О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 11.05.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН САНДУЛОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №229 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

            Образувано по частна жалба, подадена от солидарните длъжници „Виктория Авто“ ЕООД, с.Д., общ.Б., обл.М., М.А.Б. *** и М.А.Б. *** против Разпореждане от 25.11.2016г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№5120/2016г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против длъжниците в полза на кредитора „Уникредит Булбанк” АД, гр.София.

Жалбоподателите чрез пълномощника си адв.М. от САК твърдят, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че представените със заявлението документи – Договор за револвиращ банков кредит за оборотни средства №40 от 10.11.2009г., Анекс №1 от 19.08.2010г., Анекс №2 от 20.07.2011г., Анекс №3 от 21.08.2012г., Анекс №4 от 20.02.2015г., Анекс №5 от 20.07.2015г. и Анекс №7 от 16.12.2015г. не са документ, редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане. Липсвало извлечение от счетоводните книги на банката, което да установява размера на вземането й от длъжниците по сключения договор за банков кредит. Посочват, че в случая, макар и да е налице обективната предпоставка за предсрочна изискуемост – неплащането на съответните вноски, то не е налице субективната такава – волеизявление на кредитора, че счита непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника. Считат, че за банката заявител е съществувало задължението да съобщи на длъжника обявената предсрочна изискуемост съгласно задължителните указания, дадени от ВКС в т.18 от ТР №4/2013 от 18.06.2014г. Към заявлението не били приложени доказателства, удостоверяващи надлежното упражняване от страна на банката на правото й да обяви кредита за предсрочно изискуем, каквито са задължителните указания на ВКС. С оглед изложеното, длъжниците молят съда да отмени атакуваното разпореждане и обезсили изпълнителния лист. Претендират присъждане на разноски.

            Частната жалба е връчена на другата страна „Уникредит Булбанк” АД, която е депозирала отговор в законоустановения срок, с който се оспорва частната жалба като неоснователна и като такава се моли оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното разпореждане. На първо място кредиторът посочва, че със заявлението е представено извлечение от счетоводните книги на банката в оригинал, съдържащо всички необходими реквизити, изготвено, подписано и подпечатано от длъжностни лица на Банката, като в него е посочено основанието, на което дълга става изцяло изискуем, като са посочени подробно, разбити по месеци дължимата главница и лихви. На следващо място посочва, че не са предприети действия по предсрочна изискуемост на вземането, тъй като кредитът не е предсрочно изискуем, а е изцяло изискуем на основание т.7 от Анекс №6/16.12.2015г. към Договор за банков револвиращ кредит за оборотни средства №40/10.11.2009г. и кредиторът няма задължение да уведомява длъжниците за настъпилата изискуемост. Поради това цитираната в частната жалба т.18 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. Дело №4/2013г. на ОСГТК при ВКС е неотносима към конкретния случай.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

          Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „Уникредит Булбанк” АД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение против „Виктория Авто“ ЕООД, с.Д., общ.Б., обл.М., М.А.Б. *** и М.А.Б. *** за солидарно заплащане на следните суми: главница в размер на 59800лв., представляваща вземане по Договор за револвиращ банков кредит за оборотни средства №40 от 10.11.2009г., Анекс №1 от 19.08.2010г., Анекс №2 от 20.07.2011г., Анекс №3 от 21.08.2012г., Анекс №4 от 20.02.2015г., Анекс №5 от 20.07.2015г. и Анекс №7 от 16.12.2015г.., договорна лихва в размер на 12488,59лв. за периода от 21.02.2016г. до 22.11.2016г., която включва: 1335,86лв. договорна лихва за периода от 21.02.2016г. до 22.11.2016г.; 2032,05лв. лихва върху просрочена главница за периода от 21.02.2016г. до 22.11.2016г.; 2051,47лв. наказателна лихва за периода от 21.02.2016г. до 22.11.2016г., 6069,21лв. просрочена лихва миграция за периода от 21.02.2016г. до 22.11.2016г.; законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане и направените разноски. В заявлението е посочено, че срокът за погасяване на кредита е продължен до 21.07.2016г.

Към заявлението са приложени: извлечение от счетоводните книги на „Уникредит Булбанк” АД за задълженията към 23.11.2016г. по Договор за револвиращ банков кредит за оборотни средства №40 от 10.11.2009г., Анекс №1 от 19.08.2010г., Анекс №2 от 20.07.2011г., Анекс №3 от 21.08.2012г., Анекс №4 от 20.02.2015г., Анекс №5 от 20.07.2015г. и Анекс №7 от 16.12.2015г. – в оригинал, както и самите договори в заверено копие. В извлечението от счетоводните книги изрично е посочено, че е настъпила пълна изискуемост на вземането по посочения договор за кредит съгласно т.7 от Анекс №6/16.12.2015г.

С обжалваното разпореждане от 25.11.2016г. по ч.гр.д. №5120/2016г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжниците и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането, на 25.11.2016г. е издадена Заповед №3432 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№5120/2016г. по описа на СлРС за солидарно заплащане от страна на длъжниците „Виктория Авто“ ЕООД, с.Д., общ.Б., обл.М., М.А.Б. *** и М.А.Б. ***  на кредитора „Уникредит Булбанк” АД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски. Въз основа на заповедта е издаден и изпълнителен лист.

На 07.03.2017г. на длъжниците чрез пълномощника им адв.М. е връчена покана за доброволно изпълнение по изп.д. №20178370400037 по описа на ЧСИ Павел Георгиев, ведно с препис от заповедта за незабавно изпълнение.

На 14.03.2017г. с пощенско клеймо от 10.03.2017г. е подадена частната жалба против разпореждането от 25.11.2016г. за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражения и от тримата длъжници против нея по чл.414 от ГПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лица, имащи правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Атакуваното разпореждане е правилно и законосъобразно.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

Съгласно практиката на ВКС, извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени.

Представения от кредитора „Уникредит Булбанк” АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на „Уникредит Булбанк” АД представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателите. Във връзка с възраженията в частната жалба, следва изрично да се посочи, че такъв документ – извлечение от счетоводните книги на банката е представено в оригинал, ведно със заявлението по чл.417 от ГПК, съдържащо всички необходими реквизити. Този документ е придружен и от сключения Договор за револвиращ банков кредит за оборотни средства №40 от 10.11.2009г., Анекс №1 от 19.08.2010г., Анекс №2 от 20.07.2011г., Анекс №3 от 21.08.2012г., Анекс №4 от 20.02.2015г., Анекс №5 от 20.07.2015г. и Анекс №7 от 16.12.2015г., по който жалбоподателите са длъжници. Както извлечението от счетоводните книги на банката, така и представените договори за кредит,  преценени в тяхната съвкупност могат да бъде преценени като редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците. Извлечението удостоверява задължението на длъжниците към посочената в него дата – 23.11.2016г., като съдържа изрично отразяване че по договорите е настъпила пълна изискуемост на вземането на основание т.7 от Анекс №6/16.12.2015г. Видно от посочения анекс крайния срок на издължаване на кредита е 21.07.2016г. Изрично е посочено и в извлечението от счетоводните книги и в заявлението, че цялото задължение е станало изискуемо поради настъпването на неговия падеж с изтичането на крайния срок – 21.07.2016г.

С оглед на изложеното банката не е упражнила правото си предвидено в чл. 60, ал. 2 ЗКИ и не е обявила кредита за предсрочно изискуем, поради което не е било необходимо надлежно уведомяване на длъжника и изискването на  т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС не е приложимо към настоящия случай. Изискуемостта на претендираните от банката кредитор вземания спрямо солидарните длъжници е настъпила с предвидения в т.7 от  Анекс №6 от 16.12.2015г.  краен срок за погасяване на вземането - 21.07.2016г. В заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е посочено именно това основание за настъпване на изискуемостта на вземането срещу длъжника - изтичане на крайния срок за погасяване на задължението, а не предсрочна изискуемост на кредита поради непогасени вноски с настъпили падежи.

След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт не страда от посочените в жалбата пороци. Подадената против него частната жалба се явява изцяло неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед неоснователността на частната жалба, на жалбоподателите не следва да им се присъждат разноски за настоящото производство.

Претенция за разноски насрещната страна няма направена.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Виктория Авто“ ЕООД, с.Д., общ.Б., обл.М., ЕИК 119662798, М.А.Б. с ЕГН ********** *** и М.А.Б. с ЕГН ********** *** чрез адв.М. от САК частна жалба против Разпореждане от 25.11.2016г., постановено по ч.гр.д.№5120/2016г. на Сливенски районен съд за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.