О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

гр.Сливен, 03.07.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на трети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с.:НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 314 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от адв. П. пълномощник на Ц.С.М., ЕГН ********** *** против Разпореждане № 9544/30.05.2017г. по гр.д. № 2991/2016г. по описа на Сливенски районен съд, с което е върнато въззивна жалба № 9795/23.05.2017 г. депозирана по делото.

         В жалбата се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно. Посочва се, че то е във връзка с постановено определение на СлРС от 11.05.2017 г. получено от жалбоподателя на 22.05.2017 г., с което  е била оставена без уважение молбата му за изменение на разноските по делото. Страната излага съображения за това, че в определението , с което е било отказано да се измени решение № 307/10.04.2017 г. в частта за разноските, е било посочено, че същото подлежи на обжалване  по реда, по който се обжалва самото решение, което е мотивирало страната акта, с който обжалва това определение да наименува „въззивна жалба“. Страната посочва, че дори да е допуснала грешка при наименуване на акта си, тя не е от такова естество, че да е основание за връщане на жалбата. Определението, с което е постановен отказ да се измени решението в частта на разноските, е било получено от нея на 22.05.2017 г. и в законно установения двуседмичен срок – на 23.05.2017 г. е била депозирана жалбата против нея. По този начин жалбата не се явявала просрочена и не е следвало да бъде върната с обжалваното разпореждане от съда. Моли  се обжалваното разпореждане да бъде отменено и и съда да постанови съдебен акт, с който се произнесе по искането  за изменение на решението в частта за разноските, като същите бъдат уважени така както са сторени от страната.

         По частната жалба не е депозиран отговор от противната страна.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 18.07.2016 г. пред СлРС от жалбоподателя е била депозирана искова молба против ГД „ИН“ при Министерство на Правосъдието, с която са били предявени шест иска. По исковата молба е било образувано гр.д. № 2991/2016 г. по описа на СлРС. На 10.04.2017 г. съдът постановил решение № 307, с което уважил предявените искове, но не е присъдено на страната всички деловодни  разноски, така както са били направени от нея. В решението било посочено, че то подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок. Страната получила съобщението на 11.04.2017 г. На 19.04.2017 г. процесуалният представител на страната депозирал молба за изменение на решението в частта на разноските. Съдът се произнесъл по нея с определение № 1031/11.05.2017 г. като приел, че молбата е неоснователна и я оставил уважение. В определението било посочено, че подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от получаването му по реда, по който подлежи на обжалване самото решение. Определението на съда било получено на 22.05.2017 г. На 23.05.2017 г. била депозирана жалба от адв. П. наименувана „въззивна жалба“. В нея било посочено, че се обжалва решение № 307/10.04.2017 г.

         На 30.05.2017 г. било постановено обжалваното разпореждане № 9544. С него съдът  приел, че се касае за депозирана въззивна жалба против решение № 307/10.04.2017 г., което било получено от жалбоподателя на 11.04.2017 г. С оглед на това и тъй като въззивната жалба била депозирана на 23.05.2017 г. , съдът приел, че същата е просрочена и върнал въззивната жалба.

         Разпореждането е било съобщено на жалбоподателя на 30.05.2017г.

Същият е депозирал частната си жалба на 05.06.2017 г. в рамките на законно установения срок.

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         В частната жалба са развити съображения за това, че се касае за грешка в наименованието на въззивната жалба от  23.05.2017 г. Съдът не споделя това становище на страната, тъй като освен, че жалбата от 23.05.2017 г. е наименувана „въззивна“, непосредствено под заглавието страната е указала, че жали решение № 307/10.04.2017 г. по гр. д. № 2991/2016 г. на СлРС. Съдът счита, че не може да се приеме, че са налице едновременно две грешки в наименованието на жалбата и в посочването на акта, който се жали. Ако страната беше посочила, че обжалва определението на съда по жалбата й за разноски от 11.05.2017 г. , съдът не би взел под внимание обстоятелството, че жалбата е наименувана  „въззивна“. Но при положение, че е налице еднопосочност на твърдението, че се жали решение № 307/10.04.4017 г. и акта е наименуван „въззивна жалба“, съдът намира, че следва да се приеме, че страната е обжалвала по реда на въззивното производство първоначално постановеното по делото решение. При това положение след като решение № 307 е било получено от страната на 11.04.2017 г., то срокът за обжалване е изтекъл на 25.04.2017 г. По този начин въззивна  жалба се явява просрочена и правилно е била върната от районния съд.

         С оглед изложеното, съдът намира, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

         Предвид гореизложеното,

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба от адв. П. пълномощник на Ц.С.М., ЕГН ********** *** против Разпореждане № 9544/30.05.2017г. по гр.д. № 2991/2016г. по описа на Сливенски районен съд, с което е върната въззивна жалба № 9795/23.05.2017 г.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: