О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

 

гр. Сливен, 09.08.2017 г.

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                            МАРТИН САНДУЛОВ

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

при участието на прокурора ……...………….и при секретаря ………………., като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въз.ч.гр.  д.  N 365 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е отхвърлено искането за изменение на първоинстанционно решение в частта за разноските, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК, вр. чл. 248 от ГПК.

Жалбоподателката заявява, че обжалваното определение е неправилно. Счита, че разноските по иска за допълнително възнаграждение за извънреден труд не са били прекомерно завишени с оглед правната и фактическа сложност на делото. Заявява, че по отношение на правната му сложност то следва да се съпостави с други по вид граждански дела и предвидените за тях възнаграждения, като развива съображения в тази насока. Също така счита, че фактическата му сложност зависи от вида и обема на приложимата нормативна база, която адвокатът е следвало да проучи и която в случая е значителна. Навежда доводи в този смисъл, като изтъква и правните възражения на насрещната страна, които е следвало  да преодолее. На последно място частният жалбоподател счита, че при преценката на фактическата и правната сложност на казуса в частта за допълнителното възнаграждение за извънреден труд следва да се съобрази и трайната практика, създадена от СлОС, съобразно която тази защита не е с ниска степен на сложност. Това понятие е субективно и не следва да се отчита аргументът на насрещната страна, че броят на идентични дела водени от процесуалния представител на ищеца към едни и същи периоди, я снижава. Поради изложеното, моли въззивния съд да отмени обжалваното определение на СлРС  и вместо него да постанови ново, с което присъди посочените разноски за адвокатско възнаграждение по иска за  допълнително възнаграждение за извънреден труд в пълния, претендиран от ищцата размер, така, както са договорени и направени.

В срока за отговор насрещната по частната жалба страна е подала писмен отговор, с който я оспорва като неоснователна и моли тя да не бъде уважавана. Заявява, че съдът правилно е редуцирал адвокатското възнаграждение по отношение на иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, като е отчел фактическата и правна сложност на делото и моли определението да бъде потвърдено.

Настоящият въззивен състав намира частната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 275 ал. 2 от ГПК, подадена в преклузивния едноседмичен срок от процесуално легитимиран субект имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първостепенен съд.

 Разгледана по същество същата е неоснователна, поради което следва да се остави без уважение.

Производството по гр.д.№2836/2016г. по описа на СлРС е било образувано въз основа на исковата молба, подадена от частната жалбоподателка против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд, за заплащане стойността н аполагаща се безплатна храна и за заплащане на обезщетения за забава в размер на законовата лихва върху всяка от сумите за посочени периоди

СлРС е постановил решение № 422/18.05.2017г. по гр.д. № 2836/16г. на СлРС, в което, съобразно правилата н ачл. 78 от ГПК, е разпределил разноските по делото между страните, като е осъдил ответника да заплати на ищеца такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв., като е определил този размер след като в мотивите си се е произнесъл по направеното от противната страна възражение за прекомерност, което е счел за основателно и е редуцирал уговорената сума от 2 500 лв. на 1800 лв.

В законовия срок и двете страни са подали молба по реда на чл. 248 от ГПК с искане за изменението му в тази част, като ищецът е развил аргументация относно липсата на условия за намаляне на адвокатското възнаграждение по отношение на претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд, като е поискал присъждане на пълния размер от 700 лв., а ответникът – че съдът е допуснал техническа грешка при определяне на разноските за възнаграждение на вещото лице, както и относно държавната такса, освен това, макар да е уважил принципно възражението, касаещо размера на адвокатското възнаграждение, при преизчисляването му, не се  е съобразил с определениете в Наредбата минимални размери.

След постъпване на отговори по двете молби, съдът е постановил две определения – № 1338 от 22.06.17г., с което се е произнесъл по искането на ответната страна във връзка с държавната такса и възнаграждението за вещо лице, и атакувано - № 1204 от 08.06.17г..

С него се е произнесъл по молбата на ищцата, като е счел, че тя е неоснователна и я е отхвърлил. Посочил е, че предявеният иск за заплащане на възнаграждение за извънреден труд не е нито фактически, нито правно сложен, с оглед множеството постановени по същия правен въпрос съдебни решения, нормативни актове на ЕС и Тълкувателно решение №8/2013г. на ОСГК.

Въззивният съд счита, че атакуваното определение е правилно. Споделя изцяло съображенията, изложени в обжалваното определение относно неоснователността на молбата за изменение на решението в частта относно присъдените разноски за адвокатско възнаграждение по иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Районният съд е присъдил въпросното адвокатско възнаграждение по този иск в минимален размер, определен при спазване правилата на Наредба №1/2014г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е уважил своевременно направеното възражение за прекомерност и искане по чл.78, ал.5 от ГПК на насрещната страна.  В мотивите си съдът е изложил подробни съображения защо не споделя доводите на ищцата и пълномощника й за фактическа и правна сложност на делото по иска за заплащане на възнаграждение за извънреден труд. Фактическата и правна сложност се преценява от съда, разглеждащ конкретното дело за всеки конкретен случай. Несводим е аргументът за установяване на „трайна практика на СлОС“ по сходни казуси. В настоящия случай, според вида на търсената защита, обема на релевантните факти и приложимото право, както и с оглед действително осъществените процесуални действия в хода на съдебното дирене, районният съд е преценил фактическата и правна сложност на конкретния иск. Настоящата инстанция също намира, че възнаграждението от 700 лв. за този иск е прекомерно и следва да бъде намалено до посочения от районния съд размер. Въззивният съд не споделя развитите в частната жалба оплаквания в тази насока. Споделя изцяло мотивите на решаващия съд, че са налице условията за редуциране на размера на уговореното възнаграждение за защитата по иска за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд до минималния такъв, съгласно чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 С оглед гореизложеното, молбата по чл.248 от ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

 

                                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С.В.Т., против определение № 1204 от 08.06.2017г. по гр.д. № 2836/16г. на СлРС с което е  отхвърлена молбата й по чл. 248 от ГПК за изменение на първоинстанционно решение № 422/18.05.2017г. по същото дело в частта за разноските, касаещи адвокатското възнаграждение по иска за заплащане на обезщетение за положен извънреден труд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение 1204 от 08.06.2017г. по гр.д. № 2836/16г. на СлРС.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: