О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Сливен, 04.09.2017 г.

 

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА М.

мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова ч.гр.д. N 392 по описа за 2017 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Постъпило е възражение от Х.Б.Х., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.Й. *** пред въззивния съд срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 923 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д.1464/2017 г. на СлРС.

Подателят на възражението твърди, че възразява против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 923 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д.1464/2017 г. на СлРС, тъй като не му е била връчена лично, поради което не е упражнил правото си по чл. 414 от ГПК. Въз основа на издадения изпълнителен лист от 17.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г. било образувано изп.д. №20179150407342 на ЧСИ Г.Г.рег.№ 915 , и на 09.06.2017 г. по пощата получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 15959/07.06.2017 г. Бил узнал за издадената срещу него  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 923 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д.1464/2017 г. от направена след това справка в СлРС и едва към този момент бил се запознал с приложеното по делото съобщение от  03.05.2017 г. според съдържанието на което той в качеството на негов адресат бил отказал да го получи и че бил посещаван на 24.04.2017 г. и на 27.04.2017 г. СлРС бил приел, че това съобщение било надлежно оформено и че процесната заповед за изпълнение била редовно връчена на длъжника на 03.05.2017 г. по реда на чл. 44, ал. 1 ГПК и на 17.05.2017 г. бил издал изпълнителен лист. Длъжникът бил установил, че съобщението било надлежно оформено от служител на кметството в с. Самуилово, но било връчено от друг служител на същото, който бил разговарял със съпругата на длъжника, която била неграмотна и тя не се била съгласила да приеме съобщението. В случая не било налице отказ на длъжника по см. на чл. 44, ал. 1 ГПК да приеме съобщението, а отказ на друго лице по чл. 46, ал. 1 ГПК.

Поради изложеното длъжникът моли въззивния съд да приеме възражението му, като, както и да спре изпълнението на основание  чл. 423, ал. 2 от ГПК. Представя писмени доказателства относно датата на узнаване на заповедта за изпълнение и моли да бъдат разпитани по делото съпругата на длъжника и двете служителки на кметството на с. Самуилово.

С писмен отговор насрещната страна „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 2036700940, със седалище и адрес на управление: *******чрез юрисконсулт Ц.М. моли въззивния съд да остави без уважение молбата, излага аргументи в тази насока. Посочва, че адресът е бил посещаван три пъти от връчителя и че длъжникът могъл да узнае за заповедта за изпълнение и да потърси връчителя и по-рано от датата на връчването и да се запознае с документите, които се опитва да му връчи.

Възражението е подадено в законовия срок от процесуалнолегитимирано лице и е допустимо.

Настоящият въззивен състав, след като се запозна с възражението и приложенията и с ч.гр.д. № 1464/17 г. на СлРС, намира, че не са налице предпоставките на  чл. 423, ал. 1 от ГПК и не следва да приема възражението.

Тази разпоредба предвижда ограничен и изчерпателно изброен кръг от хипотези, при които възражение против заповед за изпълнение може да бъде прието от въззивния съд и в случая подателя-длъжник се позовава на първото от тях - че заповедта за изпълнение не му е била връчена редовно.

Въззивният съд констатира, че Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 923 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д.1464/2017 г. на СлРС, въз основа на която е бил издаден изпълнителен лист от 17.05.2017 г. по ч.гр.д. № 1464/2017 г.  и образувано изп.д. №20179150407342 на ЧСИ Г.Г.рег.№ 915 е била връчена на 03.05.2017 г. лично на длъжника  от служител на кметството на с. Самуилово на посочения от заявителя постоянен адрес на длъжника,  след две предходни посещения от връчителя на същия адрес на 24.04.2017 г. и 27.04.2017 г. като длъжникът отказал да я получи.

На 09.06.2017 г. по пощата  длъжникът получил покана за доброволно изпълнение с изх. № 15959/07.06.2017 г.  и на 06.07.2017 г. бил подал процесното възражение по чл. 423 ГПК пред СлОС.

Връчването може да се извърши от ограничен кръг лица имащи качеството на връчител по чл. 42 ГПК, като в случая е било извършено от служител на кметството на с. Самуилово, тъй като в същото няма съдебно учреждение. Връчването е формален акт и се удостоверява по предвидения в чл. 44 ГПК начин. Когато се извършва от служител на кметство на населено място, където се извършва връчването, тъй като няма съдебно учреждение се съставя разписка, в която се посочва датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. В нея се отбелязва качеството на лице, на което е връчено съобщението. Разписката се подписва от връчителя и лицето приело съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява само с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Оформените от връчителите документи са официални, израз на държавна удостоверителна функция и се ползват с обвързваща доказателствена сила, относно удостоверените с тях обстоятелства. Те са единственото допустимо средство за доказване на връчването. В случая е налице съставена от служител на кметството в населеното място, в което се извършва връчването и в което няма съдебно учреждение, действащ в качеството на връчител по см. на чл. 42 ГПК, разписка, която съдържа всички реквизити изискуеми от чл. 44 ГПК за да бъде редовно връчването- посочена е датата на връчването-03.05.2017 г., начина на връчване- лично на лицето, което се е подписало, посочено е че адресът, който е постоянния адрес на длъжника е бил посещаван два пъти преди датата на връчване на 24.04.2017 г. и 27.04.2017 г. и че е налице отказ от страна на адресата да получи съобщението. Връчителят в качеството си на длъжностно лице и в рамките на удостоверителната му компетентност е констатирал факта, че връчването е станало лично на адресата по реда на чл. 45 ГПК и че същият е отказал да получи съобщението и ги е отразил в надлежно оформената разписка, която съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила и чието съдържание не може да бъде оборено със свидетелски показания, поради което направеното в този смисъл доказателствено искане не следва да бъде уважено по см. на чл. 164, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като чрез тях жалбоподателят се домогва да обори съдържанието на официален документ.

Така изложените съображения са напълно достатъчни да се приеме, че е налице надлежно връчване на заповедта за изпълнение и не е налице предвидената в т. 1 на ал. 1 на чл. 423 ГПК предпоставка за приемане на направеното от страна на длъжника възражение пред окръжния съд, а именно, че заповедта за изпълнение не е била надлежно връчена.

Поради това следва да се приеме, че срокът за възражение по реда на чл. 414 от ГПК е започнал да тече от този момент и длъжникът поради своето бездействие не се е възползвал от предвидените от правната норма възможности.

С оглед изложеното въззивният съд счита, че няма основание да приеме възражението, поради което не следва да уважава и искането за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение. Не следва и да се постановява продължаване на разглеждането на делото от първоинстанционния съд съгласно  чл. 423, ал. 4 от ГПК.

Ръководен от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

 

НЕ ПРИЕМА възражение по  чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК подадено от  Х.Б.Х., ЕГН: ********** *** чрез адв. М.Й. *** против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 923 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д.1464/2017 г. на СлРС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране изпълнението на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 923 от 03.04.2017 г. по ч.гр.д.1464/2017 г. на СлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: