О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 03.07.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на трети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.:НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 278 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирани са възражения /наименувани от СлРС „въззивна жалба“/ от адв. М. - пълномощник на М.А.Б., ЕГН ********** и М.А.Б., ЕГН ********** ***, против издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 3432/25.11.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5121/2016 г. на РС – Сливен. Във възраженията е посочила, че са подадени на основание чл.414 от ГПК и чл. 417 от ГПК. Сочи се , че по издадената заповед за изпълнение упълномощителите на адв.М. не дължат изпълнение нито по основание, нито по размер. Страната се позовава на изтекла давност. Изложени са съображения за неправилно протекло производство по реда на  чл.417 вр. с чл.411 от ГПК. Във възраженията, които са идентични, са направени възражения и за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 т.5 вр. с чл. 146 ал.1 от ЗЗП и чл. 19 ал.2 от ЗПК, респ. чл. 33 ал. 2 от ЗПК. Направени са искания за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 ал.2 от ГПК. Иска се във връзка с направеното заявление за спиране на изпълнителното производство, да се изиска и приобщи към делото изп.д. № 2038/2016 г. на ЧСИ Станимира Н..

         По делото са депозирани отговори на частните жалби от адв. Я.Д. – пълномощник на „УниКредит Булбанк“ АД ********, в който е посочено, че частните жалби са недопустими, а разгледани по същество и неоснователни.  Страната счита, че частните жалби са недопустими, тъй като са подадени след изтичане на установения в чл.419 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Изложени са съображения за неоснователност на жалбите по същество.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 24.11.2016 г. пред СлРС  е било депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „УниКредит Булбанк“ АД против длъжниците М.А.Б. и М.А.Б.. Било посочено, че вземането по отношение на тях произтича от Договор за банков кредит овърдрафт №28/07.11.2007г., както и анекси към него. Към заявлението били приложени извлечения от счетоводните документи на банката, удостоверяващи вземането. На 25.11.2016 г. било постановено разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.  Такива били издадени на 25.11.2016г. На 22.02.2017г. били депозирани възражения от М. и М. Б.. По същество съдържанието им е във връзка с разпоредбите на чл.414 от ГПК, тъй като и двамата заявяват, че не дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист – нито по основание, нито по размер, включително поради наличието на давност. Направени са били искания за спиране на изпълнителното производство по чл.420 ал.2 от ГПК. Изложени са били съображения относно липсата на ангажирани доказателства от заявителя, относно основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение във  всички хипотези на чл.417 от ГПК. Били са  направени възражения за неравноправна клауза. Били са претендирани разноски. Било е направено искане за приобщаване на изпълнителното дело във връзка с разглеждане на въпроса за спиране на изпълнението по чл. 420 ал.1 от ГПК. Никъде не е било направено искане за отмяна на разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение във връзка с разпоредбите на чл.419 от ГПК. На 27.02.2017 г. било постановено разпореждане № 3347, с което били оставени без уважение възраженията и исканията за спиране на производството на солидарните длъжници М. и М. Б.. На тях било указано, че следва да представят доказателства за датата, на която са получили заповедта за незабавно изпълнение и било изискано от ЧСИ Н.  да представи доказателства кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжниците по изп. д. № 2038/2016 г. По делото е получено съобщение от ЧСИ Н., от което е видно, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника М.Б. е била получена на 21.02.2017 г., а отправената до М.Б. покана за доброволно изпълнение е била получена на 11.02.2017 г.  Представени са преписи на поканите, от които е видно, че Б. на 11.02.2017г. е отказала да получи поканата и този отказ е бил надлежно оформен от връчителя.

         По направеното искане за спиране на изпълнението Сливенският районен съд се произнесъл с определение № 509/13.03.2017 г., като отхвърлил искането. Този отказ бил съобщен на пълномощника на страните на 03.04.2017 г.

         На 21.03.2017 г. постъпило уточнение на разпореждане №3347/27.02.2017  г. , в което за първи път адвокатът на жалбоподателите посочва, че е входирана частна жалба срещу издадените ЗНИ по чл.417 от ГПК, по чл. 419 ал. 1 от ГПК.

         Съдът намира “възраженията“ наименувани от Сливенския районен съд „въззивна жалба“ за процесуално недопустими. Съдът не констатира в кориците на делото да се съдържа жалба от страна на М. или М. Б. против  издадената заповед за незабавно изпълнение, по която да следва да вземе становище и да се произнесе.  Представените възражения от тях носят характера и са на бланките на възражението по чл.414 от ГПК. С представянето им в срок страната, която възразява ангажира съда да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок /чл.415 ал.1 от ГПК/. Никъде по това възражение съдът не установи част, от която да направи извод, че следва да се произнесе по реда на чл.419 или по реда на чл.423 от ГПК. Действително наред с всички останали обяснения дадени от  страните за неспазено производство по чл.417 от ГПК , за възражение по чл.411 от ГПК, за спиране на изпълнителното производство по реда на чл.420 ал.2 от ГПК, са изложени и съображения за това, че е съществувала неравноправна клауза в договора за кредит сключен между страните. За да се произнесе съдът обаче , следва да е било направено искане било за отмяна на разпорежданията като незаконосъобразни, било за приемане на възраженията тогава когато страната не е била надлежно уведомена чрез връчване на заповед за изпълнени, не е могла да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, не е могла да подаде възражение поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В случая обаче нито във възраженията, нито в последвалото уточнение на разпореждане №3347/27.02.2017 г. /което е касаело оставянето без движение на искането за спиране на изпълнителното производство/ длъжниците не са отправили някакво искане към съда, което да бъде предмет на разглеждане. При това положение съдът няма предмет, по който да се произнесе. С оглед на това „въззивната жалба“ се явява недопустима и съдът следва да я остави без разглеждане.

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възраженията /наименувани от СлРС „въззивна жалба“/ от адв. М. - пълномощник на М.А.Б., ЕГН ********** и М.А.Б., ЕГН ********** ***, като недопустими.

 

         Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Апелативен съд - Бургас.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: