О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 12.07.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

                                                         ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                   мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от Мартин Сандулов въз.ч.гр.  д.  N 326  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 418 ал. 4 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е  неправилно и незаконосъобразно,  постановено в противоречие с т.4 на ТР №4/13г. на ОСГТК на ВКС. Твърди, че след като е узнал преди подаването на заявлението, че длъжникът е починал, сам е издирил неговите наследници и правоприемници, срещу които е поискал издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, в какъвто смисъл е цитираната от него т.4 на ТР на ВКС, поради което няма основание да му се откаже издаването на исканите документи с мотив, че посочените длъжници не са страни по договора, от който произтича задължението. Порад итова моли въззивния съд да отмени разпореждането на СлРС изцяло и реши въпроса по жалбата.

В тази хипотеза препис от частната жалба не се изпраща на насрещната страна.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Производството по ч.гр.д. № 2821/17г. на СлРС е образувано по заявление от 06.06.2017г. на И.Д.Б. за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – предварителен договор за покупко-продажба на МПС от05.04.2013г. с нотариална заверка на подписите, в който се съдържа задължение за плащане на парична сума – договорна неустойка в размер на 5000 лв. Продавач по договора е заявителят /частен жалбоподател/ И.Б., купувач – В.М.И.. В заявлението като длъжници са посочени лицата Ж.Н.И., М.В.И., Х.В.В., А.В.М.и М.В.М., за които са представени поименни справки от ГРАО, съдържащи лични данни и информация за постоянен и настоящ адрес.

С атакуваното разпореждане от 08.06.2017г. първостепенният съд е отхвърлил заявлението като неоснователно, като се е мотивирал единствено със съображението, че посочените длъжници не са страна по представения договор, той не установява подлежащо на изпълнение вземане срещу тях, а е неприложима процедурата за даване указания на заявителя да отстрани нередовностите на заявлението.

Въззивната инстанция счита, че атакуваното разпореждане следва да се отмени като незаконосъобразно.

В т. 4г на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК буквално е разписано: „В хипотезата на универсално правоприемство няма основание да се откаже издаването на заповед за незабавно изпълнение по заявление от или срещу универсалния правоприемник на посочения в документа по чл. 417 ГПК кредитор, съответно длъжник. Съобразяването на настъпилото преди подаване на заявлението универсално правоприемство е наложително, тъй като легитимирани да участват във всяко производство пред съд са именно субектите на съответното материално правоотношение, от което произтича предявеното право. Същевременно съдът е в състояние служебно да провери наличието на универсално правоприемство - чрез справка в Национална база данни "Население" по реда на чл. 385, ал. 2 ЗСВ /Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне на достъп на органите на съдебната власт до Национална база данни "Население"/ за физическите лица, респ. чрез справка в Търговския регистър - за търговците, т. е. установяването на универсалното правоприемство не предполага представяне на доказателства, които стоят вън от документа по чл. 417 ГПК.

Казаното, имащо задължителен характер за съдилищата, означава, че в случая съдът е провел само формално познавателната си дейност, като е констатирал липсата на тъждество между длъжника, посочен в документа, представляващ изпълнително основание, и лицата, против които е поискано със заявлението постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист. Действително заявителят не е посочил изрично, че тези лица са правоприемници на длъжника по договора, но от представените справки от ГРАО може да се направи елементарно съждение за роднинска връзка и, както е изложено в цитираното ТР, съдът е следвало служебно да провери наличието на универсално правоприемство чрез справка в НБД „Население“.

Въззивният съд счита, че не може да се извежда до абсурдна крайност диспозитивното начало за сметка на служебното, особено предвид целта на института на заповедното производство, който се стреми към бързина и улесняване на отношенията, свързани със събиране на паричните вземания.

Поради това, отхвърляйки само на това основание заявлението, първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно разпореждане, което следва да се отмени, а делото – да се върне за произнасяне по същество, след преценка на другите, материалноправни предпоставки за основателност на на искането.

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 10477 от 08.06.2017г. по ч.гр.д. № 2821/17г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ВРЪЩА ч.гр.д. № 2821/17г. по описа на СлРС на районен съд – Сливен за произнасяне по същество.

 

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: