О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 09.08.2017 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 369 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение, с което е оставено без уважение възражението на ответник за липса на местна подсъдност и искането му за прекратяване на производството по образуваното гражданско дело и изпращането му на компетентен съд, и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Жалбоподателят обжалва определението, като заявява, че то е незаконосъобразно и неправилно. Развива съображения относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 113 от ГПК в релацията й с нормата на пар. 1  т. 41б на ДР на ЗЕ и заявява, че те касаят „потребител“ по смисъла на ЗЗП – пар. 13 т. 1, който може да е само физическо лице, а търговските дружества, каквото е ищецът, са изключени от дефиницията на правната норма. Позовава се и на индивидуалния договор за достъп и пренос между страните, определящ договорна подсъдност. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови продължаване на производството.

В законовия срок  насрещната страна е подала писмен отговор, с който оспорва изцяло частната жалба като недопустима, евентуално - неоснователна, заявява, че доводите са интерпретативни и не отговарят на действителната фактическа обстановка ипротиворечат на закона. Поради това иска да не се уважава частната жалба, а атакуваното определение да се потвърди.

Настоящият състав намира частната жалба за допустима, но неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Ответникът по частната жалба, ищец в първоинстанционното производство – „Сивон-1“ ООД, гр. Нова Загора, е предявил пред НзРС иск по чл. 124 ал. 1 пр. 1 от ГПК против „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив. По направено своевременно възражение от страна на ответника за местна неподсъдност на спора, РС се е произнесъл, като го е оставил без уважение, считайки, че следва да се приложи разпоредбата н ачл. 113 от ГПК, като е изложил съображения че легалното определение на „потребител“ не ограничава кръга от лица, разграничавайки ги като физически и юридически, в ОУ на дружеството пък е дефинирано понятието „клиент“ като „ползвател на мрежата – физическо или юридическо лице“, а съгласно пар. 1 т. 41б от ДР на ЗЕ „потребител“ на енергийни услуги е крайният клиент.

Въззивният състав при осъществяване на контрола за законосъобразност на обжалваното определение, счита че не са допуснати материалноправни нарушения. Предмет на делото е установяване недължимост на парично задължение на ищцовото ТД за заплащане на стойност на доставена електрическа енергия. В пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ е дадено легално определение на понятие „потребител на енергийни услуги“, като безспорно с оглед тази легална дефиниция ищецът има качеството потребител по смисъла на закона. Отношенията между страните относно ползването на енергийни услуги са подчинени на ЗЕ. След като ищецът има качеството потребител, то за него са приложими разпоредбите на чл.113 от ГПК. Уредената в посочената разпоредба изборна подсъдност е приложима в случаите, когато ищецът търси защита на правата си в качеството на „потребител“ въз основа на специален закон, какъвто е настоящия случай.

Несподелимо е виждането, че изборната подсъдност по чл.113 от ГПК важи само за ищците – физически лица, но не и за ищците – юридически лица. То е в пряко противоречие със закона, тъй като в него не е предвидена обусловеност на изборната подсъдност от вида на потребителите и разграничаването им на физически и юридически лица, търговци и не-търговци, и др. подобни. Нормата употребява понятието „потребител“ общо и безусловно, поради което и не  може да се тълкува стеснително, освен ако в специалния закон не се ограничава съдържанието му. В тази връзка следва да се отбележи, че определението за „потребител“, заложено в пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП, на която се позовава в частната си жалба ответникът, е дадено по смисъла и целите на този закон – ЗЗП. Различните други специални закони дават друго, свое определение на това понятие, с оглед спецификата на уредените с тях отношения, както е в случая със ЗЕ, приложим към настоящия спор.

По отношение на възможността да се ползва от изборната подсъдност при иницииране на процеса е напълно безразлично дали ищецът е битов или небитов клиент, за какви нужди ползва електрическата енергия и т.н. Тези критерии може да имат касателство с материалните правоотношения между страните, но не рефлектират накачеството му на „потребител“, поради което не могат и да отнемат осигуреното му от правната норма на чл. 113 от ГПК право да предяви иска пред съда по своя настоящ или постоянен адрес.

С оглед изложеното, въззивният съд намира, че местно компетентният съд, който следва да разгледа делото, е Новозагорски районен съд, в чийто район се намира адресът на управление на дейността на ищеца, възползвал се от предвидената в чл.113 от ГПК привилегия.

Тъй като правните изводи на двете инстанции съвпадат, частната жалба се явява неоснователна и следва да не бъде уважавана. Атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

                                                О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, гр. Пловдив против определение №  247 от 26.06.2017г. по гр.д. № 454/17. на НзРС, в частта му, с която е оставено без уважение като неоснователно възражението на ответника за местна неподсъдност на спора и искането му за прекратяване на производството и изпращането му за разглеждане по компетенстност на ПРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №  247 от 26.06.2017г. по гр.д. № 454/17. на НзРС, в обжалваната част.

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      

 

         ЧЛЕНОВЕ: