О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 11.12.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на единадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 278 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Делото е било предмет на разглеждане пред СлОС и по него е било постановено определение № 300/03.07.2017 г. Това определение е било обжалвано пред БАС и по жалбата е било образувано кас.ч.гр.д. №362/2017 г., по което е било постановено определение №446 / 24.11.2017 г., с което определение № 300/03.07.2017 г. по описа на СлОС е било отменено и делото е било върнато за произнасяне по същество на жалбата. В мотивите си Апелативният съд е посочил, че се касае за възражение по чл. 414 и жалба по чл.419 от ГПК, както и жалба по чл. 420 от ГПК, по която РС – Сливен се бил произнесъл.

         Във жалбата представена от адв. М. - пълномощник на М.А.Б., ЕГН ********** и М.А.Б., ЕГН ********** ***, против издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 3432/25.11.2016 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5121/2016 г. на РС – Сливен е посочено, че пълномощниците не дължат изпълнение нито по основание, нито по размер. Страната се позовава на изтекла давност. Изложени са съображения за неправилно протекло производство по реда на  чл.417 вр. с чл.411 от ГПК. Във възраженията, които са идентични, са направени възражения и за неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 т.5 вр. с чл. 146 ал.1 от ЗЗП и чл. 19 ал.2 от ЗПК, респ. чл. 33 ал. 2 от ЗПК. Направени са искания за спиране на принудителното изпълнение по реда на чл.420 ал.2 от ГПК. Иска се във връзка с направеното заявление за спиране на изпълнителното производство, да се изиска и приобщи към делото изп.д. № 2038/2016 г. на ЧСИ Станимира Н..

         По делото са депозирани отговори на частните жалби от адв. Я.Д. – пълномощник на „УниКредит Булбанк“ АД ********, в който е посочено, че частните жалби са недопустими, а разгледани по същество и неоснователни.  Страната счита, че частните жалби са недопустими, тъй като са подадени след изтичане на установения в чл.419 ал. 1 от ГПК двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение. Изложени са съображения за неоснователност на жалбите по същество.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 24.11.2016 г. пред СлРС  е било депозирано заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от „УниКредит Булбанк“ АД против длъжниците М.А.Б. и М.А.Б.. Било посочено, че вземането по отношение на тях произтича от Договор за банков кредит овърдрафт №28/07.11.2007г., както и анекси към него. Към заявлението били приложени извлечения от счетоводните документи на банката, удостоверяващи вземането. На 25.11.2016 г. било постановено разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.  Такива били издадени на 25.11.2016г. На 22.02.2017г. били депозирани възражения от М. и М. Б.. По същество съдържанието им е във връзка с разпоредбите на чл.414 от ГПК, тъй като и двамата заявяват, че не дължат сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист – нито по основание, нито по размер, включително поради наличието на давност. Направени са били искания за спиране на изпълнителното производство по чл.420 ал.2 от ГПК. Изложени са били съображения относно липсата на ангажирани доказателства от заявителя, относно основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение във  всички хипотези на чл.417 от ГПК. Били са  направени възражения за неравноправна клауза. Били са претендирани разноски. Било е направено искане за приобщаване на изпълнителното дело във връзка с разглеждане на въпроса за спиране на изпълнението по чл. 420 ал.1 от ГПК. На 13.03.2017 г. били постановени определения № 308 и 309, с което били оставени без уважение възраженията и исканията за спиране на производството на солидарните длъжници М. и М. Б.. Тези откази били съобщени на пълномощника на страните на 03.04.2017 г.

         По делото е получено съобщение от ЧСИ Н., от което е видно, че поканата за доброволно изпълнение до длъжника М.Б. е била получена на 21.02.2017 г., а отправената до М.Б. покана за доброволно изпълнение е била получена на 11.02.2017 г.  Представени са преписи на поканите, от които е видно, че Б. на 11.02.2017г. е отказала да получи поканата и този отказ е бил надлежно оформен от връчителя.

         На 21.03.2017 г. постъпило уточнение на разпореждане №3347/27.02.2017  г. , в което за първи път адвокатът на жалбоподателите посочва, че е входирана частна жалба срещу издадените ЗНИ по чл.417 от ГПК, по чл. 419 ал. 1 от ГПК.

