О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е   265

 

гр.Сливен, 16.06.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА                                                          

 ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 283/2017 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по частна жалба и намира правното си основание в чл. 274 и сл. от ГПК.

 Образувано е по частната жалба на против Разпореждане № 6895 от 25.04.2017 г. по гр.д.№ 1159/2017 г.  по описа на Районен съд- Сливен, с което е прекратено производството по делото и е върнатата исковата молба подадена от С.З.Т., ЕГН: ********** ***  против С.М.М.от гр. Бургас в качеството й на синдик на „Динамо Сливен“ АД с правно основание чл.663, ал. 3 ТЗ като недопустима поради наличие на влязло в сила решение по същия спор и между същите страни. Постановеното разпореждане се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди, че не бил внесъл държавна такса, тъй като СлРС не бил уточнил нейния размер. Посочва, че поради тежкото си здравословно и материално състояние плащането на държавна такса се било явявало непосилно за него и в исковата си молба бил помолил да бъде освободен от такава. Държавна такса не се била дължала, тъй като се касаело за правен спор. Решение № 98/27.02.2009 г. по гр.д. № 2509/2008 г. на СлРС което било влязло в сила било постановено при очевидна фактическа грешка и излага аргументи в тази насока.

Частната жалба е допустима, подадена е в срок от лице имащо интерес от обжалването, а разгледана по съществото си е неоснователна.

Подадената от жалбоподателя искова молба е била оставяна без движение като са му били давани указания за отстраняване на правилно констатираните от районния съд нередовности- неплатена държавна такса и конкретизиране на основанието и размера на неговата претенция. Исковата молба, обаче е била върната като недопустима поради наличие на абсолютна процесуална пречка, а именно сила на пресъдено нещо, а не поради неотстраняване на нередовностите в срок и производството прекратено.

Настоящият въззивен състав изцяло споделя правните изводи на СлРС относно недопустимостта на предявения пред него иск с правно основание чл. 663, ал. 3 ТЗ поради абсолютна процесуална пречка затова- сила на пресъдено нещо и правилно е приложил чл. 299, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като между същите страни по същия спор има влязло в сила решение и съдът е длъжен служебно да прекрати повторно заведеното пред него дело. Налице е пълен обективен и субективен идентитет между предмета на правния спор между същите страни, разрешен с Решение № 98/27.02.2009 г. по гр.д. № 2509/2008 г., което е било потвърдено с въззивно Решение № 240/23.09.2009 г. по в.гр.д. № 326/2009 г. на СлОС и което решение е било обжалвано пред ВКС, но не е било допуснато до касационно обжалване с Определение от 07.10.2010 г. по т.д. № 326/2009 г. на ВКС. След като са били изчерпани всички способи за инстанционен контрол атакуваното първоинстанционно решение е влязло в сила и правния спор между същите страни не може да бъде пререшаван отново, тъй като същите са обвързани от обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо.  С Определение № 15 от 07.02.2011 г. на ВКС се оставя без разглеждане молбата на жалбоподателя за отмяна на Определение от 07.10.2010 г. по т.д. № 326/2009 г. на ВКС.

Аргументите на жалбоподателя относно фактическата грешка и материалната незаконосъобразност на влязлото в сила първоинстанционно решение са относими към инициирането на производство пред ВКС  за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 ГПК при наличие на изчерпателно изброените основания затова.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

С оглед изложените съображения, следва да бъде потвърдено обжалваното разпореждане, като правилно и законосъобразно. Правилно СлРС е прекратил производството и върнал исковата молба като недопустима. Ръководен от изложените съображения и на основание чл. 278 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6895 от 25.04.2017 г. по гр.д.№ 1159/2017 г.  по описа на Районен съд- Сливен,  като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.