О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 20.06.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                   

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

                                                                           Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия М. Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 290 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 419 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Е.Г.И., чрез пълномощника адв. И.С. против разпореждане за незабавно изпълнение по заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 4125/2012 г. на РС – Сливен. В частната жалба се твърди, че разпореждането за незабавно изпълнение е незаконосъобразно, защото представеното извлечение  няма характер на „извлечение от счетоводните книги“, а представлява обобщена справка за дължимите суми по кредита.  То не съдържа минимално изискуемите от ЗСч и ЗКИ, поради не удостоверява изискуемо в полза на заявителя вземане. Налице са предпоставките на чл.418 ал.3 от ГПК, тъй като от заявителят не е доказал настъпването на предсрочната изискуемост. Доколкото се твърди от заявителя, че е настъпила предсрочна изискуемост по силата на ОУ, не е бил спазен срокът по чл.147 ал.1 от ЗЗД и кредиторът е загубил възможността да събере сумите от жалбоподателя, за който се твърди, че е поръчител по кредита. Развиват се още и съображения, които са били наведени в подадено възражение по чл.423 от ГПК и се иска да бъде отменено разпореждането за незабавно изпълнение по отношение на жалбоподателя, както и да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.  Направени са и доказателствени искания, които съдът счита за неоснователни доколкото те са свързани с произнасянето по същество при евентуално предявен иск по чл. 422 от ГПК.

В законовия срок е постъпил отговор на частната жалба, подаден от „Банка ДСК“ ЕАД, чрез представител по пълномощие главен юрисконсулт, в който се сочи, че жалбата е неоснователна. Развиват се съображения свързани със сключването на договор за текущо потребление, както и анекс към този договор и се сочи, че жалбоподателят е страна по договор за поръчителство и в качеството на поръчител се е задължил , като физическо лице, да отговаря солидарно с длъжника за изпълнението на всички задължения, поети от кредитополучателя. Сочи се, че предсрочната изискуемост по кредита настъпва при допусната забава в плащанията на главницата и/или лихвата над 90 дни, като до предявяване на молбата за събирането им по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с наказателна надбавка. Банката е подала срещу тримата солидарни длъжници заявление за издаване на заповед за изпълнение, с което е претендирала дължимите й във връзка с договора за кредит суми. Съгласно разпоредбата на чл.419 ал.2 от ГПК в случаите на обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, възраженията на длъжника могат да произтичат само от съображения, касаещи редовността на актовете по чл.417 от ГПК. Заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист са издадени при наличието на кумулативно изискуемите  предпоставки визирани в чл. 418 ал.2 от ГПК.  Развиват се съображения във връзка с редовността на подаденото заявление и се сочи, че в този смисъл жалбата е неоснователна. Иска се да бъде отхвърлена като неоснователна, недоказана и подадена извън преклузивния срок съгласно чл. 419 ал.1 от ГПК, частната жалба на жалбоподателя и се претендират разноски.

Частната жалба е била подадена заедно с възражение по чл. 423 от ГПК, по което е било образувано ч.гр.д. № 186/2017 г. на ОС – Сливен. По това дело е било постановено определение  № 199 от 05.05.2017 г., с което съдът е приел направеното от настоящия жалбоподател възражение по чл. 423 ал.1 т.1 от ГПК, поради което подадената частна жалба по чл.419 от ГПК се явява допустима.

Разгледана по същество настоящият състав намира, че същата е и основателна.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК вх. № 19411/30.08.2012 г. на РС – Сливен банката е поискала издаване на заповед за незабавно изпълнение против длъжника по кредита и двамата поръчители, между които и настоящият жалбоподател. Банката се е позовала на предсрочната изискуемост на кредита и е представила извлечение от счетоводните книги.  Не са представени обаче никакви доказателства относно уведомяването на длъжника, а и на поръчителите, за настъпилата предсрочна изискуемост.

Длъжникът, ведно с възражението, може да обжалва и разпореждането за незабавно изпълнение, но възраженията, които прави, следва да се извлекат само въз основа на актовете по чл. 417 ГПК, т. е. възражения, обусловени от нередовност от външна страна на основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Това право кореспондира със задължението на съда в това производство да проверява редовността на основанието от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа. При проверка на тези обстоятелства, съдът се ограничава само в рамките на представения документ, като изключение от правилото е допустимо досежно изискуемостта на вземането, която може да се удостовери с официален или изходящ от длъжника документ.

 Когато в договора обявяването на кредита за предсрочно изискуем е предвидено диспозитивно, следва същото да е осъществено преди сезирането на съда с изрично изявление от страна на кредитора и към заявлението да бъдат приложени доказателства за достигането му до длъжника. В този смисъл е приетото в т.18 на ТР № 4/18.06.2014г. по ТД № 4/13г. на ОСГТК на ВКС. Там изрично е посочено, че постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си не поражда действие ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника кредитополучател.

Кредиторът е предявил претенцията си в заповедното производство за просрочения предсрочно изискуем дълг, без да съобщи на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, поради което и заявяването и на акцесорната отговорност на поръчителя въз основа на същите твърдения съответства на претенция, каквато законът изрично изключва с разпоредбата на чл. 147, ал.1 ЗЗД. Заявлението спрямо поръчителя не следва да се уважава, съответно и не може да се допусне незабавно изпълнение за вземане, чието заявяване противоречи на закона (чл. 411, ал.2, т.2 , предл. първо от ГПК).

 

Ръководен от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ разпореждане от 31.08.2012 г. по ч.гр.д. № 4125/2012 г. на Районен съд Сливен за незабавно изпълнение на заповед №  2636/31.08.2012г., с което  е постановено незабавно изпълнение на вземането по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК на Районен съд – Сливен по отношение на Е.Г.И.  ЕГН  ********** ***-1.

 

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 2636/ 31.08.2012 г. по отношение на Е.Г.И.  ЕГН  ********** ***-1.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: