О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 25.05.2017 г.

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и пети май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.:НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 223 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. С. пълномощник на П.Т.Х., ЕГН ********** *** против Определение № 61624.03.17г. по гр.д. № 2847/2016г. по описа на Сливенски РС, с което е прекратено производството по делото в частта за предявените искове за упражняване на родителските права спрямо детето Р., както и за режима на лични контакти и за издръжката на детето. Производството е прекратено поради липса на компетентност.

         В жалбата се твърди, че не е бил правилен извода на Сливенски РС, че не е компетентен да разгледа предявените искове, тъй като ищецът, ответницата и тяхното дете са български граждани с постоянен адрес ***. Не било вярно обстоятелството, че „обичайното местопребиваване“ на детето е в САЩ, тъй като всъщност макар да било заминало през 2015 г. детето е било отишло да живее временно в гр. Чикаго, САЩ. Страната счита, че по силата на чл. 5 ал.1 от Хагската конвенция от 1996 г. компетентен да разглежда тези спорове е съдът по обичайното местопребиваване на детето и тъй като в случая се касае за български гражданин, то компетентен е българския съд. Посочва се, че в случая се касае за спор между български граждани, поради което българския съд не може да се назове некомпетентен на това основание. Страната счита, че съдът когато е в интерес на детето, следва да се произнесе по защитните мерки, които го касаят, въпреки обичайното му местопребиваване и трябва да предприеме привременни мерки и да реши дали е необходимо то да бъде върнато в Република България. Твърди се, че българския съд е длъжен да предприеме всички законови мерки за защита правата на едно българче, че той не е изчерпал своите възможности и че следва да проучи позициите на майката и едва тогава да се произнесе по своята компетентност.

         Жалбоподателите посочват, че изводът на приложимо право трябва да бъде изразено в писмена форма от двамата съпрузи, страни в производството. В случаите, когато съпрузите са имали постоянно пребиваване на територията на РБългария, но са се преместили временно да живеят в друга държава, прекратяването на брака и развитието на семейните отношения се уреждат по българското право. Моли се обжалваното определение да бъде отхвърлено  като неправилно, немотивирано и необосновано.

         Противната страна Б.Р.Х., чрез особения си процесуален представител адв. П.П., в отговора на частната жалба е посочила, че тъй като практиката и сходния случай е различна, предоставя на съда да определи основателността на жалбата.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 13.07.2016 г. до РС Сливен е била депозирана искова молба от жалбоподателя Х. против Б.Р.Х. с искане за прекратяване на сключения между двамата брак. С исковата молба са били предявени и искове за предоставяне родителските права по отношение на детето в брака, Р. на бащата за определяне на режим на лични отношения между детето и майката, както и издръжка за детето. От данните по делото се установява, че ответницата по иска Б.Х. и детето Р. живеят в САЩ в гр. Чикаго, където са заминали заедно с ищеца през м. май 2015 г. В САЩ ответницата работи, а детето посещава училище. Ищецът се завърнал в България на 22.05.2016г., след като е станало невъзможно съжителството му с ответницата Х.. При завръщането си в България, жалбоподателят се завърнал сам, без да вземе със себе си детето Р.. Ответницата Х., след раздялата с жалбоподателя, започнала фактическо съжителство с друго лице, гражданин на САЩ. Към момента ответницата и детето продължават да живеят в САЩ, където ответницата работи, а детето Р. учи. На 24.03.2017г. Сливенския РС прекратил производството по делото в частта на предявените искове по отношение на детето Р. поради липса на компетентност. В мотивите си съдът посочва, че тъй като постоянното местопребиваване на детето Р. в САЩ, българският съд и в частност този РС Сливен не е компетентен да разгледа предявените искове.

          Определението е било съобщено на жалбоподателя на 28.03.2017г. Същият е депозирал частната си жалба на 05.04.2017 г. в рамките на законно установения срок.

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В разпоредбата на чл. 118 ал.1 от ГПК е заложено схващането, че всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. В чл. 48 ал.7 от Кодекса на международното частно право е посочено, че по смисъла на този Кодекс под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, на което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място обаче трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

         В чл.85 от Кодекса на международното частно право се посочва, че отношенията между родители и деца се уреждат от правото на държавата, в която е тяхното общо обичайно местопребиваване. Ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право, ако той е по-благоприятен за него. Анализирайки посочените по-горе разпоредби и прилагайки ги към конкретния случай, съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че обичайното местопребиваване на детето Р. Т., е в гр. Чикаго, САЩ. Там тя живее и учи повече от 2 години. Това е достатъчно време, за да се приеме, че детето е сменило обичайното си местопребиваване от Република България в САЩ. Освен, че там живее със своята майка, която работи и е създала трайни, лични отношения на съжителство с местен гражданин, самото дете посещава училище в Чикаго.

         Съдът намира, че в случая е налице втората хипотеза на чл. 85 от КМЧ, а именно родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, поради което в случая следва да се приложи правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето Р.. Този извод се потвърждава и от обстоятелството, че съдът не разполага с данни, от които да е видно, че отечественото право на детето е по-благоприятно за него по отношение на предявените искове за упражняване на родителските права, лични отношения и издръжка.

         Следва да се отбележи, че по отношение на САЩ не намират приложение конвенциите, които са сключени и ратифицирани от страните – членки на ЕС, както и споразуменията със страните от бившия СССР. В този случай съдът намира, че приложение ще намери Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата, която е приложима и в Република България и в САЩ. В чл.1 от тази Конвенция е посочено, че целите й са да определи държавата, чийто органи имат компетентност да вземат мерки, насочени към закрила личността или имуществото на детето и да определят приложимото право при родителската отговорност. Разпоредбата на Конвенцията се прилага до навършване на 18 годишна възраст за децата, а мерките посочени в чл. 1 могат да се отнасят до предоставяне упражняване лишаване или ограничаване на родителската отговорност, правото на упражняване на родителски права и по-специално на определяне неговото местопребиваване, както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване. В чл. 5 от Конвенцията е посочено и кои са компетентните съдебни и административни органи и това са тези органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване. Както посочихме по-горе, обичайното местопребиваване на детето Б.Х. е в САЩ и компетентни да разгледат предявените искове са съдилищата от САЩ. Сливенският РС няма местна компетентност да разгледа спора.

         С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

         Предвид гореизложеното,

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от адв. С. пълномощник на П.Т.Х., ЕГН ********** *** против Определение № 61624.03.17г. по гр.д. № 2847/2016г. по описа на Сливенски РС, с което е прекратено производството по делото в частта за предявените искове за упражняване на родителските права спрямо детето Р., както и за режима на лични контакти и за издръжката на детето.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБългария.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: