О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 04.05.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             М.Б.

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. Н.К.

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№213 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от длъжниците П.Д.Б. и Й.Г.Б. против Разпореждане от 30.08.2016г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№3658/2016г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците в полза на кредитора „Обединена българска банка” АД.

            Жалбоподателите чрез пълномощника си адв.М. от САК твърдят, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че представените със заявлението документи – договор за ремонт и строителство по договор за кредит от 22.12.2003г. и допълнително споразумение от 09.04.2012г. не са документ, редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Липсвало извлечение от счетоводните книги на банката, което да установява размера на вземането й от длъжниците по сключения договор за банков кредит – обявен за предсрочно изискуем. Посочват, че в случая, макар и да е налице обективната предпоставка за предсрочна изискуемост – неплащането на съответните вноски, то не е налице субективната такава – волеизявление на кредитора, че счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Счита, че в тази насока районният съд не се е съобразил със задължителните указания, дадени от ВКС в т.18 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. Към заявлението не били приложени доказателства, удостоверяващи надлежното упражняване от страна на банката на правото й да обяви кредита за предсрочно изискуем, каквито са задължителните указания на ВКС. Освен това посочват, че от договора не може да се направи извод какво е действителното задължение на длъжниците към момента на подаване на заявлението без да е обявена предсрочната изискуемост на кредита, както и преценка дали кредиторът е предявил против длъжника иск в срок от 6 месеца от настъпване на падежа на цялото вземане. С оглед изложеното, длъжниците молят съда да отмени атакуваното разпореждане, обезсили изпълнителния лист и прекрати образуваното изпълнително дело. Претендира присъждане на разноски.

            Частната жалба е връчена на другата страна „ОББ” АД, която е депозирала отговор в законоустановения срок, с който се оспорва частната жалба като неоснователна и като такава се моли оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното разпореждане. На първо място кредиторът посочва, че със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката в оригинал, от което се установявали дължимите суми и обявяването на кредита за предсрочно изискуем. На следващо място посочва, че длъжниците са уведомени за обявената от банката предсрочна изискуемост на кредита, както чрез връчване на нарочно уведомление, така и чрез нотариална покана, връчена им по реда на чл.47 от ГПК. Намира за неотносими оплакванията на частните жалбоподатели за непредставяне на доказателства относно спазването на 6-месечен срок от настъпването на падежа, тъй като това изискване по чл.147, ал.1 от ЗЗД  се отнася до поръчителството, а такова обезпечение в случая не е налице. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на длъжниците на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Обединена българска банка” АД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение против Й.Г.Б. и П.Д.Б. за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 81402,45лв., представляваща вземане по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.12.2003г. и Допълнително споразумение от 09.04.2012г., договорна лихва в размер на 21045,21лв. за периода от 10.01.2015г. до 26.04.2016г., наказателна лихва в размер на 5534,89лв. за периода от 10.01.2015г. до 22.08.2016г., законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане и направените разноски. Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на „ОББ“ АД за задълженията към 22.08.2016г. по Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.12.2003г. и Допълнително споразумение от 09.04.2012г. – в оригинал, както и самите договори в заверено копие; Уведомление до Й.Г.Б. от 26.04.2016г. и до П.Д.Б. от 26.04.2016 за предсрочната изискуемост на цялото задължение по Договора за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.12.2003г. и Допълнително споразумение от 09.04.2012г., изпратено им на пет известни на банката адреси по пощата с обратна разписка, върнати като непотърсени от адресатите; нотариална покана до двамата длъжници, съдържаща нарочно уведомление за обявената предсрочна изискуемост на цялото задължение по Договора за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.12.2003г. и Допълнителното споразумение от 09.04.2012г.,  връчена им от нотариус К.Т., рег.№126, с район на действие СлРС на 21.07.2016г. при условията на чл.47 от ГПК и удостоверение на нотариус К.Т. относно изпълнението на процедурата по чл.47 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 30.08.2016г. по ч.гр.д. №3658/2016г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането, на 30.08.2016г. е издадена Заповед №2423 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3658/2016г. по описа на СлРС за солидарно заплащане от страна на длъжниците Й.Г.Б. и П.Д.Б. на кредитора „Обединена българска банка” АД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 29.11.2016г. на длъжниците Й.Г.Б. и П.Д.Б. чрез пълномощника им адв.М. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №2016915040632 по описа на ЧСИ Г.Г., ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение.

На 14.12.2016г. с пощенско клеймо от 13.12.2016г. е подадена частната жалба против разпореждането от 30.08.2016г. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражения и от двамата длъжници против нея по чл.414 от ГПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Представения от кредитора „ОББ“ АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на „ОББ” АД представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателя. Във връзка с възраженията в частната жалба, следва изрично да се посочи, че такъв документ – извлечение от счетоводните книги на банката е представено в оригинал, ведно със заявлението по чл.417 от ГПК. Този документ е придружен и от сключения Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.12.2003г. и Допълнително споразумение от 09.04.2012г., по който жалбоподателите са длъжник, респ. съдлъжник. Както извлечението от счетоводните книги на банката, така и представените договори за кредит,  преценени в тяхната съвкупност могат да бъде преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу двамата длъжници. Извлечението удостоверява задължението на длъжниците към посочената в него дата – 22.08.2016г., като съдържа изрично отразяване на обявената от банката предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит и съответното уведомяване на длъжниците за това.

Във връзка с възраженията за неспазване изискванията за предварително уведомяване на длъжника за обявената от банката предсрочна изискуемост, т.е. преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с ТР №4/2013 от 18.06.2014г. в т.18, следва да се отбележи, че същите са неоснователни. Видно от представените от заявителя кредитор със заявлението по чл.417 от ГПК документи, банката е изразила изрично волята си да направи кредита по въпросния Договор за предоставяне на кредит за ремонт и строителство от 22.12.2003г. и Допълнително споразумение към него от 09.04.2012г. предсрочно изискуем изцяло и е уведомила длъжниците за това обстоятелство. До двамата длъжници са изпратени нарочни уведомления за обявената предсрочна изискуемост на пет, известни на банката техни адреси по пощата с обратна разписка, върнати с отметка "пратката не е потърсена от получателя". Фактическо връчване не е осъществено поради бездействие от страна на получателя. Независимо от това, в конкретния случай кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжниците за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита. В тази насока е налице задължителна практика на ВКС. От друга страна, в случая банката е направила опит да връчи уведомлението за обявената предсрочна изискуемост на кредита и чрез нотариална покана. Същата, видно от надлежното удостоверяване на нотариуса, е връчена по реда на чл.47 от ГПК, приложим за връчвания и в нотариалното производство. Моментът на предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи към момента, в който волеизявлението на банката се счита за съобщено на длъжниците – в случая най-късния такъв е удостовереният от нотариус К.Т., рег. №126 и район на действие СлРС – 21.07.2016г. и е безспорно преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК - 29.08.2016г. Следователно, настоящия състав приема, че е налице надлежно уведомяване на длъжниците за упражненото от банката право да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, а както вече бе посочено, представеното извлечение от счетоводните книги на банката удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу двамата длъжници.

Неоснователно е и направеното възражение за липса на доказателства за спазване на 6-месечен срок за предявяване на иска против длъжниците. Съдът намира, че всъщност частните жалбоподатели визират спазване на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, но в случая посочената разпоредба е неприложима, тъй като тя касае института на личното поръчителство и прекратяване на същото, каквото в процесния случай не е налице. Нито банката кредитор, нито длъжниците твърдят и съответно не са доказали наличие на учредено лично поръчителство по процесния договор за кредит. Поради това правилно районният съд не е изследвал спазването на срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, нито настоящия състав следва да разглежда този въпрос.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци. Подадената против него частната жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед неоснователността на частната жалба, на жалбоподателите не следва да им се присъждат разноски за настоящото производство.

Претенция за разноски насрещната страна няма направена.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Й.Г.Б. с ЕГН ********** и П.Д.Б. с ЕГН **********,*** чрез адв.М. от САК частна жалба против Разпореждане от 30.08.2016г., постановено по ч.гр.д.№3658/2016г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.