         Предвид дадените указания от БАС, съдът намира частните жалби за допустими , но неоснователни по същество поради следните съображения:

         За да бъде уважена частната жалба по чл. 419 от ГПК е необходимо да се докажат пороци на разпореждането, с което е била уважена молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение, които да се основават на съображения извлечени от самия акт по чл. 417 от ГПК. В случая актът по чл. 417 от ГПК е извлечение от счетоводните книги на заявителя , с което се установява задължение на жалбоподателите , както и Договор за банков кредит – овърдрафт № 28/07.11.2007 г.и 9 бр. анекси към него. Първата претенция на жалбоподателите е , че е било налице частично правоприемство на страната на длъжника, поради което жалбоподателите не били отговорни за задължението. В заявлението до РС – Сливен за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК било посочено, че длъжниците са трима – „ Виктория авто“ ЕООД представлявано от С.А., М.Б. и М.Б.. От приложените документи се установява, че Договорът за банков кредит – овърдрафт № 28/07.11.2007 г. е бил сключен с кредитополучателя „ Виктория авто“ ЕООД, когато неин управител е бил М.Б.. При сключването на договора той го е подписал и в лично качество като солидарен длъжник. По – късно при сключването на анекс към договора от 07.112007 г. (  и в последващите анекси), договорът е бил подписан и от М.Б. като солидарен длъжник. С оглед на това, независимо , че по – късно фирмата кредитополучател „ Виктория авто“ ЕООД е била прехвърлена, двамата жалбоподатели са останали солидарно отговорни за задължението и , тъй като са били подписали договора за кредит, анексите към него и в лично качество на солидарни длъжници. Порок в тази част на издаденото разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение не се установи.

         Неоснователни са твърденията на жалбоподетелите , че е била налице неравноправна клауза в сключения договор между страните по смисъла на чл. 143 т. 5 във вр. с чл. 146 ал. 1 от ЗЗП ( Закон за защита на потребителите) , във вр. с чл. 19 ал. 2 от ЗПК( Закон за потребителския кредит – отм.). В разпоредбата на чл. 4 от ЗПК ( отм.) е дадено определение на понятието „ договор за потребителски кредит“ и то е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. В настоящия случай страните са били сключили договор за овърдрафт, което означава , че между кредитополучателя и банката кредитор е било постигнато съглашение при нужда, когато парите по сметката му не са достатъчни, кридитополучателят да тегли суми от банката до определен размер. Затова именно по договор кредитът е ДО 86 000.00 лв., тъй като точно какво и кога ще изтегли зависи от волята на кредитополучателя. Ето защо, в случая цитираните от жалбоподателите разпоредби са неприложими , тъй като те касаят потребителските кредити, а договорът за овърдрафт е нещо различно от тях.

         По отношение твърдението за липса на уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължениет , съдът намира същото за неоснователно, тъй като в случая кредитът е изцяло изискуем и кредиторът не е имал задължение да уведоми длъжниците , че ще настъпи предсрочна изискуемост.

         Неоснователни са исканията за спиране на изпълнителното дело. По принцип, когато ЗНИ е издадена на основание чл. 417 т. 1 – 8 от ГПК (както в случая т. 2), възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите или ако представи писмени доказателства, от които да е видно , че изпълнението поради някаква причина е неправомерно. В случая жалбоподателите нито са представили надлежно обезпечение по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД, нито са представили писмени доказателства, от които да се направи извод, че принудителното изпълнение следва да бъде спряно. Определения №№ 308 и 309/13.03.2017 г. по ч.гр.д. 5121/2016 г. на СлРС са правилни и законосъобразни.

         Тъй като не се установиха пороци, както в обжалваното разпореждане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ат ГПК, така и по отношение обжалваните определения за отказ за спиране на изпълнението, частните жалби следва да бъдат оставени без уважение.

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбите / възраженията депозирани от адв. М. - пълномощник на М.А.Б., ЕГН ********** и М.А.Б., ЕГН ********** ***, по чл. 419 и чл. 420 от ГПК като неоснователни.

 

         Определението не подлежи на обжалване

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: