О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 19.07.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                        Мл.С.: НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 345 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

         Депозирана е частна жалба от ст.юрисконсулт С. пълномощник пълномощник на ГД „ИН“ гр. София против определение № 1112 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 2829/2017г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 259/27.04.2017 г.в частта за деловодни разноски. Твърди се , че определението е незаконосъобразно , а присъдените с решението разноски – държавна такса в размер на 473.42лв, възнаграждение за вещо лице в размер на 600.00 и деловодни разноски в размер на 2900.00 лева са неправилно определени. Страната посочва, че своевременно е направила искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение , както и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Като представляван от юрисконсулт жалбоподателят не бил задължен да представи списък по чл. 80 от ГПК , тъй като възнаграждението му по делото произтичало по силата на закона. По същество на първо място се посочва, че ответната страна не е представила доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, тъй като бланката на договора за правна помощ не била стандартна. Приложеният по делото „договор за правна защита и съдействие“, не бил доказателство за заплатен адвокатски хонорар. Алтернативно страната счита, че присъдените разноски са неправилно определени , тъй като не е следвало да се присъжда възнаграждение за акцесорните искове предявени по делото. Едва през м. октомври 2016 г. , след датата на депозиране на исковата молба бил приет текст към Наредбата за адвокатските възнаграждения, който предвиждал, че възнагражденията по граждански дела се определя съобразно броя предявени искове , за всеки поотделно. От друга страна жалбоподателят твърди , че делото не е представлявало фактическа и правна сложност и не е затруднила ищцовата страна. На следващо място е изказано становището, че неправилно била определена дължимата от жалбоподателя държавна такса . Трябвало да се прецени не за всеки иск по отделно , а дължимата такса да се определи на база присъдена общо сума. Моли се да се отмени обжалваното решение и да се намалят присъдените деловодни разноски и държавна такса.

         По частната жалба е депозиран отговор от противната страна Т.К.Д. ***, чрез процесуалния и представител адв. П..  С него жалбата е оспорена като неоснователна. Посочено е , че искането на жалбоподателя е недопустимо на основание чл. 80 от ГПК предвид даденото тълкуване в т. 2 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Посочва се, че законът не прави разлика в изискването си да се представя списък по чл. 80 от ГПК в зависимост от това какъв е процесуалният представител на страната - адвокат или юрисконсулт. На средващо място страната заявява , че по същество жалбата е неоснователна , тъй като всички разноски са били правилно определени от РС. По делото бил представен договор за правна защита и съдействие, от който е видно , че претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са направени. Присъденото адвокатско възнаграждение не било „прекомерно“, тъй като за всеки от исковете било присъдено възнаграждение в минимален размер, а освен това определената държавна такса била правилна. Моли се да се отхвърли жалбата като неоснователна.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         Пред СлРС били депозирани девет иска. Осем от тях били осъдителни – за извънреден труд, за нощен труд , за труд по време на официални празници и за безплатна предпазна храна със съответните аксесорни искове за забавено плащане  както и един установителен иск. По тях било образувано гр.д. № 2829/2016 г. по описа на Сливенския районен съд. Първоначално ищецът представил по делото пълномощно на името на адв. П., с което той бил упълномощен да предяви исковете. В хода на делото , адв. П. представил и Договор за правна защита и съдействие , в който било посочено , че същият е получил адвокатско възнаграждение в размер на 700.00 лева по иска за извънреден труд и по 300.00 лева за всички останали искове. Договорът е от 20.06.2016 г. и е подписан от клиента и адвоката. По делото била изготвена съдебно – икономическа експертиза , която била приета от съда без да е оспорена от страните. В последното с.з. адв.П. представил списък на разноските по чл. 80 от  ГПК, в който били описани посочените по – горе разноски. В с.з. пълномощникът на жалбоподателя поискал да се намали търсеното възнаграждение за адвокатска защита като прекомерно и поради липса на фактическа и правна сложност. По предявените искове било постановено решение № 359/27.04.2017 г., с което предявените искове били изцяло уважени. Съдът намалил дължимото адвокатско възнаграждение по предявения иск за нощен труд от 700.00 на 500.00 лева и осъдил жалбоподателя да заплати 473.42 лв. държавна такса, както и 600.00 лв. разноски за вещо лице.

         Определението е било съобщено на жалбоподателя на 29.05.2017 г. Същият е депозирал частната си жалба на 12.06.2017 г. в рамките на законно установения срок.

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         На първо място следва да се отбележи, че по принцип жалбата на жалбоподателя пред РС – Сливен е била допустима, но разгледана по същество е била неоснователна. Липсата на представен списък по чл. 80 от ГПК препятства възможността на страната да жали решението в частта на разноските не изцяло и по принцип, а само в частта, с която са и присъдени / не са и присъдени разноски, от разходите, които тя самата е направила. Страната обаче може да жали решението по отношение на разноските, за които е осъдена по искане на противната страна, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по разноските служебно ( държавна такса).

         На второ място жалбата по същество е неоснователна поради следните съображения :

Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба по въпроса за липса на доказателства за действителното заплащане на адвокатското възнаграждение. По делото е приложено пълномощно и договор за  правна защита и съдействие където са посочени исковете и уговореното между страните възнаграждение за всеки от тях, както и че то е заплатено в брой. Така този договор за правна защита и съдействие на хартиен носител различен от познатите стандартни бланки представяни често от адвокатите установява, че сумите са заплатени в брой и има силата на разписка за това плащане, в какъвто смисъл е ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС РБ. Оплакванията, че договорът не съдържа реквизитите на стандартен бланков адвокатски договор, подлежащ на осчетоводяване и контрол и поради това не може да се ползва с обвързваща доказателствена сила, се явява също неоснователно. Законът не изисква упълномощаването на адвокат да става по начин чрез нормативно утвърдена бланка. Напротив, законът изисква само в пълномощното да се посочат трите имена, точния адрес и  телефона а пълномощника, като упълномощаването може да се направи и устно пред съда, като се отрази в протокола от съдебното заседание, в което да бъде представена евентуално само разписка за уговореното между страните адвокатско възнаграждение и тя ще послужи като доказателство за начина и заплащането му.

По отношение оплакването за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение, съдът взе предвид, че в случая общият материален интерес ( по осем иска) е в размер на 3299.40 лв. и един установителен иск, а присъденото адвокатско възнаграждение е в размер на 2900.00лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото във връзка с предявения иск за заплащане на извънреден труд е районният съд е определил за него адвокатски хонорар в размер на 500.00 лева, като е намалил търсената претенция от 700.00 лева. За всички останали искове съдът е присъдил законния минимум от 300.00 лева , така както е установено с Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер. Настоящата инстанция счита , че присъденото адвокатско възнаграждение не следва да бъде допълнително намаляно. Следва да се отбележи, че макар да е нова разпоредбата на ал. 5 към чл. 2 от Наредба № 1 /09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер същата има процесуален характер и съдът следва да я прилага към датата на постановяване на решението си . В настоящия случай правилно РС я е съобразил при постановяване на решението си.

         Жалбата е неоснователна и по отношение претенцията за дължима държавна такса. Отново страната има предвид общата присъдена сума, а не броя на предявените искове , което е неправилно. В разпоредбата на Тарифа за държавните такси чл. 1 е посочено, че по искови молби се събира 4 на сто върху цената на иска, но не по – малко от 50.00 лева. В разпоредбата на чл. 69 ал.1 от ГПК се предвижда, че размерът на цената на иска по искове за парични вземания е търсената сума . По този начин дължимата държавна такса по предявения иск за заплащане на парично обезщетение за извънреден труд е 73,42 лв., а за акцесорния иск е 50.00лв., за иска по търсеното обезщетение за нощен труд ДТ е 50.00лв, съответно за акцесорния му иск отново ДТ е 50.00 лв. Такава е дължимата ДТ и за исковете за дължимо обезщетение за положен труд по време на официални празници, безплатна предпазна храна, акцесорните искове към тях , както и за установителния иск. Така общо дължимата ДТ е в размер на 473.42 лв.

         Съдът , само следва да отбележи, че претенцията за прекомерност на възнаграждението на ВЛ е неоснователна. Експертизата е изготвена , ВЛ е изслушано по делото и заключението е прието без възражения от страните , съответно е залегнало в основата на съдебните мотиви.

         С оглед изложеното, съдът намира, че по същество частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

        

Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

 

         ОТМЕНЯ определение № 1112 от 25.05.2017 г. по гр.д. № 2829/2017г. по описа на Сливенски районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 259/27.04.2017 г.в частта за деловодни разноски КАТО НЕПРАВИЛНО.

 

Вместо това постанови :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата от ст.юрисконсулт С. пълномощник на ГД „ИН“ гр. София за изменение на Решение № 259/27.04.2017 г. по гр.д. № 2829/2017г. по описа на Сливенски районен съд в частта за деловодни разноски.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: