О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр.Сливен, 11.08.2017 г.

 

СЛИВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на eдинадесети август през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

ЧЛЕНОВЕ:С. МИХАЙЛОВА

МЛ.С: НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от мл.съдия Нина Коритарова частно гражданско дело № 388/2017, по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 248, ал. 3 от ГПК. Подадена е частна жалба от адв. М.П. *** в качеството му на процесуален представител на  ищеца И.  Х.Х., ЕГН: ********** ***. № 1119/2017 г. по описа на СлРС  против Определение  от 21.06.2017 г. по гр.д. № 1119/2017 г.на СлРС, с което се оставя без уважение молбата на същия за изменение на постановеното Решение № 465/29.05.2017 г. по гр.д. №1119/2017 г. по описа на СлРС, в частта за разноските, като отказва да приложи спрямо него чл. 78, ал. 2 ГПК. Твърди, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството било образувано по иск по реда на чл. 150 СК за увеличаване на присъдена издръжка от 90 лв. на 115 лв. месечно, считано от 24.03.2017 г. до навършване пълнолетие на детето или настъпването на други обстоятелства за нейното изменение или прекратяване ведно със законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска до окончателното й плащане  предявен от С.Р.Р., в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете Р.И.Х.. Жалбоподателят бил подал писмен отговор на исковата молба, в който бил признал иска при условията на евентуалност. Твърди, че бил доброволно започнал да изплаща месечната издръжка на малолетното дете в размер на 115 лв. още през месец февруари, т.е. един месец преди да бъде подадена исковата молба. Бил полагал и допълнителни грижи за задоволяване нуждите на детето. Представил писмени доказателства, че за месеците февруари, март и април бил заплащал издръжка в увеличения размер доброволно. Посочва, че не бил дал повод с поведението си за завеждане на иска и бил признал иска, поради което СлРС следвало с Решение от 29.05.2017 г. по гр.д. № 1119/2017 г. да приложи спрямо него разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Не споделя извода на СлРС, че за да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК следвало да бъде постановено решение при признаване на иска. Моли да се отмени атакуваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови ново, с което да бъде уважена неговата молба за прилагането на чл. 78, ал. 2 ГПК.

От насрещната страна С.Р. Х., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.Р. е постъпил отговор в указания едноседмичен срок. Счита, че първоинстанционнто решение не следва да бъде изменяно в частта за разноските. Ответникът не бил винаги изпълнявал ежемесечното си задължение  за заплащането на издръжка на малолетното си дете в началото на месеца и така се увеличавал периода през който не била получавала издръжка в качеството си на майка и негова законна представителка. Това било видно и от представените вносни бележки. Ответникът бил станал причина за завеждането на делото с поведението си, тъй като минималния размер на дължимата издръжка бил увеличен на 115 лв. към 01.01.2017 г., а той бил започнал да го плаща един месец преди завеждане на делото. Ищцата от своя страна била имала правен интерес от завеждане на делото, защото не била разполагала с изпълнителен лист чрез който да си събере дължимите суми с оглед увеличения размер на издръжката по принудителен ред.

Настоящият състав на Сливенски окръжен съд, след като се запозна с данните по делото, констатира, че частната жалба е допустима, подадена е в законоустановения срок и от правно легитимирана  страна.

Процесуалният ред за изменение и допълване на съдебното решение в частта за разноските е регламентиран в разпоредбата на  чл. 248 от ГПК.  С оглед разпоредбата на чл. 278, ал. 4 ГПК и невъзможността един съдебен акт да бъде обжалван само в частта за разноските следва да се приеме, че единствения възможен процесуален ред  за изменение и допълнение в частта за разноските на определение постановено по частна жалба по реда на глава ХХІ от ГПК е редът предвиден в чл. 248 ГПК. Законодателят е предвидил специален ред за защита в случаите, в които страната не е доволна от постановения съдебен акт в частта относно разноските. Същата следва да подаде молба до съда постановил съответния акт, с искане да го допълни или измени. За да възникне отговорността за разноските е необходимо съдът да бъде сезиран с изрично искане да бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски от страната, чиято претенция е уважена от съда. На следващо място е необходимо да бъдат представени доказателства, че тези разноски са били действително направени.  По см. на ал. 3 на чл. 248 ГПК определението за разноските се обжалва по реда по който се обжалва решението.

За да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е необходимо ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска за да се възложи отговорността за разноските на ищеца. Двете предпоставки следва да бъдат налице едновременно. Когато ответникът е отказал да плати доброволно задължението си и с това е причинил предявяването на иска, то признаването му или дори изпълнението в хода на процеса няма да го освободи от отговорността за разноските. Значението на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е че основанието за присъждането на разноските не е непременно изхода на делото, а поведението на ответната страна. В случая, макар че ответникът е признал иска още в отговора на исковата молба не може да се приеме, че със своето поведение не е станал причина за завеждане на делото. От представените по делото квитанции и вносни бележки не може да се направи категоричния извод, че ответникът доброволно преди завеждане на исковата молба е изпълнявал задължението си да задоволява нарастналите нужди на неговото дете за един продължителен период от време, а не само с оглед на предстоящият или започнал вече съдебен процес. Тези нужди безспорно са нарастнали с порастването на детето за периода от постановяване на съдебното решение от 20.03.2014 г., с което е определен първоначалния размер на издръжката до датата на подаване на исковата молба по реда на чл. 150 ГПК за изменение на размера на издръжката на 24.03.2017 г. Това един тригодишен период от време през който детето вече е навършило седем години и безспорно неговите потребности са се увеличили, както и е бил увеличен минималния размер на ежемесечната издръжка на 115 лв. от 01.01.2017 г., с оглед увеличаването на минималната работна заплата. През целия този тригодишен период от време бащата е изпълнил доброволно задължението си за заплащане на увеличения минимален размер на дължимата от него ежемесечна издръжка едва през месец февруари 2017 г. един месец преди завеждане на исковата молба и за месеците март и април, когато вече е имало образувано съдебно производство и през този период е закупил по-голямата част от стоките, за които са представени квитанции, което налага извода че той е предприел тези действия с оглед съдебния процес. В този смисъл СлОС споделя извода на първоинстанционния съд, че не можем да прием, че в случая е налице първата предпоставка предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно, че ответникът не е станал с поведението си повод за завеждането на делото.

С оглед на изложеното настоящият състав, намира, че  частната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена и атакуваното определение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение  от 21.06.2017 г. по гр.д. № 1119/2017 г.на СлРС като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.