О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен, 09.05.2017 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.С.

ЧЛЕНОВЕ: С.М.

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч.гр.д. N 215 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК във вр. с чл. 220 ГПК.

   С Определение № 594 от 23.03.2017  година, постановено по гр.дело №5657/2016 по описа на СлРС съдът е отхвърлил искането на ответника за привличане на трети лица помагачи на ответника, а именно И.М.Я., в качеството му на наследник на М.И.Г., С. И. К., в качеството му на наследник на П. И. К. и А.Д.С., в качеството й на наследник на П.И.К. като неоснователно, на основание чл.220 от ГПК.

  Недоволен от така постановеното определение  е останал ответникът по делото „ЗЪРНОПРОИЗВОДСТВО ЧОКОБА“ ООД, ЕИК1********, със седалище и адрес на управление: с. Ч., община С., „Хаджи Д.-бивш стопански двор“ който го обжалва чрез адв. Р.К. *** с искане за отмяна по съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Изложени са подробни съображения с обосноваване на твърдяния правен интерес от исканото привличане на трети лица-помагачи.Правен интерес от привличането на страна на ответника на посочените трети лица бил налице, тъй като ответникът твърди, че бил заплатил на същите припадащата им се част от наема от отдадените под наем земеделски земи като граждански плод на общия имот. Всеки съсобственик имал право да получи такава част от ползите от общата вещ, която да съответства на неговия дял в съсобствеността, като с оглед разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС ако един съсобственик отдава под наем общата вещ и инкасира целия наем то в този случай то дължи на останалите съсобственици припадащата им се част от събраните наеми. Дружеството ответник било заплащало на всеки един от съсобствениците припадащата им се част от наема като граждански плод на общия имот за което били представени съответните доказателства. Именно във връзка с това негово твърдение ответникът имал интерес да привлече тези трети лица на своя страна и при постановяване на неблагоприятно за него отхвърлително решение да ги обвърже със силата на мотивите и да обезпечи положението си при един бъдещ последващ процес срещу тези трети лица и цитира практика на ВКС в този смисъл. Ако евентуално предявеният иск бил уважен то за ответникът, който твърди че им бил заплатил припадащата им се част от наемната цена на отдадените от ищеца под наем съсобствени имоти щяла да възникне правната възможност да предяви иск срещу тях за връщане на полученото като за тях би възникнала правната възможност да предявят бъдещ иск срещу ищеца за получаване на такава част от ползите на общата вещ, която да съответства на техния дял в съсобствеността. Твърди че за предявяването на тези искове обвързващата сила на мотивите била от значение. Моли въззивният съд да отмени обжалваното определение като неправилно и да конституира посочените трети лица като помагачи на страна на ответника и да върне делото на СлРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира сторените по делото разноски.

        Ответната по жалбата страна –  ищцата В.С.Г. не изразява становище относно основателността на депозираната частна жалба.

        Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази доводите на частния жалбоподател, счита, че подадената частна  жалба е   допустима, а разгледана по същество приема същата за неоснователна.

        По тази част на частната жалба съдът съобрази следното:

        Сливенският районен съд е сезиран с частичен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, с който се претендира ответникът да заплати на ищцата сумата от 3000 лв. като част от общата дължима сума от 12 646,07 лв., съставляваща разликата от неплатената аренда в натура за пет последователни стопански години.

        Ответникът с отговора на исковата молба е поискал да бъдат привлечени като трети лица-помагачи на негова страна наследниците на съсобственици на недвижимите имоти, по отношение на които са били сключени арендните договори. Своят правен интерес от това ответникът обосновава с вероятността да е извършил арендно плащане на другите съсобственици, поради което той би имал право да търси това плащане в своя полза срещу тези лица.

        Настоящият съдебен състав приема, че направеното от ответника искане за привличане на трети лица в качеството им на помагачи на негова страна, се явява неоснователно.

        В разпоредбата на чл.219, ал.1 от ГПК е предвидена правна възможност за ответника по предявен иск да поиска в срока за отговор на исковата молба привличане на трето лице – помагач в процеса. Привличането и конституирането на трето лице – помагач е допустимо, когато за това лице съществува интерес от постановяване на решение в полза на привляклата го страна, респ. когато привличащата главна страна има право да предяви обратен иск срещу третото лице или да го обвърже с мотивите към решението за целите на бъдещ съдебен процес. Интересът от привличане и участие на трето лице – помагач е абсолютна процесуална предпоставка за основателност на искането по чл.219, ал.1 от ГПК и обосноваването на този интерес е в тежест на страната, която иска привличането.

        В процесния случай частният жалбоподател – ответник е упражнил правото си по чл.219, ал.1 от ГПК и в предвидения за това срок е направил искане за привличане на наследниците на съсобственици на процесните земеделски имоти в качеството на трето лице – помагач в производството по настоящото дело. Преценявайки обстоятелствата, изложени в отговора на исковата молба, с които ответникът е мотивирал искането си по чл.219, ал.1 от ГПК, настоящата инстанция намира, че от същите изобщо не следва извод, че съществува интерес от привличане на посочените лица. Основната предпоставка за допускане на привличането, както бе отбелязано и по-горе, е наличие на правен интерес за привличащата страна да поиска привличането с цел третото лице - помагач да й помага, за да бъде постановено решение в нейна полза. Следователно, правният интерес на привличащата страна да иска привличане на трето лице е обвързан с интереса на третото лице, т. е. трябва да е налице еднопосочност на техните интереси, които да са насочени към постановяване на решение в полза на привличащата страна.

        В конкретния случай наследниците на съсобственици на процесните земеделски имоти нямат правен интерес от постановяване на съдебно решение в полза на ответника.

       В случая не сме изправени пред хипотезата при която ответникът да обуславя правния си интерес от възможността евентуално да предяви обратен иск срещу привлечените лица. Обратният иск обаче трябва да почива на същите факти, на които се основава главният иск – т.е. уважаването, респ. отхвърлянето на обратния иск би следвало да е възможно в зависимост от това какви факти са установени по главния иск. Трябва да е налице причинна връзка между правопораждащите факти по първоначалния иск и по обратния иск, т.е. фактическото и правното положение да е такова, че изходът на спора по първоначалния иск да породи регресно право на подпомаганата страна срещу третото лице. В случая, ако предявеният иск с правно основание чл. 59 ЗЗД бъде уважен, т.е. ответникът бъде осъден да заплати претендираната частична сума от общата дължима това решение ще обвърже със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила страните по него. Въз основа на него наследниците на починалите съсобственици на процесните земеделски земи ще могат да предявят претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу ищцата съсобственица и арендодател и да претендират получаване на такава част от ползите на общата вещ, която да съответства на техния дял в съсобствеността, но това се отнася до уреждане на вътрешните отношения между самите съсобственици, които не следва да бъдат обуславящи по отношение правния интерес на ответника арендатор за привличането им на негова страна в процеса по предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от него срещу съсобственика арендодател. Интересите на наследниците на останалите съсобственици на отдадените под аренда земеделски земи и на арендатора не са еднопосочни, напротив различни са и те по скоро биха имали интерес от уважаването на иска предявен от техния съсобственик и арендодател и не биха имали интерес от отхвърлянето му. Твърденията за извършени плащания от страна на ответника арендатор на тези трети лица не влизат в очертания от исковата молба предмет на настоящия спор, при който се изследва дали ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, дали ищецът се е неоснователно обеднил за сметка на ответника и дали е налице връзка между обогатяването и обедняването по отношение на правопораждащите ги факти. Обвързващата сила на мотивите не следва да излиза извън предмета на правния спор и да се отнася до факти, които биха обусловили правното основание на друг иск срещу останалите съсобственици, на които ответникът твърди че е платил. Изходът на спора по първоначалния иск няма да породи регресно право на подпомаганата страна срещу третото лице

        С оглед изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че частната жалба се явява неоснователна, тъй като не са налице предпоставките за допускане на заявените от ответника трети лица за участие в процеса като негови помагачи.

                С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено като бъде оставена без уважение депозираната частна жалба против него като неоснователна. С оглед изхода на настоящото производство жалбоподателят трябва да си понесе собствените разноски така както са сторени.

        Водим от горното,  съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 594 от 23.03.2017  година, постановено по гр.дело №5657/2016 по описа на СлРС като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО .

Определението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                      2.