О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 03.07.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 315 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е върната като просрочена въззивна жалба против първоинстанционно решение, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател обжалва разпореждането, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Твърди, че след като е оставена без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските и в определението си съдът е посочил, че то подлежи на обжалване, то това следва да стане по реда, по който се обжалва самото решение – с въззивна жалба. Поради това неправилно и незаконосъобразно районният съд е счел подадената такава за просрочена, като не е съобразил началото на сроковете и моментите на връчване на съобщения и входиране на документи. Развива съображения в тази насока.

Поради изложеното моли въззивния съд да отмени атакуваното разпореждане и се произнесе по същество по искането за изменение на решението на СлРС в частта за разноските.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна не е подала писмен отговор.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

 Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

СлРС е постановил решение № 302/10.04.2017г. по гр.д. № 2886/16г. на СлРС, което е било връчено на ищеца-частен жалбоподател на 11.04.17г. В решението е посочен двуседмичен срок за въззивното му обжалване.

На 19.04.17г. ищецът е подал молба до СлРС по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските. Съдът е спазил процедурата по чл. 248 от ГПК и се е произнесъл с определение от 11.05.17г., с което, считайки я за неоснователна, е оставил без уважение молбата, като е посочил, че определението подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок по реда, по който подлежи на обжалване самото решение.

Съобщението за това определение е връчено на ищеца на 16.05.17г.

На 23.05.2017г. в деловодството на СлРС е входирана въззивна жалба от ищеца, с която се атакува посоченото по-горе съдебно решение единствено в частта относно разноските. Развиват се подробни съображения по същество и се обсъждат мотивите в решението на съда по повод определянето на разноските. Иска се от въззивния съд да измени първоинстанционното решение в частта за разноските, като на ищеца се присъдят всички направени от него, както са претендирани.

Съдът е приел за просрочена тази въззивна жалба и я е върнал с обжалваното с настоящата частна жалба разпореждане № 9528 от 30.05.2017г.

Въззивният съд счита, че атакуваното разпореждане е правилно.

Доколкото ищцовата страна е недоволна само от постановеното от съда по отношение на разноските, процесуалният ред е закрепен в разпоредбата на чл. 248 от ГПК. Молбата се подава пред съда, постановил акта, който се произнася по искането и едва неговото определение подлежи на въззивно обжалване, съгласно чл. 248 ал. 3 от ГПК, по реда, по който се обжалва решението.

Така в случая, след постановяване на отхвърлителното определение от 11.05.17г., ищецът е следвало да атакува това определение в двуседмичния срок, в който се обжалва решението, с частна жалба.

Той не е сторил това, подал е въззивна жалба на 23.05.17г., чийто обект е не определението по чл. 248 от ГПК, а съдебното решение, само в частта за разноските.

С това си процесуално действие ищецът демонстрира, че не търси инстанционен контрол на акта, с който РС се е произнесъл по искането за изменение на решението относно разноските, а иска пряк въззивен контрол на самото решение, но само в частта за разноските, което само по себе си е недопустимо.

При сезирането си с въззивна жалба съдът най-напред следи за редовността й /след това за нейната допустимост/, като една от предпоставките за това е тя да е подадена в срок. Така в случая входираната от ищцата въззивна жалба на 23.05.17г. е подадена след изтичане на законовия преклузивен двуседмичен срок, който е поставен в течение на датата на връчването на решението на страната – 11.04.17г. Следователно с изтичането му на 25.04.17г. за нея е преградена правната възможност да подава въззивна жалба против съдебното решение и подадената такава в по-късен момент следва да бъде върната като просрочена.

Тукследва да се отбележи само, че посоченото в законовата новела и цитирано в определението по чл. 248 от ГПК от съда, че то подлежи на обжалване „по реда, по който подлежи на обжалване решението“, касае именно реда, а не начина. Тоест –  видът на обжалването е въззивен, а срокът е двуседмичен. Според степента на атакувания съдебен акт – определение, начинът е с въззивна частна жалба.

Следователно подадената от ищеца въззивна жалба би следвало да е депозирана в двуседмичния срок от връчването на определението на СлРС по чл. 248 от ГПК и макар ненаименована „частна“, би могла да се приеме от съда за такава, но единствено и само,    ако бе имала за предмет точно това определение. Както вече се посочи обаче, с нея се атакува изрично и недвусмислено съдебното решение, поради което несъмнено тя попада под регулацията на разпоредбите, третиращи въззивното обжалване на решенията. Съдът не може своеволно да подменя предмета на обжалване, тоест – волята на страната, особено когато тя е ясно изразена. Поради това постъпилата въззивна жалба е именно такава срещу решението на СлРС и е подадена след изтичане на срока за обжалването му, поради което подлежи на връщане.

Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане, което следва да бъде потвърдено.

Частната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С. Атанасова К., против разпореждане № 9528 от 30.05.2017г. по гр.д. № 2886/16г. на СлРС за връщане на въззивната жалба против решението, поради подаването й след изтичане на законовия срок за обжалване, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9528 от 30.05.2017г. по гр.д. № 2886/16г. на СлРС.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: