О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 26.05.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:            МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:   СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№263 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е по реда на чл. 423 от ГПК.

          Образувано е по възражение, подадено от Д.Ж.С. – длъжник по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№3570/2016г. по описа на СлРС.

            Във възражението си длъжникът С. твърди, че на 24.04.2017г. получил чрез работодателя си Покана за доброволно изпълнение по изп.д.№20178630400759 на ЧСИ Сия Халаджова с район на действие СГС, едва от която разбрала за издадената заповед за изпълнение. Посочва, че заповедта за изпълнение не й е връчвана лично на постоянния й адрес, нито е връчена на друго лице, поело задължение да й я предаде. На този адрес живеели родителите й, които 9също не са я получавали. Не й е известно да е залепвано и уведомление. Поради това счита, че не са спазени правилата за връчване на призовки и съобщения по чл.43 и сл. от ГПК. Тъй като заповедта не й е връчена надлежно, не е имала възможност да оспоря вземането по реда на чл.414 от ГПК. Поради това моли въззивният съд да приеме възражението й, поради ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение и заявява, че оспорва вземането, както по основание, така и по размер, като прави възражение и за погасяването му по давност. Моли съда да спре изпълнението на заповедта за изпълнение и да върне делото на районния съд за предприемане на действията по чл.415 от ГПК.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

Производството по ч.гр. д. №3570/2016г. по описа на СлРС е образувано по реда на чл. 410 от ГПК по заявление на „Мобилтел“ ЕАД, гр.София срещу длъжника Д.Ж.С.. Посочения в заявлението адрес на длъжника е: ****.

Сливенският районен съд е извършил служебна проверка в НБД Население относно адресната регистрация на длъжника, от която е видно, че постоянният адрес на Д.Ж.С. ***, а настоящия адрес от 2013г. е в Белгия.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед №2342 от 23.08.2016г. по ч.гр.д.№3570/2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжника Д.Ж.С. да заплати в полза на заявителя следните суми: главница в размер на 530,80 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор №С1588135/06.07.2009г., ведно  със законната лихва за забава, считано от 19.08.2016г.; сумата 24,92лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга; сумата 144,60лв., представляваща мораторна лихва за периода от 23.01.2014г. до 14.08.2016г. и разноски по делото в размер на 205лв.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на адрес: **** на 31.08.2016г. с получател Ж.С.С. – баща на длъжника Д.Ж.С., поел изрично задължение да предаде съобщението на адресата срещу подпис.

На 16.09.2016г. въз основа на заповедта за изпълнение е издаден изпълнителен лист на кредитора, получен от негов представител на 24.02.2017г.

На 24.04.2017г. на длъжника Д.Ж.С. е връчена лично покана за доброволно изпълнение на сумите по изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д.№3570/2016г. на СлРС от ЧСИ Сия Халаджова, рег.№863 и район на действие СГС чрез работодателя на длъжника – ЕТ „Краси -2000-Неделя Русева“, с.Сотира, общ.Сливен.

            Възражението по настоящото дело е подадено на 15.05.2017г.    

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Възражението е подадено от надлежна страна, имаща правен интерес и в законово определения срок, поради което е допустимо.

            Разгледано по същество, възражението е неоснователно и като такова не следва да се приема от въззивния съд.

            Видно от надлежно оформената разписка, удостоверяваща връчване на заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№3570/2016г. на СлРС, същата е връчена на длъжника С. по постоянния й адрес *** чрез друго лице – бащата на длъжника - Ж.С.С., поел изрично задължение да предаде съобщението на адресата срещу подпис. Следователно е налице връчване по реда на чл.43, ал.1, предл. второ, вр. с чл.46 от ГПК. Самата длъжница признава във възражението си, че на посочения и от самата нея адрес живеят родителите й. Именно на един от тях – баща й Ж.С. е връчена заповедта за изпълнение по посочения ред.

            По този начин не е налице основанието, визирано в разпоредбата на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – заповедта за изпълнение е връчена надлежно на длъжника, чрез друго пълнолетно лице от домашните му  - баща, на постоянния адрес на длъжника.

            С оглед изложеното, подаденото възражение е изцяло неоснователно. Не е налице предпоставката на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК – ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение, твърдяна от длъжника, поради което длъжникът не е бил лишен от възможност да оспори своевременно вземането в срока и по реда на чл.414 от ГПК, поради което настоящото възражение по чл.423 от ГПК не следва да се приема от въззивния съд.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 423 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ПРИЕМА възражението, подадено от длъжника Д.Ж.С. с ЕГН ********** *** срещу Заповед №2342 от 23.08.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр. д. №3570/2016г. по описа на Сливенски районен съд.

 

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.