О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 27.07.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                  

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:          МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№339 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

         Образувано е по частна жалба, подадена от Т.А.Г. чрез адв.Д.Д. от САК против Определение от 24.04.2017г. по ч.гр.д.№838/2015г. на СлРС, в частта, с която е разпоредено издаване на обезпечителна заповед след представяне на квитанция за внесена гаранция в размер на 680лв., която следва да бъде внесена по сметка Депозити при СлРС от Т.А.Г. в едноседмичен срок от съобщаването.

Жалбоподателят твърди, че определението в обжалваната част е недопустимо, постановено по непредявено искане, евентуално неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. На първо място излага съображения относно недопустимостта на обжалваната част от определението, като посочва, че издаването на обезпечителна заповед след внасяне на гаранция е предпоставено от подаване на молба по чл.395 от ГПК за допускане на обезпечение на предявен или бъдещ иск, каквато той не е подавал. Поради това счита, че е налице произнасяне свръх петитум. На второ място, ако въззивният съд приеме произнасянето за допустимо, счита, че е неправилно, поради това, че районният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.395, ал.3 от ГПК, въпреки, че не е бил сезиран с нарочна молба по чл.395, ал.1 от ГПК за допускане на обезпечение на предявен или бъдещ иск. Поради това, жалбоподателят моли въззивният съд да обезсили Определението в обжалваната част като недопустимо, евентуално да го отмени като неправилно, поради необоснованост и съществено процесуално нарушение. Претендира присъждане на направените в настоящото производство по обжалване разноски, в т.ч. заплатено адвокатско възнаграждение.

            В законоустановения срок, по делото не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна „ЦКБ“ АД, гр.София.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

         Сливенски районен съд е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „ЦКБ” АД, гр.София, с което се иска от съда издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката, поради настъпила и обявена от банката предсрочна изискуемост на потребителски кредит спрямо главния длъжник – кредитополучател П.Т.М. и поръчителя Т.А.Г..

С Разпореждане от 17.03.2015г. по ч.гр.д.№838/2015г. СлРС е разпоредил издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Въз основа на разпореждането е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК №497/17.03.2015г. по ч.гр.д.№838/2015г. за солидарно заплащане от страна на длъжниците П.Т.М. и Т.А.Г. на кредитора „ЦКБ“ АД на следните суми: главница в общ размер 6854,83лв., от която просрочена главница в размер на 2315,65лв. по Договор за потребителски кредит №39400КР-АА-5781/11.03.2010г., предсрочно изискуема главница в размер на 4539,18лв., договорна лихва в размер на 1857,27лв., начислена за периода от 20.12.2012г. до 12.03.2015г., наказателна лихва в размер на 805,54лв., начислена за периода от 21.12.2012г. до 12.03.2015г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.03.2015г. до окончателното изплащане на главницата, както и разноски в размер на 190,35лв.

В законоустановения срок по чл.414 от ГПК длъжникът - поръчител Т.А.Г. е подал до СлРС възражение за недължимост на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение, поради неспазване на 6-месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД. Наред с възражението, по делото е подадено и искане по чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението, като се позовава на неспазване срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД и представя писмени доказателства относно датата на връчване  на писменото уведомление на банката до главния длъжник за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Счита, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК и моли заповедния съд да спре допуснатото предварително изпълнение спрямо него.

С Определение от 24.04.2017г. по ч.гр.д.№838/2015г., като е приел, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на чл.420, ал.2 от ГПК,  районният съд е спрял изп. дело №20177680400073 на ЧСИ М.М. с рег.№768 с район на действие СлОС, но е разпоредил обезпечителната заповед да се издаде след представяне на квитанция за внесена гаранция в размер на 680лв., която следва да бъде внесена по сметка Депозити при СлРС от Т.А.Г. в едноседмичен срок от съобщаването.

Определението е връчено на длъжника Т.А.Г. на 01.06.2017г., като в законоустановения едноседмичен срок - на 08.06.2017г. по пощата, е подадена разглежданата жалба против него.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

            Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна, в частта си относно твърдението за неправилност на определението в обжалваната част.

            Следва да се посочи, че в обжалваната част, определението на СлРС не е недопустимо. Видно от мотивите на определението, макар и не добре систематизирани, заповедният съд е разгледал и се е произнесъл по искането за спиране на принудителното изпълнение, допуснато с издадената на основание чл.417 от ГПК заповед за изпълнение, на заявеното от молителя – длъжник основание – чл.420, ал.2 от ГПК. Съдът не е разглеждал и не се е произнасял по искане за допускане на обезпечение на иск по чл.395 от ГПК, каквото действително, както посочва жалбоподателят не е подавано. Поради това обжалваното разпореждане за внасяне на парична гаранция не е недопустимо, като постановено по непредявено искане.

            Произнасянето на районния съд обаче в обжалваната част относно разпореждането за издаване на обезпечителна заповед след представяне на квитанция за внесена гаранция в размер на 680лв. от страна на Т.А.Г. в едноседмичен срок от съобщаването, е неправилно.

В случая заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на „ЦКБ“ АД, т.е. по чл.417, т.2 от ГПК и подаденото в срок възражение не е основание за спиране на принудителното изпълнение по чл. 420, ал. 1 ГПК. Направилият искането за спиране длъжник – поръчител по договора за банков кредит не се е позовал на хипотезата на чл. 420, ал. 1 ГПК – представено надлежно обезпечение реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.

Длъжникът изрично се позовава на разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК за искането си за спиране – представяне на убедителни писмени доказателства. Районният съд е обсъдил и изрично е приел, че са налице такива, който извод е мотивирал и постановеното спиране на принудителното изпълнение. В тази насока настоящия състав не следва да излага съображения, тъй като тази част от определението на СлРС не е предмет на настоящото производство.

В мотивите си, районният съд обаче е допуснал смесване на института на надлежното обезпечение на кредитора по реда на чл.180 и чл.181 от ЗЗД като предпоставка за спиране на принудителното изпълнение по чл.420 от ГПК и представянето на съответна парична гаранция в определен от съда размер като предпоставка за допускане на обезпечение на бъдещ или предявен иск по реда на чл.389 и сл. от ГПК. Следва да се отбележи само, че надлежното обезпечение по чл.180 и чл.181 от ЗЗД в смисъла и хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК, ако се прилага като предпоставка за спиране на изпълнението, трябва да е адекватно, съответно на материалния интерес, т.е. да покрива вземането на кредитора, получил заповед по чл.417 от ГПК, а не да бъде в определен от съда минимален размер - в случая съда на едно място в мотивите е посочил 200лв., а на друго в мотивите и в диспозитива – 680лв., която сума сама по себе си не е надлежно обезпечение за кредитора по смисъла на чл.420, ал.1 от ГПК.

В случая обаче, безспорно не е налице хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК, а тази по чл.420, ал.2 от ГПК, като СлРС изрично е посочил, че приема, че са налице убедителни писмени доказателства по смисъла на тази разпоредба. Поради това, постановяване на внасяне на парична гаранция в размер на 680лв., очевидно не в смисъла и хипотезата на чл.420, ал.1 от ГПК, а прилагайки неправилно по аналогия разпоредба от обезпечителното производство /чл.390, ал.3, респ. 391, ал.2 от ГПК/, каквото в случая не е налице /а и не се касае и за издаване на обезпечителна заповед/, е неправилно и като такова следва да се отмени.

Жалбоподателят е претендирал присъждане на направените в производството по частната жалба разноски, поради което, с оглед основателността на същата, следва да му се присъдят в доказания размер от общо 215лв.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОТМЕНЯ Определение от 24.04.2017г. по ч.гр.д.№838/2015г. на СлРС, в частта, с която е разпоредено издаване на обезпечителна заповед след представяне на квитанция за внесена гаранция в размер на 680лв., която следва да бъде внесена по сметка Депозити при СлРС от Т.А.Г. в едноседмичен срок от съобщаването, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

           

ОСЪЖДА „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД, ЕИК 831447150, със седалище и адрес на управление: **********да заплати на Т.А.Г. с ЕГН ********** *** сумата от 215лв., представляваща направени в настоящото производство разноски.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                2.