О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 18.07.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                   мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ……………, като разгледа докладваното от  …………..въз.ч.гр.  д.  N 341  по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против разпореждане, с което е отхвърлено частично заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК вр. чл. 418 ал. 4 от ГПК.

Жалбоподателят заявява, че определението е неправилно и незаконосъобразно,  постановено в противоречие с установената трайна и задължителна практика, както и с материалноправните разпоредби на чл. 76 и сл. от ТЗ. Развива подробна аргументация и моли въззивния съд да отмени разпореждането на СлРС изцяло и постанови осъждане и на неограничено отговорните съдружници за посочената в заявлението сума.

В тази хипотеза препис от частната жалба не се изпраща на насрещната страна.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима и основателна, поради което следва да я уважи.

Производството по ч.гр.д. № 2768/17г. на СлРС е образувано по заявление от 01.06.2017г. на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката за размера на парично вземане подоговор за предоставяне на кредит, против солидарни длъжници „Гочеви-91, с-ие“ СД, гр. Сливен и съдружниците С.С.Г., С.С.Г. и В.И.Г.,  По представеното заверено копие от договор № 44КР-АА-2673/16.04.2007г. за банков кредит /съответно и по анексите от 23.12.2011г. и 20.03.2012г. към него/, страни по договора са заявителят като кредитодател и СД „Гочеви-91, с-ие“, гр. Сливен, като кредитополучател. Кредитът е с настъпил падеж  от 25.03.2017г. Търси се заплащане на просрочени суми по главницата в общ размер на 121 804, 10 лв., законна лихва от подаване на заявлението, общ размер на непогасена  лихва по редовен дълг от 11 685, 06 лв., общ размер по непогасена лихва за забава от 68 074, 41 лв., комисион 1 286, 08 лв. за 2015г. и 2016г., разноски по застраховка 742, 80 лв. и разноските по заповедното производство в размер на 4 221, 85 лв.

С разпореждане от 02.06.2017г. СлРС  е постановил незабавно изпълнение и е издал Заповед № 1872 от 02.06.2017г. за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът СД „Гочеви-91, с-ие“, гр. Сливен да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София всички посочени по-горе суми, издал е и изпълнителен лист на същата дата.

Тъй като не е имало произнасяне по цялото искане, заявителят е поискал с молба от 26.06.17г. съдът да постанови незабавно изпълнение и издаде изпълнителен лист и по отношение на посочените в заявлението три физически лица – съдружници в СД „Гочеви-91, с-ие“, гр. Сливен.

С атакуваното разпореждане № 11702 от 27.06.2017г. първостепенният съд е отхвърлил заявлението в тази част като неоснователно, като се е мотивирал с това, че неограничено отговорните съдружници С.С.Г., С.С.Г. и В.И.Г. не фигурират като солидарни длъжници нито в договора  за кредит, нито в двата анекса, няма основание те да бъдат посочени в заповедта за незабавно изпълнение и в изпълнителния лист, тъй като съгласно чл. 88 от ТЗ, принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците.

Въззивната инстанция счита, че атакуваното разпореждане следва да се отмени като незаконосъобразно.

Аргументът, послужил на решаващия съд да откаже незабавно изпълнение и отхвърли молбата за издаване на изпълнителен лист против С.С.Г., С.С.Г. и В.И.Г., е несподелим.

Водещият принцип, заложен в ТЗ относно положението на съдружниците в търговско дружество под формата на събирателно дружество, е че те отговарят солидарно и неограничено, както е разписано в новелата на чл. 76 пр. последно на ТЗ, и той него следва да бъде съобразен във всички правоотношения, касещи търговеца. Правилото на чл. 88, пр. 2, че „принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците“ е неприложимо в случая. Правоотношението между банката и кредитополучателя – СД, към момента се намира във фаза на установяване на изпълняемото право и снабдяване с изпълнителен титул, като при настъпване на определени обстоятелства /необходимост от предявяване на установителен иск, ще се търси и получаване на съдебно изпълнително основание – съдебното решение/. Тоест – принудително изпълнение няма, кредиторът се домогва да си осигури условия за такова и това включва предприемане на съответните процесуални действия за снабдяване с изпълнителен лист против длъжника на допуснато от закона несъдебно изпълнително основание. С оглед специфичния характер на заповедното производство, на практика подаването на заявлението може да се приравни по качество на предявяване на искова молба /от гледна точка на начина и целта на двете производства/, поради което в този момент се задейства хипотезата на пр. 1 на чл. 88 от ТЗ - по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или повече съдружници. В този смисъл и за целите на заповедното производство, е ирелевантен фактът, че в договора за кредит кредитополучател е само събирателното дружество. Специалните норми на ТЗ предоставят на кредитора ex lege привилегията да включи избрани от него неограничено отговорни съдружници в кръга на длъжниците. Интересът му от това процесуално действие е пряко обусловен от регламентираната във второто предложение на чл. 88 от ТЗ възможност принудителното изпълнение да бъде насочено субсидиарно и срещу тях. Но това няма как да стане, ако в изпълнителния титул, откриващ му възможността да инициира изпълнителното производство /тоест – правоотношението да премине към фазата на принудителното изпълнение/,  не са посочени съдружниците в дружеството, тъй като изпълнителни действия не могат да бъдат преприети срещу лица, които не са по надлежен /предвиден в закона/ ред конституирани като длъжници, кръгът на които първоначално се определя в изпълнителния лист, издаден въз основа на осъждането им от страна на съда. Отклонения от това правило може да има само при правоприемство, прехвърляне или поемане на дълг, обезпечение – каквито в настоящия случай не са налице.

Поради това, отхвърляйки на това основание заявлението в тази част,          първоинстанционният съд е постановил неправилно и незаконосъобразно разпореждане, което следва да се отмени, а делото – да се върне за постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист относно вземането и по отношение на посочените в заявлението неограничено отговорни съдружници С.С.Г., С.С.Г. и В.И.Г..

 

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ разпореждане № 11702 от 27.06.2017г. по ч.гр.д. № 2768/17г. на СлРС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

ВРЪЩА ч.гр.д. № 2768/17г. по описа на СлРС на районен съд – Сливен за произнасяне съгласно горните указания.

 

 

Определението   не подлежи на  касационно обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: