О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 15.05.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:             МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:    СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№240 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Д.С.Ж. и С.Г.Ж. против Определение №598 от 23.03.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№1689/2016г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно възражението на ищците Д.С.Ж. и С.Г.Ж. за прекомерност на заплатеното от Н.П.Д. възнаграждение на пълномощника й адв.Н. и за намаляването му от 600лв. на 300лв., както и основаното на чл.248, ал.1 от ГПК тяхно искане за изменяне постановеното по делото решение №88/31.01.2017г. в частта му за разноските относно разноските, присъдени в полза на Д., като от 300лв. размера им бъде променен на 150лв.

            Жалбоподателите твърдят, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Посочват, че по делото са направили възражение за прекомерност, което районният съд не е обсъдил. Районният съд от една страна приел, че се касае за предявен неоценяем иск, за което минималното възнаграждение е 300лв., а от друга страна, че се касае за иск по чл.108 от ЗС, за което минималното възнаграждение е 600лв. Дадената от съда квалификация на предявения иск не попада в изрично упоменатите в Тарифата възнаграждения, за които има точно определен размер, като съдът е приел изрично, че иска е неоценяем. Поради това следва адвокатското възнаграждение да се намали от 600лв. на 300лв. и съответно да се присъди половината от 150лв. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност. По него е проведено само едно съдебно заседание с изслушване на вещо лице, без разпит на свидетели. С оглед изложеното жалбоподателите молят въззивния съд да отмени обжалваното определение и да намали присъдените разноски на другата страна.

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна - Н.П.Д., която е депозирала отговор в законоустановения срок чрез адв. Н.. Намира твърденията на частните жалбоподатели за липса на фактическа и правна сложност за неоснователни, тъй като тя се определяла не от провидените съдебни заседания , а от вида на предявения иск и неговата специфика. Правилно районният съд посочил в атакуваното определение, че в случая е приложима разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по направената преценка същото възлиза на 600лв. Поради това моли съда да остави без уважение частната жалба, като неоснователна.

            Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Сливенският районен съд е бил сезиран с предявени от Д.С.Ж. и С.Г.Ж. против Н.П.Д. искове, както следва: иск за осъждането й да преустанови неоснователно бездействие, с което им пречи да упражняват правото си на собственост върху собствените им отоплителна и водна инсталация и иск за осъждането й да ги допусне до собствените й северно и южно избени помещения, за да получат достъп до тръбите на отоплителната инсталация и до тръбите за топла вода за битови нужди, които отопляват собствения им имот и снабдяват същия с топла вода от „Топлофикация – Сливен“ ЕАД с цел саниране на изолация на тръбите на отоплителната изолация и присъединяване към собствен щранг за снабдяване жилището им с топла вода.

С разпореждане от 27.04.2016г. по гр.д.№1689/2016г. на СлРС, образувано въз основа на посочената искова молба, районният съд  на основание чл.69, ал.2 от ГПК е обявил, че предявеният иск е с правно основание чл.109 от ЗС и е неоценяем.

По делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което е изслушано заключение на вещо лице.

В хода на устните състезания пълномощника на ищците адв.Р. е направила възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.

Ответницата Н.П.Д. е направила по делото разноски единствено за адвокатско възнаграждение  на пълномощника си адв.Н. в размер на 600лв.

С Решение №88/31.01.2017г. по гр.д.№1689/2016г. на СлРС са уважени частично исковите претенции, като на основание чл.109 от ЗС е осъдена Н.П.Д. да преустанови неоснователното си бездействие, изразяващо се в непредоставяне на ищците Д.С.Ж. и С.Г.Ж. достъп до избени помещения, нейна собственост – северно и южно избени помещения в сградата, намираща се в гр.С.н, ул.“В.“ №*, сграда №2, построена в поземлен имот с идентификатор №67338.512.118 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сливен и е осъдена да им предостави достъп до тях, за да извършат изолация на преминаващите през тях тръби на отоплителната инсталация, предназначена по проект за котелно и отоплителна инсталация, за отопляване на жилището им – ап.№2. С Решението е отхвърлен като неоснователен иска относно претенцията на Д.С.Ж. и С.Г.Ж. да бъде осъдена Н.П.Д. да им предостави достъп до южното си избено помещение, за да могат да включат жилището си към намиращи се в него тръби за снабдяване с топла вода за битови нужди, доставяна от „Топлофикация – Сливен“ АД. С решението са присъдени на двете страни разноски по съразмерност, като Д.С.Ж. и С.Г.Ж. са осъдени да заплатят на  Н.П.Д. разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 300лв.

В мотивите си относно разноските, районният съд е приел, че следва разноските да се присъдят наполовина на страните, с оглед относителната тежест на исковите претенции.

В законоустановения срок Д.С.Ж. и С.Г.Ж. са подали до СлРС молба по чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение на ответницата с искане за намаляването им съгласно направеното в съдебно заседание възражение, т.е от 600лв. на 300лв. и съответно присъждане на такива в наполовина в размер на 150лв.

С обжалваното Определение №598 от 23.03.2017г. СлРС е оставил молбата без уважение, като е посочил, че действително иска е неоценяем, но според докладчика следва да намери приложение разпоредбата на чл.7, ал.2 от Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения относно владелческа защита.

            Въззивният съд не споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение.

            Безспорно, районният съд е сезиран с предявени при условията на субективно активно и обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.109 от ЗС, като с оглед особеността на увреждащите действия, респ. бездействия, същите са неоценяеми, както изрично е посочил районният съд с нарочно разпореждане от 27.04.2016г.

            Безспорно е налице направено в хода на първоинстанционното производство от страна на пълномощника на ищците възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от ответницата на пълномощника й адв.Н..

            С оглед вида на иска – неоценяем, минималния размер на адвокатското възнаграждение по приложимата разпоредба на чл.7, ал.1, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300лв. Въззивният съд не споделя мотивите на районния съд за приложимост на разпоредбите на чл.7, ал.2 от Наредбата, отнасящи се до дела с определен материален интерес, тъй като иска е неоценяем и няма по делото абсолютно никакви данни за евентуална негова цена по смисъла на 68, вр. с чл.69 от ГПК. Районният съд не е посочил и коя точка от няколкото предложения на чл.7, ал.2 от Наредбата намира за приложима и на какво основание. Освен това минималния размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата е отново 300лв., като, както бе посочено по делото няма никакви данни относно евентуалната цена на материалния интерес, предмет на делото.

            От друга страна, делото не се отличава с някаква особена фактическата и правна сложност, протекло е само в едно съдебно заседание с изслушване на вещо лице, без разпит на свидетели, поради което съдът намира, че не са налице условия за определяне на по-висок от минималния размер на адвокатското възнаграждение. С оглед на това, въззивният съд намира за основателни възраженията на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ответницата, като същото следва да се присъди в размера, определен по Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 300лв.

С оглед изхода на спора пред районния съд и частичната основателност на исковите претенции, правилно първоинстанционният съд е приел, че следва на страните да се присъдят по съразмерност разноски в половин размер.  Поради това на ответницата в първоинстанционното производство на основание чл.78, ал.3 от ГПК, във връзка с приетото за основателно възражение по чл.78, ал.5 от ГПК следва да се присъдят разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с отхвърлената част от исковите претенции в размер на 150лв.

            С оглед гореизложеното, молбата по чл.248 от ГПК се явява основателна и следва да се уважи. Обжалваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, като вместо него въззивният съд измени Решение №88/31.01.2017г. по гр.д.№1689/2016г. на СлРС в частта относно разноските, като на ответницата в първоинстанционното производство се присъдят разноски в размер на 150лв., вместо присъдените й такива в размер на 300лв.         

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2  и чл.248 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №598 от 23.03.2017г., постановено по гр.д.№1689/2016г. по описа на Сливенски районен съд, с което е отхвърлено като неоснователно възражението на Д.С.Ж. и С.Г.Ж. за прекомерност на заплатеното на пълномощника на ответницата Н.П.Д. адвокатско възнаграждение и за намаляването му от 600лв. на 300лв. и е отхвърлено като неоснователно искането за изменение на постановеното по делото Решение №88/31.01.2017г. по гр.д.№1689/2016г. на СлРС в частта относно разноските, присъдени в полза на Н.П.Д., като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №88/31.01.2017г. по гр.д.№1689/2016г. на СлРС в частта относно разноските, като

 

ОТМЕНЯ осъждането на Д.С.Ж. с ЕГН ********** и С.Г.Ж. с ЕГН ********** да заплатят на Н.П.Д. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, над размера на сумата от 150лв. до присъденият размер от 300лв.

 

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                       2.