О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр.Сливен, 04.09.2017 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  четвърти септември две хиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                         

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРТИН САНДУЛОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.дело № 402 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба подадена от П.Г.П. в качеството му на управител на „ПАКОБУЛ“ ЕООД, ЕИК 119677444, със седалище и адрес на управление: *******- дружеството длъжник по изп.д. № 645/2017 г. по описа на ДСИ И.К.при РС-Сливен против Разпореждане за образуване на изп.д. № 645/2017 г. по описа на ДСИ при РС-Сливен и незабавно изпълнение въз основа на Акт за установяване на задължение № РА000167/14.02.2012 г. по описа на Община Сливен.

     В жалбата се твърди, че на 06.07.2017 г. бил получил покана за доброволно изпълнение по изп.д. № 645/2017 г. на ДСИ при РС-Сливен. Счита, че била настъпила погасителната давност за следните суми- данък върху превозни средства без леки за периода 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г. в размер на 2014 лв. и лихвата върху тази сума в размер на 489,11 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се била прекъсвала с издаването на акта за установяване на публичното вземане и според чл. 172, ал. 3 ДОПК от прекъсването на давността започвала да тече нова давност. С оглед на което новата давност за погасяването на публичните вземания установени с Акт за установяване на задължение № РА000167/14.02.2012 г. по описа на Община Сливен която била започнала да тече от 21.03.2012 г. била изтекла на 21.03.2017 г., а атакуваното разпореждане било с датата 26.06.2017 г. и действията по принудителното изпълнение след изтичане на погасителната давност на публичните вземания.   Моли да бъде отменено атакуваното разпореждане поради недължимост на сумите като погасени по давност.

      Становище по жалбата  е постъпило взискателя Община Сливен чрез юрисконсулт М.С.. Счита, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея не се били обжалвали действия, които попадали в обхвата на нормата на чл. 435, ал. 2  и ал. 3 ГПК, които длъжникът бил процесуално легитимиран да обжалва.  Длъжникът могъл да обжалва по смисъла на тези разпоредби единствено постановлението за глоба, насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не бил уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Разпоредбата на чл. 419 ГПК не била приложима в настоящото производство, а се била отнасяла до заповедното производство. Оспорва твърденията, че бил изтекъл давностния срок по отношение на посочените от жалбоподателя публични вземания. Моли жалбата да бъде отхвърлена като недопустима или евентуално като неоснователна и претендира разноски.

 В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви. Твърди, че жалбата била процесуално недопустима, тъй като обжалваните от длъжника действия на ДСИ не били включени в обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. ДСИ не бил компетентен да се произнася относно погасяването по давност на задълженията. С оглед на изложеното всички извършени от него изпълнителни действия се били явявали законосъобразни, а жалбата се явявала недопустима.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представеното копие на изп. дело, прие за установено  следното:

     Изп.дело № 645/2017 г. по описа на  ДСИ е образувано с атакуваното разпореждане от 26.06.2017 г. по описа на ДСИ К.при РС-Сливен въз основа на молба от 21.06.2017 г. входирана от Община Сливен на основание чл. 426 ГПК във вр. с чл. 4, ал. 2 ЗМДТ да бъдат приведени в изпълнение Акт за установяване на задължение № РА000167/14.02.2012 г. и Акт за установяване на задължение № АУ000130/11.03.2016 г. за общо сумата от 7527,55 лв., съставляваща данък върху превозни средства. На 06.07.2017 г.  длъжника е получил покана за доброволно изпълнение. Били са извършени справки в ТД на НАП  гр. Бургас, Агенция по вписванията и ОД на МВР. Били са наложени запори върху банкови сметки на длъжника на 07.07.2017 г. и върху две МПС негова собственост на 10.07.2017 г., като същият е бил уведомен за тях на 15.07.2017 г.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално недопустима.  Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва императивно изброени действия на ДСИ- постановлението за глоба, насочването на изпълнението към имущество, което счита, че е несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските и предвидената възможност за длъжника в ал. 3 на чл. 435 ГПК да обжалва постановлението за възлагане, но само на две основания - ако наддаването при публичната продан не е осъществено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Длъжникът обаче не може да обжалва действията на съдебния изпълнител, свързани с извършването на опис и оценка на имуществото обект на принудителното изпълнение. В случая длъжникът е търговско дружество и по отношение на него не се прилагат правилата за несеквестируемостта на описаното имущество. В случая длъжникът обжалва разпореждането за образуване на изпълнително производство, което не се включва в кръга на изчерпателно изброените изпълнителни действия, които подлежат на обжалване от длъжника. Разпоредбата на чл. 419 ГПК е неприложима по отношение на разпореждането за образуване на изпълнителното производство, тя се отнася до разпореждането за незабавно изпълнение на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК. По отношение на наведените възражения за изтекла погасителна давност на публичните вземания, чието принудително изпълнение се търси следва да се отбележи, че този въпрос не подлежи на изследване в настоящото производство.

По отношение отговорността за разноските с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателите. Взискателят  претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени в размер на 50 лв. съобразно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ .

      По тези съображения жалбата се явява недопустима.  Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от  жалба подадена от П.Г.П. в качеството му на управител на „ПАКОБУЛ“ ЕООД, ЕИК 119677444, със седалище и адрес на управление: *******- дружеството длъжник по изп.д. № 645/2017 г. по описа на ДСИ И.К.при РС-Сливен против Разпореждане за образуване на изп.д. № 645/2017 г. по описа на ДСИ при РС-Сливен и незабавно изпълнение въз основа на Акт за установяване на задължение № РА000167/14.02.2012 г. по описа на Община Сливен като НЕДОПУСТИМА  .

         ОСЪЖДА „ПАКОБУЛ“ ЕООД, ЕИК 119677444, със седалище и адрес на управление: ******* да заплати на Община Сливен сумата от 50 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред настоящата инстанция.

    Определението  подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен срок от съобщаването му.

   

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                                 2.