О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 23.06.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.С. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от  младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 300 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

            Образувано е по частна жалба, подадена от С.Д. в качеството му на юрисконсулт в ТД на НАП Бургас против Определение № 1011 от 12.05.2017 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 2201/2017г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК  от ЕТ „СЛАВ СЪМ-И.С.“, ЕИК 202694013 против  ТД на НАП- Бургас за признаване на установено, че ищецът не дължи сумата, за която е издаден изпълнителен лист по адм. д. № 880/2009 г. на Административен съд-Бургас чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изп.д. № 334/2017 г. на ЧСИ П.Г..

            Жалбоподателят счита, че обжалваното определение е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Посочва, че воденото административно дело между страните е било приключило с влязло в сила Решение № 518 от 15.05.2010 г. на Административен съд Бургас и въз основа на него бил издаден изпълнителен лист № 3, с който било присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на НАП-Бургас в размер на 762 лв. На длъжника му било изпратено уведомително писмо, с което същият бил поканен да заплати дължимата сума и същият бил получил това писмо видно от обратната разписка на 26.04.2011 г. Посочва, че изпънително дело № 334/2017 г. било образувано при ЧСИ П.Г. за събиране на това вземане от ТД НАП-Бургас. Твърди, че вземането било дължимо и следвало да се пристъпи към принудителното му изпълнение. Прилага обратната разписка и уведомителното писмо. Поради това моли въззивния съд да отмени обжалваното определение, като необосновано и процесуално недопустимо.

Насрещната страна ЕТ „СЛАВ СЪМ-И.С.“, ЕИК 202694013 депозира отговор на частната жалба чрез адв. Е.П. ***, в който посочва, че атакуваното определение е правилно и законосъобразно, тъй като от приложените писмени доказателства било видно, че предявения иск бил вероятно основателен. Счита, че е налице хипотезата на чл. 420, ал. 2 ГПК за допускане на обезпечение на предявения иск. Видно било от представения изпълнителен лист и от датата на неговото издаване, както и от датата на образуване на изпълнителното дело, че вземането било станало изискуемо към 04.01.2011 г. и до образуване на изпълнителното дело бил вече изтекъл петгодишният давностен срок. Следователно твърдението на длъжника, че вземането било погасено по давност било вероятно основателно. Било налице обезпечителна нужда, тъй като било образувано изпълнително дело. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

На 26.04.2011 г. длъжникът е получил уведомително писмо от ТД на НАП-Бургас, с което е бил поканен доброволно да изпълни задължението си. Въз основа на влязло в сила Решение № 518 от 15.05.2010 г. на Административен съд Бургас по адм.д. № 880/2009 г. е бил издаден изпълнителен лист № 3 от 04.01.2011 г. в полза на ТД НАП-Бургас, с който се осъжда жалбоподателят да заплати на ТД НАП-Бургас сумата от 762 лв., съставляваща юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на този изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 334/2017 г. при ЧСИ П.Г.. На 04.05.2017 г. на длъжника е била изпратена покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение.

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима. В случая не е налице хипотезата на чл. 393, ал. 1 ГПК, тъй като е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК срещу държавно учреждение, с който се претендира да се установи недължимостта на частно парично вземане, а не осъдителен иск за парично вземане, което да подлежи на принудително изпълнение.

            Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.

            Съдът намира, че предявения отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК с който се претендира, че молителят не дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение е допустим.  С оглед на представените  от молителя писмени доказателства може да се направи извод, че същият е вероятно основателен. Налице е хипотезата предвидена в чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК е подкрепен с писмени доказателства- изпълнителен лист № 3 от 04.01.2011 г., покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение от 04.05.2017 г., уведомително писмо и обратна разписка от 26.04.2011 г., които доказват факт погасяващ отричаното с предявения иск право-изтичането на петгодишната погасителна давност, която е започнала да тече от момента на настъпване на изискуемостта на паричното вземане за юрисконсултското възнаграждение т.е. от 26.04.2011 г., когато длъжникът е получил уведомителното писмо, което съдържа покана за доброволно изпълнение на задължението му, а съгласно представените покана за доброволно изпълнение и запорно съобщение образуването на изпълнителното дело през 2017 г. е станало  след изтичане на петгодишния давностен срок и вземането за юрисконсултското възнаграждение  вече е било погасено по давност. В този смисъл са и твърденията на жалбоподателя, че процесуалните представители на ТД на НАП са били образували за събиране на това вземане изпълнително дело № 334/2017 г. при ЧСИ П.Г..

            Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай, като се извлича от поведението на ответника. Трябва да е налице реална опасност, в резултат на предприетите от ответника действия, да стане невъзможно или да се затрудни осъществяването на правата на молителя по евентуално положително за него и влязло в сила решение. В случая, безспорно е образувано изпълнително производство, с което се пристъпва към принудително изпълнение на едно погасено по давност вземане и обезпечителната нужда е очевидна, тъй като е налице оспорване на изпълняемото право. Наложената обезпечителна мярка спиране на изпълнението по изпълнителния процес е адекватна на обезпечителната нужда.

Налагането на тази обезпечителна мярка  постига целта на обезпечителното производство - да се гарантира възможността и на двете страни, с оглед изхода на спора, да бъдат съответно удоволетворени, да се гарантират правата на ищеца, без обаче да се засягат неоправдано тези на ответника.

С оглед изложеното съдът намира, че искането за допускане на обезпечение чрез налагането й следва да се уважава. Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, то атакуваното определение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.              

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1011 от 12.05.2017 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№ 2201/2017г., като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                   2.