О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 13.04.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                   

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на  тринадесети април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Н. Я.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  М. С.

                                                                           Мл.с. Н. К.

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 189 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл.от ГПК вр. чл. 248 от ГПК .

 

Постъпила е частна жалба от ЕТ „МИКИ 2-54 Г.Х.“ ЕИК 829020507, чрез адв. С.К. против определение № 505/02.03.2016 г. по гр. д. № 2859/2015 г. на Сливенския районен съд.  

В жалбата се твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. С постановеното определение районният съд е отхвърлил като неоснователно искането на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските като е посочил, че няма промяна в становището изразено в решението. С решението районният  съд е отхвълрил като неоснователен предявеният  срещу жалбоподателя установителен иск за заплащане на парично задължение, поради погасяването му чрез плащане, предприето от ответника по делото преди депозирането на исковата молба. В този смисъл съдът правилно е установил фактическата обстановка. Въпреки това съдът е счел, че ответникът с поведението си е станал причина за предявяването на установителния иск, тъй като с възражението си против заповедта за изпълнение не е изложил съображения, в това число не е изложил такива, че е извършил плащане и не е ангажирал доказателства за това.  Сочи се, че този извод на съда е незаконосъобразен, тъй като законовата норма не изисква обосноваване на възражението. Така съдът неправилно е преценил доказателствата по делото и е извел необосновани правни изводи, които водят до порочност на определението. Причина за образуване на делото е било пасивното и бездействено процесуално поведение на дружеството-ищец. След като то е получило информация, че има депозирано възражение, е следвало да извърши справка, за да установи дали вземането съществува по смисъла на чл. 422 ал.1 от ГПК. Поради това се иска да бъде отменено атакуваното определение в частта, с която  частният жалбоподател е осъден да заплати разноски и да бъде осъдено дружеството да му заплати разноските в размер на 300.00лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. Прави се искане да бъде спряно производството по изпълнителното дело до произнасянето по частната жалба.

В законовия срок не е постъпил писмен отговор на тази частна жалба.

Настоящият въззивен състав намира следното:

С атакуваното определение е отхвърлено като неоснователно искането на частният жалбоподател – ответник да бъде изменено решението в частта за разноските като в мотивите на определението съдът е препратил към мотивите на решение № 934/15.12.2015 г. по гр. д. 2859/2015 г.  В това решение  районният съд е изложил подробни съображения относно присъждането на разноските по делото. Безспорно е, че по ч.гр.д.№2299/2015г. е било депозирано в срок възражение от настоящия жалбоподател – ответник в нарочната бланка образец, като в нея не са изложени съображения относно основателността на възражението.  Вярно е, че съгласно разпоредбата на чл. 414 ал.1 изр. последно от ГПК обосноваване на възражението не се изисква. Това обаче не изключва възможността подалият възражението да обоснове на какви фактически обстоятелства твърди, че не дължи плащане, което от друга страна да даде възможност на заявителя при депозиране на искова молба по чл.422 от ГПК да обоснове неоснователността на тези възражения. В случая правилно и законосъобразно районният съд е преценил, че след като във възражението не са изложени съображения, единственото дължимо от съда процесуално действие е било да даде указание на заявителя да предяви установителен иск. Такъв иск е бил предявен своевременно - на 07.08.2015г. и по повод на тази искова молба се е развило първоинстанционното производство.  Така искът е бил допустим, а ответникът с поведението си е станал причина за предявяването му.  Поради това и по аргумент за противното на чл. 78 ал. 2 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноските в проведения установителен исков процес.  За яснота следва да се посочи, че  претендираните суми в исковото производство са били заплатени по банков път на 17.07.2015 г., но липсват данни кога в действителност са постъпили по съответните сметки на ищцовото дружество. От друга страна в самите платежни нареждания, представени от ответното дружество в първоинстанционното производство е видно,че като основание за плащането е посочена издадената заповед за изпълнение, но тези платежни нареждания не са били представени с възражението, което, както беше посочено, е бланкетно.

Поради това следва да се приеме, че с поведението си ответникът действително  е дал повод за завеждане  на иска по чл.422 от ГПК и въпреки отхвърлянето на този иск поради погасяването му чрез плащане, то  на ищеца в развилото се исково производство се дължат направените разноски и съответно, тъй като ответникът е станал причина за завеждане на иска той следва да понесе направените разноски за адвокатско възнаграждение за своя сметка.

Направеното искане за спиране на изпълнителното производство, с оглед неоснователността на подадената частна жалба, също е неоснователно и не следва да бъде уважавано.

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ЕТ „МИКИ 2-54 Г.Х.“, ЕИК 829020507, чрез адв. С.К. против определение № 505/02.03.2016 г. по гр. д. № 2859/2015 г. на Сливенския районен съд.  

  

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ особеното искане на ЕТ „МИКИ 2-54 Г.Х.“, ЕИК 829020507, чрез адв. С.К. за спиране на производствата по изп. дело№ 68/2017г. на ЧСИ П. Г..

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: