О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 07.08.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           

Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на седми август през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ:  СТЕФКА МИХАЙЛОВА

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Мартин Сандулов въззивно ч.гр.д.№364 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от П.С.А. чрез адв. П. против Определение №1205 от 08.06.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№2882/2016г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено като неоснователно искането на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. за предявения иск за извънреден труд.

Жалбоподателката заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че разноските по иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд не са били прекомерно завишени с оглед правната и фактическа сложност на делото. Заявява, че по отношение на правната му сложност то следва да се съпостави с други по вид граждански дела и предвидените за тях възнаграждения, като развива съображения в тази насока. Също така счита, че фактическата му сложност зависи от вида и обема на приложимата нормативна база, която адвокатът е следвало да проучи и която в случая е значителна. Навежда доводи в този смисъл, като изтъква и правните възражения на насрещната страна, които е следвало  да преодолее. На последно място частният жалбоподател счита, че при преценката на фактическата и правната сложност на казуса в частта за допълнителното възнаграждение за извънреден труд следва да се съобрази и трайната практика, създадена от СлОС, съобразно която тази защита не е с ниска степен на сложност. Това понятие е субективно и не следва да се отчита аргументът на насрещната страна, че броят на идентични дела водени от процесуалния представител на ищеца към едни и същи периоди, я снижава. Поради изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на СлРС  и вместо него да постанови ново, с което присъди посочените разноски за адвокатско възнаграждение по иска за  допълнително възнаграждение за извънреден труд в пълния, претендиран от ищцата размер, така, както са договорени и направени.

Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, която в законоустановения срок е подала отговор, с който намира частната жалба за неоснователна и моли съда да я остави без уважение. Заявява, че съдът правилно е редуцирал адвокатското възнаграждение по отношение на иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, като е отчел фактическата и правна сложност на делото и моли определението да бъде потвърдено.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството по гр.д.№2882/2016г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от П.С.А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове, както следва: иск за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, ведно със законната лихва при забава, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата;  акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху главницата за възнаграждение за извънреден труд, считано от изискуемостта до подаване на исковата молба, иск за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд, акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху възнаграждението за нощен труд, иск за заплащане стойността на безплатна предпазна храна, акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва върху стойността на предпазната храна, иска за заплащане на труд по време на официални празници, иск за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за труд по време на официални празници и иск за установяване право на допълнителен платен годишен отпуск.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата – адв.П. е представил договор за правна защита и съдействие и списък на разноските, съгласно които договореното и платено в брой адвокатско възнаграждение по отделните искове е както следва: 700лв. по иска за възнаграждение за положен извънреден труд; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за извънреден труд; 300лв. по иска за нощен труд; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за нощен труд; 300лв. по иска за левова равностойност на безплатна предпазна храна по време на дежурства; 300лв. по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за левова равностойност на безплатна предпазна храна по време на дежурства, 300 лева по иска за труд по време на официални празници, 300 лева по иска за обезщетение за забавено изпълнение на претенцията за труд по време на официални празници и 300лв. по установителния иск за компенсация на извънреден труд над 50 часа за отчетен период с часове допълнителен отпуск.

В проведеното о.с.з., в което е даден ход на устните състезания, процесуаланият представител на ответната ГДИН – юриск. С. е направила своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв.П. и искане за неговото редуциране на основание чл.78, ал.5 от ГПК.

С решението по делото са уважени изцяло предявените искове. Във връзка с направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК районният съдия в мотивите на решението е посочил, че ще присъди на ищцата направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение вместо в претендирания размер от 3100лв., в размер от 2400лв. в минималния размер, съгласно чл.2, ал.5, вр. с чл.7, ал.1, т.2, предл. последно и чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.

С обжалваното определение СлРС е отхвърлил молбата за допълване на решението в частта за разноските, като е посочил, че предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд не е нито фактически, нито правно сложен, с оглед множеството постановени по същия правен въпрос съдебни решения, нормативни актове на ЕС и Тълкувателно решение №8/2013г. на ОСГК.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

            Въззивният съд СПОДЕЛЯ НАПЪЛНО съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение относно неоснователността на молбата за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Районният съд е присъдил въпросното адвокатско възнаграждение по този иск в минимален размер, определен при спазване правилата на Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е уважил своевременно направеното възражение за прекомерност и искане по чл.78, ал.5 от ГПК на насрещната страна. По отношение на адвокатското възнаграждение на адв.П. по останалите искове, същото е присъдено в пълния му претендиран и доказан размер.

В обжалваното определение, районният съд е изложил подробни съображения защо не споделя съображенията на ищцата и пълномощника й за фактическа и правна сложност на делото по иска за заплащане на възнаграждение за извънреден труд. Фактическата и правна сложност се преценява от съда, разглеждащ конкретното дело за всеки конкретен случай. Неприложим е  доводът за установяване на „трайна практика на СлОС“ по сходни казуси. В настоящия случай, според вида на търсената защита, обема на релевантните факти и приложимото право, както и с оглед действително осъществените процесуални действия в хода на съдебното дирене, районният съд е преценил фактическата и правна сложност на конкретния иск. Настоящата инстанция също намира, че възнаграждението от 700 лв. за този иск е прекомерно и следва да бъде намалено до посочения от районния съд размер. Въззивният съд не споделя развитите в частната жалба оплаквания в тази насока. Споделя изцяло мотивите на решаващия съд, че са налице условията за редуциране на размера на уговореното възнаграждение за защитата по иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд до минималния такъв, съгласно чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            С оглед гореизложеното, молбата по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от П.С.А. чрез адв.Н.П., против Определение №1205 от 08.06.2017г. по гр.д. №2882/2016г. на Сливенски районен съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на постановеното по делото решение №423/18.05.2017г. в частта за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: