О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 03.07.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на трети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:          М. БЛЕЦОВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ст. Михайлова гражданско дело №310 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

            Производството се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

            Образувано по жалба на взискателя М.Г.Д. чрез адв.М. от САК срещу разпореждане от 19.04.2017г. на ДСИ при СлРС, с което е отказано образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС по молба на М.Г.Д. с вх.№СД 03-03-390/13.04.2017г.  

В жалбата си жалбоподателят чрез пълномощника си адв.М. твърди, че обжалваното разпореждане за отказ от образуване на изпълнително дело е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че с молбата било направено изрично искане да се образува изпълнително производство, а фразата „да издадете изпълнителен лист“ бил технически пропуск, още повече, че с молбата е представен изпълнителен лист. Следователно тази причина не може да е основание за постановения отказ. На следващо място посочва, че Директора на Дирекция „Местни приходи“ е действал като административен орган и тъй като звената в общинската администрация нямат собствен бюджет, то отговорността следва да е насочена към бюджета на общината като цяло. Това било отчетено от АдмС – Сливен, който с определението си по адм.д.№382/2015г., въз основа на което е издаден изпълнителния лист, е осъдил именно Община Сливен да заплати разноските по производството по обжалване на акта на Директора на Дирекция „Местни приходи“. Посочва, че е все едно дали ще бъде осъден конкретния административен орган или общината като цяло, тъй като заплащането на дължимите суми следва да стане от Община Сливен. По отношение на съображението на съдебния изпълнител, че Дирекция „Местни приходи“ не съществува, посочва, че същата се води вече „Местни данъци и такси“, като функциите са същите, те.е има правоприемник в дейността. Посочва обаче, че за задължението по изпълнителния лист следва да отговаря Общината като правен субект, от чието име е действал директора на несъществуващата вече дирекция. По отношение на третите, изложени от ДСИ съображения, посочва, че важат аргументите изложени по-горе относно същността и отговорността на административния орган, какъвто безспорно е Директора на дирекция и не може да се приравнява същия на физическо лице. По отношение на представителната власт на пълномощника на взискателя, посочва, че не е налице ограничение в неговата представителна власт, т.е. представителството да е само пред ЧСИ. Била ясна волята за упълномощаване за пред съдебен изпълнител въобще с оглед събиране на присъдените суми. Освен това посочва, че ДСИ е допуснал и съществени процесуални нарушения, тъй като при евентуални нередовности на молбата е следвало да процедира по реда на чл.426, ал.3 от ГПК, вр. с чл.129 от ГПК, като даде указания за отстраняване на нередовностите. Като е отказал директно да образува изпълнително производство, ДСИ е нарушил правото на защита на взискателя и е постановил незаконосъобразно разпореждане. С оглед изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане за отказ да се образува изпълнително дело и да върне делото на ДСИ с указания да образува изпълнително производство. Претендира присъждане на разноски.

            Съдебният изпълнител е депозирал писмени обяснения, в които посочва, че жалбата е неоснователна. Посочва, че с оглед искането в молбата, ДСИ не издава изпълнителни листи, а изпълнителен титул срещу Община Сливен не е приложен. В пълномощното на адв.М. било посочено, че е упълномощен да образува изп. дело при ЧСИ, а молбата е подадена до ДСИ. Нямало изпълнителен титул срещу Дирекция „Местни приходи“, а в Община Сливен няма такава дирекция. Осъждането в приложения изпълнителен лист било на Директора на Дирекция „Местни такси“ при Община Сливен и следователно осъдено било физическото лице – директор, но не са посочени трите му имена, ЕГН и адрес.

След като се запозна с жалбата и с документите, съдържащи се в изпратената от съдебния изпълнител преписка по молба вх.№СД-03-03-390/13.04.2017г. по входящия регистър на СИС при СлРС, съдът констатира следното:

На 13.04.2017г. в СИС при СлРС е подадена молба от адв.М. от САК, в качеството си на пълномощник на М.Г.Д., с която се моли ДСИ да образува изпълнително дело срещу Община Сливен, издаде изпълнителен лист в полза на М.Д. за присъдените й разноски по адм.д.№382/2015г.. Към молбата е представен изпълнителен лист, пълномощно и документ за платена държавна такса, описани в нея.

Представеният с молбата изпълнителен лист е от 03.05.2016г., издаден от Административен съд – Сливен въз основа на влязло в сила Определение №459/15.12.2015г. по адм.д.№382/2015г. по описа на съда, съгласно който е осъден Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Сливен да заплати сумата от 360лв., представляваща разноски по делото. В диспозитивната част на изпълнителния лист не е посочено на кого следва да бъде заплатена сумата. В изпълнителния лист е посочено, че същият се издава в полза на М.Г.Д..

 

С Определение №459/15.12.2015г. по адм.д.№382/2015г. Административен съд – Сливен е отменил по жалба на М.Г.Д. Решение №НОМ678/16.11.2015г. на Директора на Дирекция „Местни приходи“ при Община Сливен; Върнал е преписката на административния орган за произнасяне по същество по жалбата на Д. *** да заплати на М.Г.Д. направените по делото разноски в размер на 360лв.

Приложеното към молбата до ДСИ пълномощно на адв.М. е за изготвяне и подаване молба за образуване на изпълнително дело при ЧСИ, който намери за добре, срещу Община Сливен – Дирекция „Местни приходи“ за принудително събиране на присъдени от АдмС – Сливен суми за направени съдебни разноски, както и за процесуално представителство по образуваното изп. дело.

На 13.04.2017г. адв.М. като пълномощник на М.Г.Д. е подал молба към първоначалната, с която посочва изпълнителен способ – запор на банкови сметки на длъжника.

С разпореждане от 19.04.2017г. ДСИ е отказал образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС по молба на адм.М. като пълномощник на М.Г.Д. вх.№СД03-03-390/13.04.2017г., поради липса на представителна власт на адв.М. – САК за образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС; не са посочени три имена, ЕГН и адрес на длъжник; липсва изпълнителен титул срещу Община Сливен; липсва изпълнителен титул срещу Дирекция „Местни приходи“; в Община Сливен няма дирекция „Местни приходи“.

Препис от разпореждането е връчено на взискателя чрез адв.М. на 18.05.2017г.

Частната жалба против него е подадена на 22.05.2017г.

            С оглед така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Подадената частната е допустима, като подадена в срок, от субект имащ правен интерес от обжалването и насочена срещу подлежащ на обжалване с частна жалба акт.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Предмет на настоящото производство е разпореждане на съдебния изпълнител за отказ за образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС по молба на М.Г.Д. с вх.№СД 03-03-390/13.04.2017г. 

            На първо място следва да се посочи, че макар и некоректно формулирана и то от лице с юридическа правоспособност, от самата молба вх.№СД 03-03-390/13.04.2017г. безспорно става ясно искането, което е отправено до ДСИ при СлРС. Приложеното към нея пълномощно безспорно поражда и представителната власт на адв.М. да подаде молба за образуване на изпълнително производство за събиране на присъдените от АдмС – Сливен разноски и да извършва последващи процесуални действия по това производство. Посочването до ЧСИ с изричното отбелязване „който намери за добре“, не представлява ограничаване на представителната власт за извършване на посочените действия и не изключва ДСИ. Тълкуването на ДСИ Мавродиев е прекалено стеснително и явно не съответства на изразената в пълномощното воля на взискателката. Освен това следва да се отбележи, че ДСИ проверява редовността на молбата и ако констатира нередовност на същата, следва да приложи разпоредбата на чл.426, ал.3, вр. с чл.129 от ГПК. В тази насока оплакванията на жалбоподателя са основателни.

Основателно е и оплакването, че ДСИ неправилно е преценил, че длъжник е физическо лице, на което не са посочени имена, ЕГН и адрес. Посочения, респ. считания за длъжник от ДСИ, Директор на Дирекция „Местни приходи“ безспорно по правилата на административния процес е административен орган, издал съответния обжалван в административното производство ИАА и категорично не действа като физическо лице и не носи отговорност като такова за издадените ИАА и съответните последици от това.    

            Макар изложените от съдебния изпълнител съображения да са неправилни, то крайния резултат на обжалваното разпореждане – отказ да образува изпълнително производство е правилен и законосъобразен, макар и на съвсем различни основания.

            Съдът намира, че в същност посочения в изпълнителния лист длъжник - Директор на Дирекция „Местни приходи“ няма процесуална правоспособност в гражданския, в частност изпълнителния процес      и не може да бъде надлежен субект, страна в изпълнителното производство.

В изпълнителния процес процесуалната правоспособност, дееспособност и представителна власт се уреждат от правилата, които важат за исковия процес /чл.26-чл.29 от ГПК/, като изпълняват същата функция, която изпълняват и в исковия процес. С процесуална правоспособност се ползват всички юридически лица. Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.2 от ГПК с процесуална правоспособност се ползва всяко държавно учреждение, което е разпоредител с бюджетни кредити, т.е. има самостоятелна сметка в банка и ако учреждението не е разпоредител с бюджетни кредити, съдопроизводствените действия се извършват от и срещу висшестоящото учреждение – разпоредител с бюджетни кредити.

В случая безспорно посочения в изпълнителния лист длъжник - Директор на Дирекция „Местни приходи“, макар и административен орган и страна в административния процес по обжалване на издаден от него ИАА, не е държавно учреждение, още по-малко е разпоредител с бюджетни кредити, т.е не притежава процесуална провоспособност по смисъла на цитираната разпоредба и не може да бъде страна /в случая длъжник/ в изпълнителния процес. От друга страна, съдебният изпълнител е обвързан от посоченото в изпълнителния лист, който за него е заповед за принудително изпълнение. Изпълнителният лист очертава спрямо изпълнителния орган предметните и лични предели на принудителното изпълнение. Той е критерият за тях, дори и когато, поради грешка се отклонява от изпълнителното основание. В случая сме изправени точно пред такава хипотеза – допусната грешка при издаване на изпълнителния лист. От представения от жалбоподателя препис от изпълнителното основание - Определение №459/15.12.2015г., изд. по адм.д.№382/2015г. на АдмС – Сливен, длъжникът за присъдените в полза на жалбоподателя разноски /предмет на изп. лист/ не е адм. орган Директор на Дирекция „Местни приходи“, който безспорно не притежава процесуална правоспособност относно разноските, а Община Сливен, като АдмС се е съобразил с правилата на процеса относно процесуалната правоспособност. Поради грешка обаче, допусната при самото издаване на изпълнителния лист, незабелязана навреме от процесуалния представител на жалбоподателя, в изп. лист е погрешно посочен като длъжник субект, непритежаващ процесуална правоспособност в изпълнителното производство. Съдебният изпълнител обаче няма право да промени отразеното в изпълнителния лист и да конституира друг правен субект в изпълнителния процес, макар и да е налице грешка. ДСИ е обвързан от посочените в изпълнителния лист страни. В случая обаче, тъй като посочения  като длъжник субект няма процесуална правоспособност, то не може да бъде образувано изпълнително производство и респ. да се предприемат действия на принудително изпълнение спрямо него, а както посочихме вече, съдебният изпълнител не може сам да промени страните в изп. титул. Следва да се посочи, че в изпълнителния лист има допуснат и още един пропуск – в диспозитивната му част, отразяваща осъждането и която е всъщност заповедта за съдебния изпълнител, освен сгрешения длъжник, не е посочен и кредитор. – не е посочено сумата от 360лв. на кого трябва да бъде заплатена. Посочването по-долу в изпълнителния лист на лице, в полза на което се издава изп. лист, не замества задължението за посочване в диспозитива, както на длъжника, така и на взискателя, тъй като изпълнителния лист определя субективните, лични предели на принудителното изпълнение.

С оглед изложеното, съдът намира, че въз основа на така издадения и представен на ДСИ изпълнителен лист не може и не следва да се образува изпълнително производство, тъй като същият не отразява правилно субективните предели на изпълняемото право, а соченият длъжник не притежава процесуална провоспособност и не е надлежна страна в изпълнителния процес. За жалбоподателката остава възможността по съответния процесуален ред да предприеме съответните действия и да инициира горегиране на сгрешения изпълнителен лист. След снабдяването с нов такъв, възпроизвеждащ правилно съдебното изпълнително основание, същата ще може да предприеме действия отново по сезиране на съответен съдебен изпълнител за изпълнение на присъденото й вземане.   

            С оглед изложеното, като краен резултат, обжалваното разпореждане за отказ за образуване на изпълнително производство е правилен и законосъобразен. Подадената против него частна жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

            Ръководен от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от М.Г.Д. с ЕГН ********** чрез адв.К.М. от САК частна жалба против Разпореждане от 19.04.2017г. на ДСИ при СлРС, с което е отказано образуване на изпълнително дело в СИС при СлРС по молба на М.Г.Д. с вх.№СД 03-03-390/13.04.2017г. по входящия регистър на СИС при СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

            Определението е окончателно.

 

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                           2.