителят се домогва да докаже с тях, а именно момента на узнаването за заповедта и преклудираното възражението се установява от декларацията на адв. А. и няма нужда същият и друг негов колега да бъде разпитан относно това обстоятелство.

 На 06.04.2017 г. молителят чрез адв. И.А.С. *** е подал в СлОС настоящото възражение по  чл. 423 от ГПК, както и частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение.

Така окръжният съд счита, че е спазен изискуемият от закона едномесечен срок от узнаването от страна на длъжника за издадената срещу него заповед, той има правен интерес от подаването на възражението и едновременно с него е подал и частната жалба, съгласно чл. 419, ал. 2 от ГПК.

По отношение на направеното доказателствено искане от страна на молителя за назначаване на съдебно-графологична експертиза, която да отговори на въпроса дали подписите положени върху договора за поръчителство и върху възражението по чл. 414 ГПК са на молителя съдът счита, че същото искане следва да бъде оставено без уважение като неоснователно, тъй като изследването на въпроса чий е подписа положен върху договора за поръчителство е въпрос по същество на спора и следва да бъде разглеждан в производството по предявен положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, а в преклудираното възражение по чл. 414 ГПК е посочено, че е подадено от адв. Р.Р. от АК-Бургас.

На базата на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Задължение на ЧСИ е след образуване на изпълнителното производство да изпрати на длъжника покана за доброволно изпълнение заедно с копие от заповедта за незабавно изпълнение. Връчването, за да е надлежно, следва да е извършено по реда на ГПК – лично, срещу подпис, на посочения адрес на лицето, или на друго лице по чл. 46, ал. 2 от ГПК, съгласно да приеме книжата, като ако адресатът не бъде открит на посочения от другата страна адрес, връчването се извършва след установяване на настоящия му или постоянния му адрес, при същите изисквания. Ако лицето не бъде открито и на постоянния си адрес, което се удостоверява след поне три посещения на връчителя в рамките на месец, по различно време, се прилага разпоредбата на чл. 47 от ГПК.

В случая се установява, че на посочения от заявителя адрес молителят действително не е открит, но за да бъде законосъобразно осъществена процедурата на връчване чрез залепяне на уведомление /за която, при това, няма данни да е въобще изпълнявана/, е било необходимо да се направи справка относно настоящия или постоянния адрес на длъжника.

Такава не е извършена и връчването е изпълнено на място и по начин, който не може да породи ефекта на редовното такова. Доколкото има безспорни и категорични доказателства, че още от м. октомври 2013 г. постоянният адрес на молителя-поръчител е съвсем различен – гр. В., ЖК „В.В.“ *, вх. *, ет. *, ап. *, а  не е този на който е било извършено връчването – гр. С., ЖК „С.З.“ *-*-*  и на друго лице, което има качеството кредитополучател по заповедното производство, това обективно представлява ненадлежно връчване, което му е попречило своевременно да узнае за издадената заповед и го е лишило от възможността в предвидения от ГПК срок да оспори вземането. Преклудираното възражение по чл. 414 ГПК е било подадено от молителя от лице без представителна власт, тъй като по делото липсват данни адв. Р. от АК-Бургас да е бил упълномощен от молителя да извършва правни действия по образуваното ч.гр.д № 4125/2012 г. Разпореждане № 17365 от 11.10.2016 г., с което СлРС не е зачел действието на подаденото възражение е било изпратено на адв. Р. на 13.10.2016 г., но същият е отказал да го получи, тъй като е заявил, че упълномощяването му е било оттеглено от ответниците и същото е било счетено за редовно връчено на молителя чрез залепване на уведомление без да бъде спазена процедурата по чл. 47 ГПК и на адреса посочен от заявителя в гр. С., ЖК „С.З.“ *-*-* без да бъде направена справка за постоянния и настоящия му адрес.

Така е налице хипотезата на  чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК, при която е допустимо подаването на възражението пред въззивния съд.

Ето защо то следва да бъде прието от този съд и делото следва да се върне на районния съд за продължаване на заповедното производство, като му се укаже, съгласно  чл. 423, ал. 4 от ГПК, че следва да предприеме действията по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

Тъй като с възражението е подадена и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по чл. 419, ал. 1 от ГПК, тя ще подлежи на разглеждане от въззивния съд след надлежното й администриране от РС, който следва да събере дължимата д.т., да провери редовността й, да извърши размяна на книжа и да я изпрати на въззивния съд за произнасяне.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА направеното възражение по  чл. 423, ал.1, т.1 от ГПК от Е.Г.И., ЕГН:**********, с адрес: *** чрез адв. И.А.С. против Заповед за незабавно изпълнение № 2636  от 31.08.2012 г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4125  /2012 г. на СлРС.

ВРЪЩА делото на С.ски районен съд за продължаване на заповедното производство с указания за предприемане на действията по чл. 415, ал. 1 от ГПК . УКАЗВА на СлРС, че следва да администрира подадената частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение, след което, ако са налице условията за това, да я изпрати заедно с делото, за разглеждане от въззивния съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: