О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 24.07.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                        Мл.С.: НИНА КОРИТАРОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 348 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от юрисконсулт Т. пълномощник на „Райфайзен /България/“ ЕАД гр. София със съдебен адрес *** против определение № 437 от 09.12.2016 г. и Определение от 22.02.2017 г. по гр.д. № 834/2016г. по описа на Новозагорски районен съд, с което не е бил приет за разглеждане в производството по делото предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск от жалбоподателя против С.Г. Т.-Й., ЕГН ********** *** за заплащане на представляващи изискуеми вземания по рамков договор № 0711280191846940/23.01.2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта VISA Clasic/Master card Standard, а именно изискуема главница от 8892,43 лв. изискуема наказателна лихва в размер на 133,41 лв., начислена за периода от 01.02.2016 г. до 25.08.2016 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, до окончателното му изплащане. Жалбоподателят твърди, че определенията на съда са незаконосъобразни и преграждащи по-нататъшното развитие на предявения иск. Твърди се, че съгласно практиката на ОСГТК на ВКС обективирана в ТР № 4/2013 г. т.11 б въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Страната посочва, че с предявения евентуалне осъдителен иск е въвела ново основание, от което произтича вземането й, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение, а именно настъпване на предсрочната изискуемост на вземането с връчване на препис от исковата молба. Тъй като с обжалваните определения не е бил посочен срок за депозиране на частна жалба пред по-горна инстанция страната счита, че настоящата жалба е своевременно депозирана и е допустима, моли се да се отменян обжалваните определения, с които не се приема за разглеждане в производството пред РС – Нова Загора предявения при условията на евентуалност осъдителен иск против С.Г. Т. –Й..

         В законния срок е депозиран отговор на жалбата от противната страна, с който тя е оспорена като неоснователна, посочва се, че задължителната съдебна практика не допуска разглеждане на осъдителен иск за парично вземане, за което е проведено успешно заповедно производство и е издадена заповед за изпълнение, без тази заповед предварително да бъде обезсилена. Посочва се, че в това производство осъдителния иск е недопустим независимо дали е заведен като евентуален или алтернативен. Посочено е, че жалбоподателят е пропуснал срока за обжалване на определение 0 437/09.12.2016 г. на РС – Нова Загора, поради което правата му били преклудирани. Моли се да се оставят в сила обжалваните определения.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         На 29.08.2016 г. пред РС – Нова Загора е било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С.Г. Т.-Й.. Искането е било във връзка с парично вземане а именно изискуема главница от 8892,43 лв. изискуема наказателна лихва в размер на 133,41 лв., начислена за периода от 01.02.2016 г. до 25.08.2016 г. включително, ведно със законната лихва за забава върху всяко отделно претендирано вземане. Вземането произтичало от вземания по рамков договор № 0711280191846940/23.01.2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна карта VISA Clasic/Master card Standard. Във връзка с това заявление било образувано ч.гр.д. № 681/2016 г. по описа на РС – Нова Загора. Съдът уважил искането и на 31.08.2016 г. била издадена заповед № 408 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. НА 15.09.2016 г. било депозирано възражение за недължимост на сумата по издадената заповед за изпълнение от страна на С.Г. Т. - Й.. Във връзка с това на 26.10.2016 г. пред РС – Нова Загора е бил предявен установителен иск от жалбоподателя „Райфайзен банк /България/“ ЕАД против С.Г. Т.-Й. за установяване дължимостта на описаното по-горе вземане. С исковата молба при условията на евентуалност бил предявен и осъдителен иск , с което се искало ответницата по иска да бъде осъдена да заплати исковата сума, тъй като с исковата молба длъжникът бил изпадал в състояние на забава. На 09.12.2016 г. съдът постановил определение № 437 по гр.д. № 834/2016 г.  по описа на РС – Нова Загора. С него бил извършен доклад на исковата молба и депозирания отговор по нея. С определението съдът приел, че е невъзможно да бъдат разглеждани едновременно в производството по чл. 422 от ГПК първоначално депозирания установителен иск ведно с депозирания при условията на евентуалност осъдителен иск. По този начин съдът не приел за разглеждане депозирания при условията на евентуалност осъдителен иск. Съдът не е посочил срок на обжалване на определението. За съдебното заседание от 22.02.2017 г. жалбоподателят депозирал становище, в което посочил, че оспорва проекто-доклада в частта, с която не е бил приет за разглеждане евентуалния осъдителен иск. Съдът отново посочил , че в определението си по чл. 140 от ГПК е изразил мотиви защо не приема евентуалния иск, с което приел, че спорът пред него е приключил. Съдът не е посочил срок в който това неговото определение може да бъде обжалвано от страните. На 24.04.2017 г. съдът постановил решение № 65, с което уважил предявения установителен иск от жалбоподателя.

         Частната жалба е депозирана на 02.03.2017 г. и тъй като съдът не е бил указал срок, в който могат да се обжалват процесните определения съдът намира, че тя е депозирана в срок.

         Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като депозирана в законния срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

         Трайната задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК /решение № 78/16.05.2012 г. на ВКС по т.д. № 511/2011 г. II-ро ТО, решение № 41/08.04.2015 г. на ВКС по т.д. № 653/2014 г. II-ро ТО/ посочва, че в производството по чл. 422 от ГПК следва да се предяви установителен иск и е недопустимо да се предявява осъдителен такъв. Приема се, че при наличие на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК кредиторът няма правен интерес да предяви осъдителен иск, тъй като правен интерес от предявяването на осъдителен иск може да се породи единствено в хипотезата на обезсилване на заповедта по чл. 410 от ГПК. Сама по себе си заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК представлява осъдителен титул на основание, на който кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение.

         В разпоредбата на чл. 422 ал. 3 от ГПК е посочено, че ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага разпоредбата на чл. 245 ал.3 изр. 2 от ГПК, т.е. едва след като имаме влязло в сила решение, с което установителният иск по чл. 422 ал.1 от ГПК е отхвърлен, ще се породи възможността да се приложат последиците на чл. 245 ал.3 изр. 2 от ГПК, а именно да се издаде изпълнителен лист в полза на длъжника за връщане на сумите. Едва след влизане в сила на решението издадената заповед по чл. 410 от ГПК ще бъде обезсилена. Предвид на това, за да има правен интерес да предяви осъдителен иск на друго правно основание, различно от посоченото в предявения установителен иск, ищецът /по чл. 422 от ГПК / се нуждае от вече влязло в сила решение по чл. 422 от ГПК, с което установителният иск е отхвърлен като неоснователен. Предявяването на осъдителен иск в производство по чл. 422 от ГПК, макар и под формата на евентуалност, е недопустимо.

         Следва само да се отбележи, че цитираното от жалбоподателя ТР № 4/2014 г. на ВКС по  тълк.д. № 4/2013 г. не е в смисъла, който му е придаден от жалбоподателя. В т. 11б от решението е посочено, че в производството по иска предявен по реда на чл. 422 от ГПК е допустимо да се приемат за съвместно разглеждане други искове на ищеца по чл. 210 ал. 1 от ГПК на насрещен иск по чл. 211 от ГПК инцидентен установителен иск по чл. 212 от ГПК ако са налице условията за приемането им за съвместно разглеждане с иска по чл. 422 от ГПК. В случая не са налице условията за разглеждане на осъдителен иск в това производство. За ищеца липсва правен интерес.

         С оглед изложеното, съдът намира, че по същество частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

        

Предвид гореизложеното,

 

 

 

 

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Райфайзен /България/“ ЕАД гр. София със съдебен адрес *** против определение № 437 от 09.12.2016 г. и Определение от 22.02.2017 г. по гр.д. № 834/2016г. по описа на Новозагорски районен съд, с което не е бил приет за разглеждане в производството по делото предявеният при условията на евентуалност осъдителен иск против С.Г. Т.-Й., ЕГН ********** *** за заплащане на представляващи изискуеми вземания по рамков договор № 0711280191846940/23.01.2014 г.

 

         Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: