О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.06.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 274 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от Д.Г.А., ЕГН: ********** *** против Определение № 179 от 24.04.2017  г. на Новозагорски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 376/2017г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на молителя за допускане на обезпечение на бъдещ  иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД против „ТЕМЕЛКОВ АВТО“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от управителя Й.Й. за сумата от 15 000 лв. чрез налагане на обезпечителна мярка запор на  банкови сметки на ответника в ОББ АД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ ЕАД.

            Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно и немотивирано. Посочва, че от съдържанието на молбата й и доказателствата към нея се доказвали и трите предпоставки за допускане на обезпечението на бъдещия иск и неправилен бил извода на РС-Нова Загора, че бъдещия иск с правно основание чл. 55 ЗЗД бил вероятно неоснователен. Била налице доказана необходимост от обезпечаването му. Представените по делото фактури били автентични и било видно от представените приемо-предавателни протоколи, че били извършени подобренията по ремаркето и влекача. Прилага два броя фактури, три броя приемо-предавателни протоколи и справка от търговския регистър.

Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да допусне исканото обезпечение на бъдещия иск чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 23.07.2015 г.  били сключени два договора за наем на ППС между „ТЕМЕЛКОВ АВТО“ ЕООД в качеството му на наемодател, което било представлявано от Й.Й. и „СИЛВЪР СТАР“ ООД, в качеството му на наемател, което било представлявано от управителя на дружеството към този момент Д.Г.. Жалбоподателката била съдлъжник на представляваното от нея дружество и се била задължила солидарно заедно с него по първия договор за наем на МПС да заплаща обща наемна цена за целия период на ползване на посоченото МПС-Влекач /TRACTOR/, марка СКАНИЯ Р 420 ЛА 4 Х 2 МНА, с рег. № СТ 1872 ВР, рама № XLER4X20005185192 и двигател  DC1215L06348723 в размер на 36 000 лв. Наемната цена следвало да бъде заплащана всеки месец на три отделни вноски в размер на 12 000 лв., като срокът на договора изтичал след три месеца на 23.10.2015 г. МПС било предадено на наемателя „СИЛВЪР СТАР“ ООД на същата дата, за което бил изготвен приемо-предавателен протокол. На 23.07.2015 г. страните се споразумели след изтичане на срока на договора за наем и при наличие на платени наемни вноски наемателят да има правото да закупи процесното МПС след приспадане на платените наемни вноски от общата му продажна цена.

Жалбоподателката била съдлъжник на представляваното от нея дружество и се била задължила солидарно заедно с него по втория договор за наем на МПС да заплаща обща наемна цена за целия период на ползване на посоченото ППС- ПОЛУРЕМАРКЕ /SEMI-TRAILER/, марка СТАС 034 3 ФАК, с рег. № СТ 0458 ЕН, рама № YA9SALK3497116131 в размер на  20 000 лв. Наемната цена следвало да бъде заплащана всеки месец на три отделни вноски в размер на 6660 лв., първата вноска, а следващите две в размер на 6670 лв. , като срокът на договора изтичал след три месеца на 23.10.2015 г. ППС било предадено на наемателя „СИЛВЪР СТАР“ ООД на същата дата, за което бил изготвен приемо-предавателен протокол. На 23.07.2015 г. страните се споразумели след изтичане на срока на договора за наем и при наличие на платени наемни вноски наемателят да има правото да закупи процесното МПС след приспадане на платените наемни вноски от общата му продажна цена.

На 09.07.2015 г.  между ЕТ „Й.Й.-104“ и „СИЛВЪР СТАР“ ООД е бил сключен договора за покупко-продажба на МПС и ППС от 09.07.2015 г. с предмет -Влекач, марка СКАНИЯ, модел Р 420 ЛА 4Х2 МНА, рег. № СТ 3807 ВМ, рама №  XLER4X20005116379, двигател №  DC1214 L0162438 за сумата от 21 660 лв. и полуремарке, марка СТАС-модел С 3 СА 336 К, рег. № СТ 2153 ЕМ, рама № YE6SA336K40NR6010 за сумата от 28 330 лв. Представени са фактури в които се посочва като основание за плащане наем на това МПС и ППС за месеците октомври и ноември 2015 г. Представени са фактури за плащане на наемната цена за месец август по двата наемни договори сключени на 23.07.2015 г.

Представена е по делото разписка от 29.06.2015 г. от която е видно, че жалбоподателката е получила сумата от 5000 лв. безвъзмездно от Й.С.Й., но не става ясно основанието по силата на което е било извършено плащането, нито дали се отнася до изпълнение по процесните наемни договори или по договора за покупко-продажба на МПС и ППС от 09.07.2015 г.

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали бъдещия иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.

            Съдът намира, че бъдещия иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 17 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира да бъде заплатена на молителката сумата от 15 000 лв. като платена при начална липса на основание по нищожна сделка поради относителна симулация на същата е допустим.  С оглед на представените  от молителката писмени доказателства не може да се направи извод, че същият е вероятно основателен. Тежестта на доказване на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 17 ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 ЗЗД, се разпределя по следния начин – ищецът следва да докаже плащане и следва да докаже нищожността на сделката поради твърдяната относителна симулация на същата по чл. 17 ЗЗД. При относителната симулация следва да се докаже привидната и прикритата сделка. Страните целят да бъдат обвързани с правните последици не на привидната, а на прикритата сделка. Привидното съглашение е нищожно, а ако някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение тя може да поиска разкриването му. Страните по симулираната сделка се съобразяват с действителните им правоотношения и не предприемат нищо по отношение на привидната сделка, която е нищожна. Когато нуждата от привидността отпадне те могат да извършат явната сделка, като привеждат привидните им отношения в съответствие с действителните им отношения. Ако едната страна престане да се съобразява с действителните отношения заинтересованата страна може да поиска разкриване на симулацията и за целта се снабдява с обратно писмо- документ, с който другата страна удостоверява действителните им отношения или да докаже симулацията със свидетелски показания, но е необходимо да представи „начало на писмено доказателство“- документ изходящ от насрещната страна или удостоверяващ нейно изявление пред държавен орган, което прави вероятно съществуването на симулацията. В случая такива документи не са представени от молителката и същата не доказа твърдяната относителна симулация.

Молителката не успя да докаже, че е платила цялата наемна цена в размер на 20 000 лв. на представителя на дружеството наемодател в качеството си на съдлъжник по втория наемен договор от 23.07.2015 г.  с предмет предоставянето на временно ползване на ПОЛУРЕМАРКЕ /SEMI-TRAILER/, марка СТАС 034 3 ФАК, с рег. № СТ 0458 ЕН, рама № YA9SALK3497116131 и в изпълнение на сключеното между тях споразумение от 23.07.2015 г. по силата на което се предвижда след изтичане на срока на договора за наем и при наличие на платени наемни вноски наемателят да има правото да закупи процесното МПС след приспадане на платените наемни вноски от общата му продажна цена. От представената по делото разписка от 29.06.2015 г. не може да бъде направен категоричния извод, че сумата от 5000 лв. е била заплатена от представителя на дружеството наемодател Й.Й. на молителката по твърдяната от нея прикрита сделка за покупко-продажба на лизинг на посоченото полуремарке.

            Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. Опасността, обуславяща наличието на обезпечителна нужда следва да се изразява в такива действия на ответника, които намаляват, заплашват да намалят или така накърняват имуществото му, служещо за общо обезпечение на кредиторите му, че да осуетят или затруднят реализирането на правата на последните. За да се приеме наличието на обезпечителна нужда не е достатъчно единствено предположението на молителя, необходимо е той несъмнено да докаже не само вероятността за това, а да я обоснове с конкретни действия на длъжника, насочени към намаляване, увреждане, разпиляване на имуществото или други подобни. В случая, безспорно с оглед размера на вземането от една страна и не може да се направи извод за наличие на финансови затруднения на длъжника, а от там и наличие на обезпечителна нужда.  Не са представени доказателства относно конкретни действия, които ответното дружество да е предприело и които биха били от естество да затруднят осъществяването на правата на молителя при евентуално уважаване на предявения от него частичен иск.

Налагането на тази обезпечителна мярка не постига целта на обезпечителното производство - да се гарантира възможността и на двете страни, с оглед изхода на спора, да бъдат съответно удоволетворени, да се гарантират правата на ищеца, без обаче да се засягат неоправдано тези на ответника. Освен това обаче следва да се отбележи, че при липса на обезпечителна нужда въобще не следва да се преценява поисканата от молителя обезпечителна мярка.

С оглед изложеното съдът намира, че искането за допускане на обезпечение чрез налагането й не следва да се уважава.

Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.             

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА Определение № 179 от 24.04.2017  г. на Новозагорски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 376/2017г., като ПРАВИЛНО  и  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                   2.