О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 05.06.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 270 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е обезсилена издадена заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 5106/16г. на СлРС по отношение на един от длъжниците поради непредставяне на доказателства за предявяване на установителен иск по чл. 422 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е неправилно, тъй като във връзка с дадените указания за предявяване на иск за установяване на вземането, с оглед депозирано възражение, той е изготвил искова молба изх.№ 1702/10.04.17г., внесъл я е в СлРС и така е изпълнил разпореждането на съда. С допълнителна молба от 24.04.17г. е представил в деловодството и доказателство за внесената искова молба. Поради това частният жалбоподател счита, че СлРС неоснователно и незаконосъобразно е приложил нормата на чл. 415 ал. 2 от ГПК и е обезсилил издадената заповед и моли въззивния съд да отмени определението, с което е сторено това.

Насрещната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да я остави без уважение.

Производството по ч.гр.д. № 5106/16г. на СлРС е образувано по заявление на Д“СП“Сливен за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК против петима длъжници – И.М., В. Н., М.И., П.М. и М. А. /всички – като наследници на М. М./.

Съдът е уважил заявлението, издал е заповед № 3417/23.11.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата 142, 80 лв. главница, заедно със законовата лихва от 14.11.16г. и 25 лв. разноски против длъжниците И.М., В. Н., М.И., П.М. и М. А., като наследници на М. М..

На 21.02.17г. длъжницата П.Й.М. е получила от ДСИ покана за доброволно изпълнение за своята част от задължението, с приложени копия от заповед за изпълнение и изпълнителен лист. На 28.02.2017г., в законовия срок за това, тя е подала писмено възражение. Останалите длъжници, след връчване на поканите, не са подавали възражения. СлРС, с разпореждане от 07.03.2017г., е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си по отношение на длъжника П.М. в едномесечен срок и изрично го е предупредил, че в този срок следва да представи доказателства, за предявяването на иска, като в противен случай заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена. Съобщенито му е било редовно връчено на 09.03.2017г.

От датата на съобщението на 09.03.17г., до изтичане на законовия срок на 09.04.17г. не са представени доказателства за предявяване на иска, поради което СлРС, с атакуваното определение № 821 от 19.04.17г., е обезсилил издадената заповед за изпълнение по отношение на длъжника П.И.М.. Същото е връчено на заявитела на 21.04.2017г.

С писмена молба от 24.04.17г. заявителят /частен жалбоподател/ е поискал СлРС да си отмени определението, като представя копие от искова молба против петимата длъжници по чл. 422 от ГПК, с изх. № от 10.04.17г., заведена в деловодството на СлРС на 11.04.17г., като заявява, че е пропуснал да я представи по заповедното производство, за което се извинява.

Настоящата частна жалба е подадена чрез СлРС на 02.05.17г.

След преценка на твърденията на страната и събраните доказателства, настоящият състав счита, че правните изводи на първостепенния съд са правилни и законосъобразни.

Съгласно разпоредбата на  чл. 415, ал. 2 от ГПК ако заявителят не представи доказателства, че е предявил иска за съществуване на вземането в едномесечния срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418 от ГПК.

Уведомяването може да се осъществи от заявителя както изрично с молба, придружена с копие от исковата молба и данни за депозирането й, така и със съдебно удостоверение, издадено от съда, пред който е образувано исковото производство. Съдът, издал заповедта за изпълнение, не е задължен служебно да извършва проверка дали искова молба, с предмет, съвпадащ със заявлението по чл. 417 от ГПК, е постъпила в съда, както и да събира данни за датата на депозирането й.

Доказването на факта на предявяване на иска и спазването на срока е в тежест на заявителя, още повече, че в случая той е бил изрично и еднозначно уведомен за това свое задължение и за последиците от неизпълнението му. Представянето на доказателства за предявяване на иска по смисъла на  чл. 415, ал. 2 от ГПК предполага не само изпращане, респективно постъпване в регистратурата на искова молба от заявителя, но и уведомяване в указания едномесечен срок на съда по делото, образувано по заявлението за издаване на заповед за изпълнение, че искът е предявен. /В този смисъл са Определение № 123 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 736/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 124 от 27.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 20/2010 г. на І т. о., ТК; Определение № 218 от 19.03.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 167/2012 г., IV г. о., ГК и др./

Следователно частният жалбоподател е бил длъжен да представи доказателства за предявения установителен иск до 09.04.2017 г., когато именно е изтекъл едномесечният срок по смисъла на чл. 415 ал. 1 от ГПК. Представянето на такива след тази дата, или пред въззивната инстанция, не може да предизвика желания ефект като предотврати частичното обезсилване на заповедта или впоследствие предизвика отмяната му.

Следва да се посочи още и, че дори своевременно да бе представил доказателства за завеждането на исковата молба /каквато той е предявил не само против п.М., а и против останалите длъжници, по отношениена които заповедта е влязла в сила, понеже не са подали възражения/, това е било сторено след изтичане на преклузиния едномесечен срок  на 09.04.17г. – едва на 11.04.17г., което води до същата правна последица – обезсилване на заповедта по отношение на подалия възражението длъжник П.М..

С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което частната жалба следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                                   О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба Дирекция „Социално подпомагане“ Сливен, против определение № 821/19.04.2017г. по ч.гр.д. № 5106/16г. на СлРС, с което е обезсилена по отношение на длъжника П.И.М. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 3417/23.11.16г., като  НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: