О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 14.07.2017 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

МЛ. С. НИНА КОРИТАРОВА 

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова въззивно ч.гр.д.№ 338/2017 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от поръчителя Т.А.Г., ЕГН:********** чрез адв. Д.Д. от САК, с адрес на връчване на призовки и съобщения: гр. София, бул. „Овча купел“ № 26-Б против Разпореждане от  17.03.2015 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№838 /2015 г. по описа на съда, с което е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 497  от 17.03.2015 г. и е издаден изпълнителен лист против длъжника П.Т.М.и поръчителя в полза на заявителя „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, ЕИК 831447150 за сумата от  6854, 83 лв., съставляваща общ размер на главница по Договор за потребителски кредит от 11.03.2010 г.,  от която сумата от 2315,65 лв., съставляваща просрочена главница, а сумата от 4539,18 лв., съставляваща предсрочно изискуема главница,  договорна лихва в размер на 1 857,27 лв. за периода от  20.12.2012 г. до 12.03.2015 г., наказателна лихва в размер на 805,54 лв. за периода от 21.12.2012 г. до 12.03.2015 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2015 г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 190,35 лв. Жалбоподател, твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.

Посочва, че СлРС не бил взел предвид, че по отношение на поръчителя бил изтекъл предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен преклузивен срок, с което се била погасила неговата отговорност. Началният момент, от който започвал да тече този срок бил момента на уведомяването на главния длъжник за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита- 23.05.2014 г. и към момента на подаване на заявлението от кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК този срок бил изтекъл. В този смисъл цитира задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК на ВКС.Съдът бил длъжен служебно да следи за изтичането на предвидения в чл. 147, ал. 1 ЗЗД шестмесечен преклузивен срок. В този смисъл посочва т. 4б от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място излага съображения относно нередовността на извлеченията от счетоводните книги на банката, които не установявали подлежащо на изпълнение вземане по чл. 417, т. 2 ГПК. Не било ясно от тях датата на усвояване на кредита, размера и броя на дължимите и просрочени вноски. Не било ясно как бил образуван размера на остатъчната предсрочно изискуема главница. Кредитът бил станал предрочно изискуем на 23.05.2014 г. когато бил уведомен длъжника за обявяването на кредита за предсрочно изискуем от страна на банката. През периода от 20.06.2014 г. до 20.02.2015 г. било недопустимо да бъдат начислявани анюитетни вноски, тъй като договорът за кредит бил прекратен и падежът на тези вноски бил настъпвал след обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 23.05.2014 г.  Същото се отнасяло и за договорната лихва, която не следвало да бъде начислявана след този момент. Не било ясно как била формирана сумата от 1 857, 27 лв., съставляваща договорна лихва, нито сумата от 805,54 лв., съставляваща лихва за просрочена лихва. Не бил посочен приложения лихвен процент, нито размера на олихвяваната сума за всеки отделен месец в рамките на посочения период.

Моли обжалваното разпореждане за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, а изпълнителния лист да бъде обезсилен. Претендира разноски по делото, сторени пред настоящата инстанция.

Частната жалба е връчена на въззивната страна „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, ЕИК 831447150 , която  депозирала отговор в законоустановения срок. Въззиваемата страна оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Посочва, че правилно СлРС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист не само по отношение на главния длъжник, но и по отношение на длъжника. Представените извлечения от счетоводните книги на банката били съставлявали редовни от външна страна документи по см. на чл. 417, т.2  ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на поръчителя за настоящото производство и моли да бъде намален до минималния размер предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 7 във вр. с ал. 5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения .

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

На 13.03.2015 г. Сливенският районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено  от „ЦКБ” АД срещу главния длъжник П.Т.М.и жалбоподателя, в качеството му на поръчител за сумата от  за сумата от  6854, 83 лв., съставляваща общ размер на главница по Договор за потребителски кредит от 11.03.2010 г.,  от която сумата от 2315,65 лв., съставляваща просрочена главница, а сумата от 4539,18 лв., съставляваща предсрочно изискуема главница,  договорна лихва в размер на 1 857,27 лв. за периода от  20.12.2012 г. до 12.03.2015 г., наказателна лихва в размер на 805,54 лв. за периода от 21.12.2012 г. до 12.03.2015 г. , както и законната лихва върху главницата, считано от 13.03.2015 г. до изплащане на вземането. Към заявлението са приложени: Договор за  потребителски кредит от 11.03.2010 г., по силата на който жалбоподателя се задължава като поръчител да обезпечи главния дълг, Извлечение от счетоводни книги на банката по чл. 417, т. 2 ГПК; Погасителен план; Уведомление от банката кредитор до главния длъжник и получено от него на 23.05.2014 г., с което се уведомява за обявяването на кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 10, ал. 2 от процесния договор за потребителски кредит, Уведомление от банката кредитор до поръчителя, което не е било получено от него, с което се уведомява за обявяването на кредита за предсрочно изискуем съгласно чл. 10, ал.2 от процесния договор за потребителски кредит

С обжалваното Разпореждане от 17.03.2015 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№838 /2015 г. по описа на съда е разпоредено издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 497  от 17.03.2015 г. и е издаден изпълнителен лист против длъжника и поръчителя в полза на заявителя „ЦКБ” АД за заплащане от страна на длъжника солидарно заедно с поръчителя му на кредитора на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски.

На 24.02.2017 г. на поръчителя е връчен препис от заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист. На 10.03.2017 г. е подадена частната жалба от поръчителя против разпореждането за издаване на заповедта за незабавно изпълнение, ведно с възражение против нея по чл.414 от ГПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Условие за допустимост на частната жалба по чл. 419, ал. 2 ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е да бъде подадена, заедно с възражението по чл. 414 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 417. В случая частната жалба е била подадена заедно с възраженията  по чл. 414 ГПК  в рамките на двуседмичния срок, предвиден в чл. 419, ал. 1 ГПК, който е започнал да тече от датата на връчването на заповедта за незабавно изпълнение на  поръчителя, когато същата му е била връчена заедно с изпълнителния лист.

Разгледана по същество, жалбата е основателна. Атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно по отношение на жалбоподателя поръчител.

Предмета на производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение по реда на инстанционния контрол е ограничен от нормата на чл. 419, ал. 2 от ГПК. По този ред подлежи на обжалване само разпореждането за незабавно изпълнение, като основанията за незаконосъобразност могат да бъдат извличани единствено и само от документа въз основа, на който е постановено разпореждането по чл. 417 от ГПК.

По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, за което сочи употребата на минало страдателно причастие „обявен” в разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ и съответно изискването за удостоверяване на изискуемостта по чл.418, ал.3 ГПК.

Банката- заявител е длъжна да посочи в заявлението обстоятелствата, въз основа на които е обявила кредита за предсрочно изискуем, и да удостовери тези обстоятелства с извлечението от счетоводни книги, договора за банков кредит и доказателства за изявената си воля, че счита кредита за предсрочно изискуем по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато в договора за кредит е предвидена възможност по преценка на банката в определени условия кредитът да стане предсрочно изцяло или частично изискуем. Когато в заявлението не е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е. не е посочено кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем, не може да се извърши преценка от външна страна дали отразеното в извлечението от счетоводните книги удостоверява изискуемо и подлежащо на изпълнение вземане.

Изискуемостта на дължимите и неплатените суми е настъпила с обявяването на кредита за предсрочно изискуем и уведомяването на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед на изложеното банката е упражнила надлежно правото си предвидено в чл. 60, ал. 2 ЗКИ и е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е бил надлежно уведомен длъжника. Предпоставките по чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, тъй като получаването на волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение. В заявлението  е посочено за кой период от време и в какъв размер кредитополучателят не е изпълнил задължението си за връщане на кредита, т. е.  посочено е кога са спрели плащанията, кои и колко месечни вноски не са платени, поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника - кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Това е и началният момент на течението на 6-месечния срок по  чл. 147, ал. 1 ЗЗД и отговорността на поръчителя би отпаднала, ако към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл.

Предвид на посочената практика на ВКС въззивния съд, счита, че шестмесечният срок по  чл. 147, ал. 1 ЗЗД за предявяване на претенциите срещу поръчителя е започнал да тече от датата на която кредитополучателят е бил уведомен от банката за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита-23.05.2014 г. и е изтекъл на 23.11.2014 г., като кредиторът е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу поръчителя и главния длъжник на 13.03.2015 г., поради което отговорността на поръчителя е погасена.

Достигането до кредитополучателя на волеизявлението на банката, с което се упражнява правото на предсрочна изискуемост на вземането определя началната дата на течението на срока по  чл. 147, ал. 1 ЗЗД за частта от кредита, за която настъпва предсрочна изискуемост. Уведомяването на поръчителя е без значение за падежа на целия непогасен остатък от кредита и съответно за отговорността на кредитополучателя и на поръчителя.

По отношения на твърденията на жалбоподателя относно нередовността на представените извлечения от счетоводните книги на банката и за пълнота на изложението следва да се посочи, че е налице е постоянна практика на ВКС, съгласно която извлечението от счетоводните книги следва да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане - данни за длъжника и кредитора, за договора за банков кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоения кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит, причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са погасени. Отразените данни в извлечението от счетоводните книги следва да се преценява във връзка с твърдението кога са спрели плащанията, кои вноски не са платени и с представените от заявителя договор за банков кредит и доказателства за уведомяване на длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Представения от кредитора „ЦКБ“АД към заявлението по чл.417 от ГПК документ - извлечение от счетоводните книги на  АД представлява документ по чл. 417,  т.2 от ГПК, с който се установява вземане на заявителя към жалбоподателите, съставлява редовен от външна страна документ и удостоверяващ подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Извлечението от счетоводните книги съдържа всички изискуеми реквизити-  данни за длъжника и кредитора, както и за поръчителя, за договора за банков кредит, пораждащ вземането,  за дължимия размер на кредита - главница и лихви, респ. за непогасения остатък от него- сумата, съставляваща главница по Договор за потребителски кредит от 10.03.2010 г., договорна лихва с посочен  размер и период, наказателна лихва за просрочена главница с посочен размер и период, за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита съгласно уговореното в договора за кредит- чл. 10, ал.2, причината за предсрочната изискуемост посочени са непогасени вноски и техния падеж. След като представеният документ е редовен от външна страна и удостовереното вземане не противоречи на императивна правна норма или на добрите нрави, заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение за посочените в документа суми следва да бъде уважено.

С оглед изложеното, съдът намира, че обжалвания съдебен акт  страда от посочените в жалбата пороци и следва да се отмени в частта, с която се разпорежда да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по отношение на поръчителя, както и да се обезсили издадения въз основа на тази заповед за незабавно изпълнение изпълнителен лист по отношение на поръчителя, а частната жалба се явява основателна.  С оглед изхода на делото и направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на жалбоподателя, което въззивният съд счита за основателно, тъй като делото не съставлява правна и фактическа сложност сторените по делото разноски от въззивника  следва да му бъдат присъдени в размер от 215  /200 лв. адвокатско възнаграждение в минималния размер по НМРАВ и 15 лв. държавна такса/ лв.,  На въззиваемата страна не следва да й бъдат присъждани разноски.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от  17.03.2015 г. на Сливенски районен съд, постановено по ч.гр.д.№838 /2015 г. по описа на съда за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК № 497 от 17.03.2015 г. по ч.гр.д. № 838/2015 г. по описа на СлРС, по отношение на Т.А.Г., ЕГН:********** *** като НЕПРАВИЛНО  и  НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №497 от 17.03.2015 г. по ч.гр.д. № 838/2015 г. по описа на СлРС по отношение на Т.А.Г., ЕГН:********** ***

ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: *********** да заплати на Т.А.Г., ЕГН:********** *** сумата от 215 лв., съставляващи сторени по делото разноски пред настоящата инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                 2.