О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 12.07.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от  Мартин Сандулов въз.ч.гр.  д.  N 321 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е изменено първоинстанционно решение в частта за разноските, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Частният жалбоподател обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Твърди на първо място, че е било недопустимо да се иска от ответника изменение на решението в частта за разноските, на основание чл. 80 от ГПК, тъй като той не е представил списък с разноски и няма право да иска такова изменение, съгласно ТР 6/13г. на ОСГК на ВКС. На следващо място развива съображения по същество, като заявява, че разноските по иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд не са били прекомерно завишени с оглед правната и фактическа сложност на делото. Заявява, че по отношение на правната му сложност то следва да се съпостави с други по вид гръждански дела и предвидените за тях възнаграждения, като развива съображения в тази насока. Също така счита, че фактическата му сложност зависи от вида и обема на приложимата нормативна база, която адвокатът е следвало да проучи, и която в случая е значителна, навежда доводи в този смисъл, като изтъква и правните възражения на насрещната страна, които е следвало  да преодолее. На последно място частният жалбоподател счита, че при преценката на фактическата и правната сложност на казуса в частта за допълнителното възнаграждение за извънреден труд следва да се съобрази и трайната практика, създадена от СлОС, съобразно която тази защита не е с ниска степен на сложност. Това понятие е субективно и не следва да се отчита аргументът на насрещната страна, че броят на идентични дела водени от процесуалния представител на ищеца към едни и същи периоди, я снижава. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени определението на СлРС  и разноските останат в размера, определен първоначално с решението му.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана. Заявява, че съдът правилно е редуцирал адвокатското възнаграждение по отношение на този иск и иска определението да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

 Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

СлРС е постановил решение № 405/12.05.2017г. по гр.д. № 3981/16г. на СлРС, в което, съобразно правилата н ачл. 78 от ГПК, е разпределил разноските по делото между страните, като е осъдил ответника да заплати на ищеца такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лв.

В законовия срок той е подал молба по реда на чл. 248 от ГПК с молба за изменението му в тази част, като е развил аргументация относно завишаването на размера на възнаграждението с оглед правната и фактическа сложност на спора.

След постъпване на отговора на ищцовата страна, съдът е постановил атакуваното с настоящата частна жалба определение, с което частично е уважил молбата на ответника и е изменил рашанието си относно разноските, като е  намалил размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 1 600 лв. на 1226, 64 лв., мотивирайки се с прекомерност на същото само по отношение на единия от кумулативно обективно съединените искове – този за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Въззивният съд счита, че атакуваното определение е правилно.

На първо място е несподелим доводът, че ответникът няма право да иска изменение на решението в частта за разноските, тъй като не е представил списък на такива по чл. 80 от ГПК – в този случай той губи правото да иска изменение на решението по отношение на своите разноски, но не и на тези на насрещната страна.

Що се отнася до развитите оплаквания, касаещи фактическата и правна сложност на спора по този иск, обуславящи според жалбоподателя и по-висок размер възнаграждение – въззивният съд не ги намира за основателни. Споделя изцяло мотивите на решаващия съд, че са налице условията за редуциране на размера на уговореното възнаграждение за защитата по иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд до минималния такъв, съгласно чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Несводим е доводът за установяване на „трайна практика на СлОС“ по сходни казуси. Фактическата и правна сложност се преценява от съда за всеки конкретен случай и в настоящия, според вида на търсената защита, обема на релевантните факти и приложимото право, както и с оглед действително осъществените процесуални действия в хода на съдебното дирене, настоящата инстанция също намира, че възнаграждението от 700 лв. за този иск е прекомерно и следва да бъде намалено до посочения от РС размер.

Като е достигнал до същите правни изводи, първостепенният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Частната жалба срещу него е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на К.И.К., против определение № 1320 от 20.06.2017г. по гр.д. № 3981/16г. на СлРС с което е  изменено първоинстанционно решение № 405/12.05.2017г. по същото дело в частта за разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1320 от 20.06.2017г. по гр.д. № 3981/16г. на СлРС.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: