О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 12.09.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на дванадесети септември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН САНДУЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 : СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 401 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

 

         Производството се движи по реда на глава XXXVII от ГПК.

 

 

         Депозирана е частна жалба от ст.юрисконсулт С. в качеството и на процесуален представител на ГД „ИН“ против определение № 1339/22.06.2017г. по гр.д. № 2882/2016г. на СлРС, с което съдът, на основание на чл.253 от ГПК, е увеличил определения за изплащане депозит от бюджета на СлРС на назначената и изпълнена ССЕ от първоначално определения размер от 200 лева на 250 лева. В жалбата се твърди, че е недопустимо, необосновано и неправилно след приключване на делото и постановяване на решението, съдът да изменя свое определение от с.з., проведено на 21.04.2017г. и то след като е бил сезиран с въззивна жалба, с която изцяло е обжалвано решението. Излагат се съображения за това.

Не е постъпил писмен отговор на частната жалба от ответната страна.

         Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

         От събраните по делото доказателства съдът установи следното от фактическа страна:

         Производството се е развило по депозирана искова молба от П.С.А. против ГД „ИН“, с която се претендира заплащане на възнаграждение за извънреден труд, възнаграждение за нощен труд, левова равностойност на полагаща се безплатна храна, възнаграждение за труд по време на официални празници, както и обезщетение за забавеното изпълнение. В с.з., проведено на 09.12.2016 г., съдът е назначил ССЕ, като е определил депозит на назначената експертиза в размер на 250 лева, от които 200 лева, платими от бюджета на СлРС и 50 лева, платими от ответника ГД „ИН“. Вещото лице е изготвило заключение, приложило е справка-декларация по чл.23 ал.2 и чл.24 ал.2 от Наредба № 2/2015г. за вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица, от която справка е видно, че на вещото лице следва да бъде изплатено възнаграждение на сумата в общ размер на 400.00 лева. Вещото лице е изслушано в с.з., проведено на 21.04.2017г., в което съдът е приел заключението и освен това е увеличил депозита за назначената и изпълнена ССЕ със 100.00 лева, вносими в едноседмичен срок от ГД „ИН“ и е разпоредил да се издаде РКО, с който на вещото лице да се изплати определения депозит в размер на 250 лева от бюджета на СлРС, както и РКО за сумата от 150 лева, внесена от ответника. Съдът е постановил решение № 423/18.05.2017г., с което на основание на чл.78 ал.6 от ГПК ответната страна – ГД „ИН“ е била осъдена да заплати по сметка на СлРС д.т. по предявените осем иска и разноските за назначената експертиза в размер на 650.00 лева. След постановяване на решението съдът е констатирал, че е допуснал пропуск, тъй като първоначално е определил да бъдат изплатени 200 лева от бюджета на СлРС, а е присъдил 250 лева. Поради това и на основание на чл.253 от ГПК е увеличил определения за изплащане депозит от бюджета на СлРС от 200 лева на 250 лева, като по този начин е привел в синхрон фактическото и правно положение.

         Обжалваното разпореждане било съобщено на жалбоподателя на 27.06.2017 г. и в рамките на законоустановения едноседмичен срок , на 03.07.2017 г. била депозирана процесната частна жалба.

         Съдът намира жалбата за недопустима. На първо място определенията, постановени по реда на чл.253 от ГПК не подлежат на самостоятелно обжалване, тъй като с тях не се слага край на производството. Освен това постановеното определение касае решението в частта за разноските, което решение, както е посочено и в частната жалба, е обжалвано изцяло. Така при ревизия на въззивната инстанция на първоинстанционното решение то следва да бъде коригирано и в частта, касаеща присъдените разноски.

Ето защо подадената частна жалба се явява недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

         Предвид гореизложеното,

 

 

ОПРЕДЕЛИ :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба вх.№ 12957/03.07.2017г., подадена от процесуалния представител на ГД „ИН“ против определение № 1339/22.06.2017г. по гр.д. № 2882/2016г. на Сливенския районен съд, като НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 401/2017г. на Сливенския окръжен съд.

 

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред БАС.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: