О П Р Е Д Е Л Е Н  И  Е  

Гр.Сливен, 21.09.2017г

 

 

     СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември, през двехиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖАНА БАКАЛОВА

                                                 ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОСТОВА

                                                                                   ВАНЯ АНГЕЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Ангелова в.гр.дело № 389 по описа за 2017г, за да се произнесе, съобрази:

 

    Производството е по обжалване действията на съдебен изпълнител и се движи по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

    Образувано е по жалба на  М.Д.Д.  против разпореждане на ДСИ от 26.07.2017г, с което е отказано извършване на изпълнителни действия по  изп.дело № 1/2016г  на СИС на СлРС.

     В жалбата твърди, че за да постанови атакуваното разпореждане е неправилно, тъй като ДСИ  не съобразил присъединяването на други взискатели, а също и повторното присъединяване на взискателя през м. април 2017г и разпоредбата на чл. 457 ал.1 и ал.2 и чл. 458 ГПК.

   Твърди, че  с разпореждане от 10.06.2016г ДСИ присъединил по право като взискатели, вписали ипотека или възбрана върху имуществото, предмет на изпълнението, като присъединените взискатели били „Банка ДСК“ЕАД, „Лавина Горнаков“ ЕООД, ЕТ “Алани-Зюмбюлка Костадинова“ и държавата.

    Твърди, че „БанкаДСК“ЕАД представила по делото изпълнителен лист и с разпореждане от 10.01.20187г била присъединен взискател не само като ипотекарен кредитор, но и въз основа на този изп.лист. На 30.01.2017г изпълнителното производство било частично прекратено само по отношение на  нея като взискател, като постановлението било обжалвано и влязло в сила на 28.03.2017г.

    Допълва, че на 10.02.2017г, постъпила молба от Радка Генчева за присъединяването й като взискател въз основа на представен изпълнителен лист и с разпореждане на ДСИ от 16.02.2017г била присъединена като взискател.

     Твърди, че въз основа на подадена от „Банка ДСК“ЕАД молба,, делото било прекратено частично с постановление от 10.02.2017г. Въпреки това, банката оставала по право присъединен взискател поради качеството се на ипотекарен кредитор с вписана ипотека и възбрана върху имота, предмет на изпълнението.

      Допълва, че с постановление от 23.02.2017г, изпълнителното производство било прекратено частично и по отношение на Р.Г. на основание чл. 433 ал.1 т.2 ГПК.

     Твърди, че на 03.04.2017г подала молба за присъединяването й като взискател въз основа на същите два изп.листа, като с разпореждане от 06.04.2017г била присъединена като взискател  по делото. Счита, че след присъединяването й от 06.04.2017г изп.дело не е прекратено към 26.07.2017г - нито по отношение на нея, нито по отношение на останалите присъединени взискатели, а по делото до момента не били постъпили никакви плащания.

       Освен това, неправилно била определена д.т. върху сумата 20 000лв, платени след срока за доброволно изпълнение, а и не бил ясен точния размер на задължението. Допълва, че споразумението от 27.01.2017г, представено по делото от длъжника е оспорено по съдебен ред като неистински документ, а производството все още не е приключило.     

     Моли за отмяна на обжалваното разпореждане от  26.07.2017г като неправилно и незаконосъобразно.

     Длъжникът „Айсберг“ЕООД е  депозирал писмено възражение в законния срок, в което изтъква, че  жалбата  е неоснователна, а  обжалваното разпореждане –правилно и законосъобразно. Счита, че с него ДСИ констатирал, че е настъпило прекратяване на изп. производство въз основа на предходно постановление за прекратяване от 30.01.2017г,  което е било обжалвано, потвърдено от съда и влязло в сила на 28.03.2017г. Счита, че не може да има присъединени взискатели щом няма първоначален такъв. Допълва, че искане за прекратяване на изпълнителното производство са направили всички взискатели- М.Д., “Банка ДСК“ЕАД, Р.Г., ЕТ“Алани-Зюмбюлка Костадинова“, като взискателят Р.Г. представила доказателства, че вземанията й са удовлетворени, а с молба от 24.02.2017г ЕТ“Алани-Зюмбюлка Костадинова“,заявил, че няма претенции към длъжника и моли да не бъде считан вече като присъединен взискател. Същата молба подал и присъединения взискател “Лавина Горнаков“ЕООД на 22.02.2017г. Що се отнасяло до ТД на НАП-Бургас, този  присъединен по право взискател подал уведомление от 28.02.2017г, че изпълнителното производство по събиране на публичните задължения на държавата ще продължи по реда на ДОПК по изп.дело № 576/2015г, образувано при публичния изпълнител преди образуваното на изп.дело №1/2016г на СИС при СлРС. Счита, че по изпълнителното дело вече няма кредитори, а по силата на чл. 456 ГПК и чл. 191 ал.3 ДОПК, държавата се счита за присъединен взискател по право, когато има производство по ГПК  по отношение на друг взискател и щом по изп.дело вече нямало взискатели, НАП била задължена  да събира публичните си вземания по реда на ДОПК, като било недопустимо НАП да е участник самостоятелно в принудително изпълнение по реда на ГПК.  Счита, че правилно и законосъобразно ДСИ  е определил дължимите такси и разноски по изп.производство и постановил  да се вдигнат наложените запори и възбрани след влизане в сила на обжалваното разпореждане.

    В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Счита жалбата за неоснователна, тъй като изп.дело било прекратено по отношение на първоначалния взискател с постановление, влязло в сила на 28.03.2017г, а по делото липсвали други изпълнителни листи или подлежащи на изпълнение актове. Счита, че не следва да се извършват каквито й да било изпълнителни действия по вече прекратено изпълнително дело.

        Съдът, след като се запозна с жалбата, доводите на страните  и приложеното  изпълнително дело,  прие  за установено  следното:

   Изп.дело № 1/ 2016г по описа на СИС при СлРС, е образувано на  04.01.2016г по молбата на  М.Д.Д. и приложен изпълнителен лист от 28.12.2015г., издаден по гр.д. № 4103/2014г. на СлРС, за осъждането на „Айсберг“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, ж.к.“Дружба“35-Б-33, представлявано от управителя Л.А.Л. да заплати на М.Д.Д. сумата 20 000лв, предявен като частичен иск от пълния размер от 73 625.96лв, представляваща част от платена цена по развален предварителен договор от 08.05.2008г за изграждане и покупка на недвижим имот- самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент №18, находящ се в гр.Сливен, кв.Република“ бл.44, ет.5, ап.18, който обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 67338.516.332 и предназначение- жилище, с площ 71.83 кв.м., прилежащите части от общите части на сградата, ведно с мазе №18, при съответните граници  

        На 20.10.2014г, по молба М.Д.Д. , въз основа на издадената обезпечителна заповед по ч.гр.дело № 4041/2014г на СлРС е  вписана  възбрана върху същия имот.

        С разпореждане от 10.06.2016г, ДСИ присъединява като взискатели по делото: 1 /“ Банка ДСК“ЕАД- ипотекарен кредитор с вписана ипотека върху недвижим имот на длъжника; 2/ „Лавина Горнаков“ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, в полза на който било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника;3/ ЕТ“Алани-Зюмбюлка Костадинова“, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, в полза на който било допуснато обезпечение чрез налагане на възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника.

         На основание чл. 458 ГПК държавата е присъединена по право като  взискател по делото със  размер на задълженията 173 204.30лв, за които е образувано изп.дело № 576/2015г на публичен изпълнител

         До длъжника е  изпратена покана за доброволно изпълнение, но въпреки това не е последвало доброволно изпълнение в 2-седм.срок

         С разпореждане от 10.05.2016г, ДСИ насрочва опис на имота за 10.06.16г, който не се състоял, поради което ДСИ насрочил следващ за 30.06.2016г, който е извършен в присъствието на страните и в.л.

         Вещото лице Тодорка Янева е определило пазарна стойност имота, представляващ ПИ с идентификатор № 67338.516.332, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 67338.516.332.1; със застроена площ 606 кв.м., брой етажи- 5, начин на трайно ползване- жилищна сграда, ведно с изградените в нея самостоятелни обекти в сграда, общо 25 на брой.

         ДСИ приема заключението на вещото лице и насрочва публична продан на имота от 30.12.2016г до 30.01.2017г.

        На 22.12.2016г „Банка ДСК“ЕАД подава молба, с която моли да бъде присъединена като взискател въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2013г, издаден по ч.гр.д. № 2207/13г  и нот.акт за учредяване на договорна ипотека № 163, т.ІІІ, рег.№5084, дело №497/01.06.2012г

        С разпореждане от 10.01.2017г, ДСИ присъединява „Банка ДСК“ЕАД като взискател по делото, с вземане в размер на 243.692лв,

        На 12.01.2017г, взискателката М.Д.  подава молба, към която прилага изпълнителен лист от 09.12.2016г, издаден по гр.дело № 598/2014г на СлОС и моли  да бъдат присъединени вземанията й по този изпълнител лист, като на длъжника бъде изпратена покана за доброволно изпълнение за следните суми :53 625.96лв – платена цена по развален предварителен договор от 08.07.2008т, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2014г и разноски в размер на 4415лв, направени пред СлОС и  2 150лв- направени пред БАС.

         Представеният от М.Д. втори изпълнителен лист от 09.12.2016г е издаден по гр.дело № 598/2014г на СлОС за осъждането на  Айсберг“ЕООД да заплати на М.Д. Д. сумата  53 625.96лв, представляваща платена цена по развален предварителен договор от 08.07.2008г за изграждане и покупка на апартамент, находящ се в гр.Сливен, кв.“Република“ бл.44, ет.5, ап.18, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2104г и разноски в общ размер на 6565лв, от които : 4415лв- пред СлОС и  2150лв- пред БАС.

        С разпореждане от 13.01.2017г  ДСИ разпоредил да се увеличи размера на задължението на длъжника със следните  неолихвяеми суми: 53 625лв, ведно със законната лихва от 25.11.2014г; 4 415лв;  2150лв ;  45 лв ;  600лв;   7лв;  6 000лв и 6000 лв.

        ПДИ за увеличения размер на задължението е изпратена до длъжника,  получена от него на 16.01.2017г.

         С постановление от 31.01.2017г публичната проданта е обявена за нестанала, тъй като по делото постъпили шест наддавателни предложения,  направени  само от един наддавач „Банка ДСК“ЕАД,  като  всичките  са приети за  невалидни.

         На 27.01.2017г  М.Д. подава молба до ДСИ, с която на основание чл. 433 ал.1 т.2 ГПК, моли изпълнителното дело да бъде прекратено. В молбата заявява, че всички суми по издадените в нейна полза два изп. листа са изплатени и вземанията й са удовлетворени.

        С постановление от 30.01.2017г,  на основание чл. 433ал.1т.2ГПК, ДСИ прекратява изпълнителното производство по изп.дело №1/2016 само по отношение на М.Д. поради подадена от нея молба.

         По силата на представеното по делото споразумение от 27.01.2017г, сключено между взискателя М.Д.Д. и длъжника „Айсберг“ЕООД, длъжникът се задължава за изплати задължението си към взискателя по изп.лист от 28.12.2015г по гр.д. № 4103/2014г на РС-Сливен и по изпълнителен лист от 09.12.2016г, издаден по гр.дело №598/2014г на ОС-Сливен, в общ размер на 87 885.26лв, ведно със  всички разноски и такси. Плащането следвало да се извърши по банкова сметка, ***.

       В т.3 от споразумението е уредено, че  в сумата  87 885.26лв, са включени и платени всички разноски по обезпечителното и изпълнителното производство във връзка с двата изп.листа.

       Съгласно т.4 от споразумението, след превеждане на сумата по  банкова сметка ***,  той  се задължава да подаде молба за  прекратяване на изп.дело поради окончателно погасяване на  дълга.

       С ПН от 27.01.2017, длъжникът превежда по банковата сметка на взискателя, открита в „Интернешънъл Асет Банк“АД,  сумата 87 885.26лв- за погасяване на всички задължения по изп.д. №1/2016г

        На 31.01.2017г тя подава молба до ДСИ, в която твърди, че подписала молбата за прекратяване на изп.дело под натиск от страна на пълномощника на длъжника, който я принудил да я подпише чрез умишлено въвеждане в заблуждение като подпише споразумение от 27.01.2017г,  с което не била съгласна.  Не била съгласна изп.дело да бъде прекратено и моли за отмяна на постановлението за прекратяване на изп.дело, тъй като не подписала молбата доброволно, а под натиск.

         С писмо, връчено й на 01.02.2017г, ДСИ  я уведомява, че не е в неговите правомощия сам да отменя постановлението за прекратяване на изп.дело, а в правомощията на СлОС, който може да отмени постановлението по жалба, след което тя подава жалба до СлОС против постановлението за прекратяване на изп.дело от 30.01.2017г, по която е образувано гр.дело №  148/2017г. по описа на СлОС.

         С постановеното по същото дело решение  № 118 от 28.03.2017г, жалбата й е оставена без уважение като неоснователна.

         Решението е влязло в сила на 28.03.2017г, а  по подадената от нея молба за отмяна по влязлото в сила решение се е произнесъл ВКС с определение № 179/06.06.2017г по гр.дело № 2202/17г, с което е оставил без разглеждане молбата й за отмяна.

         На 09.02.2017г„Банка ДСК“ЕАД подава молба за прекратяване на изпълнителното дел и с постановление от 10.02.2017г, ДСИ прекратява изп.производство по отношение на този взискател.

        Въз основа на  подадена молба от Р.П.Г. и изп.лист от 16.01.2017г по гр.д. №440/16г на БАС, с  разпореждане от 16.02.2017г ДСИ е присъединил същата като взискател по делото за  вземане в размер на 25 260лв.       

        На 22.02.2017 “Лавина Горнаков“ЕООД подава молба, с която  уведомява ДСИ, че вземанията му спрямо длъжника са удовлетворени изцяло и моли да не бъде считан за присъединен взискател.

        На 23.02.2017г подава молба и взискателя Р.Г., която моли за прекратяване на изп.производство и връщане на изп.лист.   

        С постановление от 23.02.2017г ДСИ прекратява изпълнителното производство  по отношение на взискателя Радка Генчева. 

        С писмо от същата дата, ДСИ уведомява “Лавина Горнаков“ ЕООД, че отказва за прекрати изпълнителното производство, тъй като следва да представи платежни документи, удостоверяващи погасяване на задължението, а също и документ, от който да е видно, че наложената в негова полза възбрана е заличена.

    На 24.02.2017г, по делото постъпва писмо от ЕТ “Алани –Зюмбюлка Костадинова“, представлявано от З. К., с което заявява, че няма никакви финансови претенции към длъжника и не са страна по делото, нито някога са искали да бъдат такава.

    ДСИ отговаря писмено на този взискател, че е конститиуран като такъв с разпореждане от 10.06.2017г, на основание чл. 459 ал.1 ГПК- по силата на закона и на същото основание ще си остане взискател.

    С писмо от публичния изпълнител от 06.03.2017г, ДСИ е уведомен, че длъжникът е платил 10% от стойността на общото задължение и е поел ангажимент за плащане на остатъка от дълга на месечни вноски от по 5 000лв до окончателното изплащане, поради което производството по събиране на просрочените публични задължения следва да продължи по реда на ДОПК.

    ДСИ отговаря на публичния изпълнител с писмо от 06.03.2017г, с което му заявява, че държавата  остава е взискател чак до прекратяване на изп. производство и тъй като имало още четирима взискатели и наличие на неизплатени задължения по делото,  е процесуално недопустимо принудителното изпълнение да продължи по реда на ДОПК. Счита, че в противоречие със закона са допуснали разсрочено плащане на задълженията на длъжника за период от 33 месеца, при положение, че съгласно чл. 187б т.1 ДОПК, периодът на разсрочено плащане е до две годни.

    На 03.04.2017г М.Д. подава молба по делото, в която твърди, че на 27.01.2017г по двата изпълнителни листа са й платени общо 87 885.26лв, но без лихвите. Моли да бъде присъединена като взискател само за лихвите по изп.лист, издаден по гр.д. № 598/14г на СлОС и в.гр.д. № 326/16г на БАС.         

    С разпореждане от 04.04.2017г ДСИ е оставил молбата на М.Д. без движение за конкретизиране размера на задължението на длъжника, като с молба от 05.04.2017г тя сочи сумите по представените по делото два изпълнителни листа, упоменати по-горе.

    С разпореждане от 06.04.2017г ДСИ я присъединява като взискател по делото за вземане в общ размер на  сумата 85 575лв.

    С молба от 10.04.2017г тя иска да се насрочи публична продан на имота, собственост на длъжника.  

    На молбата й ДСИ е отговорил писмено, че при построяването  на имота са допуснати многобройни нарушения и е взел мерки за тяхното установяване, като след изясняването на тези факти, ще я уведоми за решението си.

    На 07.04.2017г длъжникът „Айсберг“ЕООД подава молба за прекратяване на изп.дело на основание чл. 433 ал.1 т.1 и т.2 ГПК.

   На 11.04.2017г ДСИ отказва за прекрати изп. производство, което в хипотезата на чл. 433 ал.1 т.1 и т.2 ГПК се прекратявало само по молба на взискателя или ако длъжникът представи разписка или платежен документ,  че  сумата по изп.лист е платена.     

     На 20.07.2017г делото е преразпределено на друг съдия-докладчик, който  с разпореждане от 26.07.2017г отказва да извърши изпълнителни действия по вече прекратено на основание чл. 433 ал.1 т.2 ГПК изп.дело, определя  дължима от длъжника д.т.в размер на 1704 лв и постановява вдигане на запори и възбрани след влизане в сила на разпореждането.   

    Така  приетото за установеното от фактическа страна,  мотивира следните правни изводи:       

    Жалбата е процесуално недопустима – подадена е срещу подлежащо на обжалване действие  на съдебен изпълнител  и в законоустановения срок, но от ненадлежна  страна.    

    Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал.1  ГПК,  само  взискател може да обжалва отказ на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие.

    Съдът приема, че в случая има конкретно поискано  от взискател изпълнително действие, който с молба от 10.04.2017г е поискал насрочване на нова публична продан на имота и не е получил изричен отказ от ДСИ. Този отказ се съдържа в обжалваното разпореждане от 26.07.2017г, с което ДСИ отказва извършването на каквито и да било изпълнителни действия,  приемайки, че изпълнителното производство е изцяло прекратено.

    Съдът намира, че към момента на постановяване на обжалвания акт на ДСИ и подаване на настоящата жалба, М.Д. вече няма качество на взискател- нито първоначален, нито присъединен, поради което жалбата й се явява  процесуално недопустима. Като  такава следва да се остави без разглеждане, а производството по делото- прекрати.

        С молба от  27.01.2017г, на основание чл. 433 ал.1 т.2  ГПК, тя моли изпълнителното дело да бъде прекратено, тъй като по  представените два изп. листа вземанията й са удовлетворени изцяло.

        Въз основа на тази молба, на 30.01.2017г ДСИ е прекратил изп. производство само по отношение на нея на основание чл. 433 ал.1 т.2 ГПК/ взискателят е поискал писмено прекратяване на  изпълнението/.  

     Постановлението за прекратяване на изп.производство от 30.01.2017г е било предмет на съдебен контрол и е влязло в сила на 28.03.2017г.От този момент нататък М.Д. вече не е страна по изпълнителното дело и не е легитимирана за участва в изпълнителното производство,  да  подава молби, жалби и  пр. Тя е ненадлежен участник и в настоящото производство, поради което подадената от нея жалба е недопустима.

    В хипотезата на чл. 433 ал.1 т.2 ГПК всеки взискател може да поиска прекратяване на изп.производство само за своето вземане, но не и за това на останалите взискатели, тъй като това би довело до разпореждане с чужди права.         

    Като първоначален взискател М.Д.  е поискала прекратяване на изпълнителното производство и след частичното му прекратяване е била конституирана  като присъединен взискател въз основа на същото изпълнително основание, което е процесуално недопустимо.

    Постановлението за присъединяването й  като взискател от 06.04.2017г не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, но въпреки това неговите правни последици не следва да бъдат зачетени, тъй като в противен случай ще се стигне до правния абсурд при частично прекратено изпълнително производство, първоначалният взискател да се превърне в присъединен въз основа на същото изпълнително основание и то при наличие на изявление от негова страна, че е удовлетворен.

    Ако първоначалният взискател бъде изцяло удовлетворен, няма пречка изпълнителното производство да продължи само по отношение на присъединилите се взискатели, стига да е налице имущество на длъжника, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение.

   Този извод се извежда от нормата на чл. 457 ал.1 ГПК, според която присъединилите се взискатели имат същите права в изпълнителното производство като първоначалния взискател.  

   След  частичното прекратяване на изпълнителното производство по отношение на М.Д. , в сила от 28.03.2017г,  същата вече губи качеството на първоначален взискател. Тя може  да бъде присъединен взискател по същото изп.дело, но въз основа на друго изпълнително основание, каквото в случая липсва.

   По изложените съображения, съдът

 

 

 О П Р Е Д Е Л И:

 

 

    ОСТАВЯ БЕЗ  РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх .№ СД-03-03-7336/66/ от 04.08.2017г, подадена от М.Д.Д. ***, ЕГН- **********,***,офис № 7,чрез адв.А.С.,  против  разпореждане  на  ДСИ от 26.07.2017г, с което  е отказано извършване на изпълнителни действия по изп.дело № 1/2016г на СИС на СлРС, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.

 

             ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 389/2017г по описа на Сливенски Окръжен Съд.

 

    Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-Бургас, в 1-седмичен срок от съобщаването му.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                                      ЧЛЕНОВЕ: