О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 18.09.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

                                   

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:       СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№433 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от „Дия Газ“ ООД, гр.Сливен против Определение №1462/10.07.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3099/2017г. по описа на същия съд, с което е допуснато обезпечение на предявения от „Узо“ ООД, гр.Сливен против „Дия Газ“ ООД, гр.Сливен иск чрез налагане на обезпечителна мярка – запор върху банковата сметка на „Дия Газ“ ООД, гр.Сливен  в ТБ „Прокредит Банк“ АД до размера на сумата 15121,25лв.

            Дружеството жалбоподател намира обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. На първо място посоча, че ищецът не е доказал обезпечителна нужда. Освен това в исковата молба ищецът е посочил, че е задължал имущество на ответника – две касети /бюндели/ с бутилки азот, съответно 16 и 8 бутилки, като цената им възлизала на сумата от 12800лв. Отказвайки да върне бюнделите, ищецът сам се е обезпечил. На следващо място посоча, че разполага с достатъчно имущество, което може да обезпечи евентуалното вземане на ищеца, в т.ч. недвижими имоти и множество оборотни стоки, като заявява, че няма намерение да предприеме действия с оглед намаляване на имуществото с, което евентуално да затрудни ищеца при събиране на вземането му. Посочва, че искът не е подкрепен с достатъчно писмени доказателства, като представените са неубедителни. Прави анализ на същите. Счита, че в представените доказателства има данни и за вреди, настъпили от действия на самия ищец. Въпреки липсата на достатъчно убедителни писмени доказателства, районният съд не поискал от ищеца представяне на гаранция, като по този начин го е поставил в затруднено положение при претендирането на вреди, в случай, че обезпечението е неоснователно допуснато. С оглед изложеното моли въззивният съд да отмени обжалваното определение, като незаконосъобразно. В случай, че намери, че са налице основанията за допускане на обезпечение, то да замени обезпечителната мярка – запор върху банковите сметки с обезпечителната мярка възбрана върху недвижим имот, тъй като е затруднена търговската му дейност. Моли съда да задължи ищеца да представи гаранция в размери съгласно обичайната съдебна практика в размер на 10-15% от исковата претенция. Претендира разноски.  

            Препис от частната жалба е връчен редовно на другата страна – „Узо“ ООД, гр.Сливен, който в законоустановения срок чрез процесуалния адв.Д. е представил отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Намира определението на Сливенски районен съд за правилно и законосъобразно. Правилно съдът преценил, че представените с исковата молба писмени доказателства са убедителни и е допуснал исканото обезпечение без да определя гаранция. Правилна е преценката на съда, че без обезпечението за ищеца ще е трудно или невъзможно да осъществи правата си по бъдещо съдебно решение. Във връзка с възражението за задържане на бутилките азот, посочва, че бутилките са запечатани с цел да се изготви експертиза по делото, за което е бил уведомен и поканен да присъства управителят на ответното дружество, но той е отказал да присъства. Освен това по делото липсвали доказателства относно собствеността на бутилките, нито стойността им. Поради това моли съда да потвърди атакуваното определение. Алтернативно, по повод искането за замяна на обезпечителната мярка, посочва, че при преценка за подходящността й у съда, не възразява да бъде заменена с посочената от ответника.

            След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

            Сливенският районен съд е сезиран с предявен от „Узо“ ООД, гр.Сливен  против „Дия Газ“ ООД, гр.Сливен иск за заплащане на обезщетение за вреди, във връзка с изпълнение на договорно задължение по доставка на азот, в размер на 15121,25лв. С исковата молба е направено искане за допускане на обезечение на предявения иск чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответното дружество в „Прокредит банк“ АД.

С обжалваното Определение №1462/10.07.2017г. постановено по гр.д.№3099/2017г. по описа на СлРС, първоинстанционния съд е допуснал обезпечението като е наложил поисканата мярка.

Съобщението за налагане на обезпечителната мярка е връчено от ЧСИ Минкова, рег.№768, район на действие СлОС на ответното дружество на 03.08.2017г. Частната жалба е подадена от него на 09.08.2017г.

 Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

            Частната жалба е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок, поради което е допустима.      Разгледана по същество е неоснователна.

            При произнасяне по искане за допускане на обезпечение съдът следва да установи дали предявения иск, чието обезпечение се иска е допустим, вероятно основателен, дали е налице обезпечителна нужда и в случай, че молителят има право на исканото обезпечение да прецезира исканата обезпечителна мярка – оправдана ли е с оглед обезпечителната нужда.      

            Съдът намира, че предявеният иск е допустим.

На този етап от производството /размяна на книжа/ и въз основа на представените от ищеца с исковата молба писмени доказателства и направените доказателствени искания може да се направи евентуален извод, че същият е вероятно основателен. Въззивният състав намира, че тези писмени доказателства обаче не са в пълна степен убедителни и сами по себе си не водят до категоричен извод за вероятна в голяма степен основателност на иска. Те установяват наличие на увреждане на процесната машина, отстраняването му с подмяна на части и стойността на подмяната, в т.ч. части и труд. Но на този ранен етап от процеса, без необходимите специални знания /в тази насока има направено доказателствено искане/ не може категорично да се прецени коя е причината за повредата и действително ли се дължи на доставения от ответника азот, респ. наличие на примеси в него. Поради това, настоящият състав намира, че независимо от представените с исковата молба писмени доказателства, то за да се допусне исканото обезпечение, естествено в случай, че са налице и другите две кумулативни предпоставки, следва да бъде определена гаранция, съгласно разпоредбата на чл.391, ал.2 от ГПК.  

Най-същественото условие, съгласно изискванията на закона, относно допускане на обезпечение е обезпечителната нужда, визирана като основна предпоставка в разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК. Тя се преценява конкретно във всеки отделен случай. В случая се касае до едно значително парично вземане на ищеца против ответното дружество, като е напълно вероятна възможността да възникне опасност за ищеца да осъществи правата си по евентуално осъдително решение. Налице е опасност да се затрудни евентуалното реализиране правата на ищеца без допускане на исканото обезпечение.

На последно място исканата обезпечителна мярка – налагане на запор върху посочената банкова сметка *** - тя е съответна на обезпечителната нужда и е допустима от закона /чл.397, ал.1, т.2 от ГПК/.

От изложеното е видно, че са налице предпоставките на чл.391, ал.1 от ГПК, поради което исканото обезпечение следва да бъде допуснато, но при условията на чл.391, ал.2 от ЗЗД - ако ищцовото дружество „Узо“ ООД, гр.Сливен представи парична гаранция, която ще послужи за репариране на евентуалните вреди, които дружеството жалбоподател – ответник би понесло, в случай, че иска против него бъде отхвърлен като неоснователен. Съдът определя паричната гаранция в размер на 1512лв., при съобразяване разпоредбата на чл.391, ал.3 от ГПК.

Следва да се посочи  оглед възраженията в частната жалба, че запечатването на бутилките азот, което ищцовото дружество е направило, след уведомяване и покана на управителя на ответното дружество, няма характер на обезпечение и не може да замени обезпечението, което съдът налага на предявения иск. Бутилките ща се използват като предмет на евентуално експертно изследване, не е установена собствеността им, както и стойността им. Със запечатването им не е налице обезпечаване на настоящия иск.

Макар да е налице съвпадение на крайния извод на районния и въззивния съд, с оглед необходимостта от допускане обезпечението под условие – ако бъде представена определената от съда гаранция, същото следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което исканата обезпечителна мярка се допусне при условията на посочената гаранция.

Тъй като по делото вече е издадена обезпечителна заповед, същата следва да бъде обезсилена, тъй като издаването й е обусловено от внасяне на определената парична гаранция.

По отношение на алтернативното искане за замяна на обезпечителната мярка, следва да се посочи, че компетентен да разгледа и да се произнесе по искането е районният съд, пред който е висящо исковото производство по реда на чл.398 от ГПК. Този нов негов акт също ще подлежи на обжалване с частна жалба. 

По отношение на искането за разноски, следва да се посочи, че в обезпечителното производство такива не се присъждат. Те се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му изход. В тази насока – ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, т.5.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №1462/10.07.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3099/2017г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

           

ДОПУСКА обезпечение на предявения от „УЗО“ ООД, ЕИК119607232, със седалище и адрес на управление: *********против „ДИЯ ГАЗ“ ООД, ЕИК 119629563, със седалище и адрес на управление: *********иск за заплащане на сумата от 15121,25лв., представляваща обезщетение за вреди, във връзка с изпълнение на договорно задължение по доставка на азот, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2014г., ЧРЕЗ НАЛАГАНЕ НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА “ЗАПОР” до размер на сумата от 15121,25лв. върху банковите сметки на „ДИЯ ГАЗ“ ООД, ЕИК 119629563 в ТБ „ПРОКРЕДИТ БАНК“ АД, ПРИ УСЛОВИЕ, че ищцовото дружеств „УЗО“ ООД, гр.Сливен ВНЕСЕ ПО СМЕТКА НА СлРС ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ В РАЗМЕР на 1512 /хиляда петстотин и дванадесет/ лева. 

 

            ОБЕЗСИЛВА обезпечителна заповед, издадената въз основа на Определение №1462/10.07.2017г., постановено по гр.д.№3099/2017г. на Сливенски районен съд.

 

          ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед след представяне на доказателство, че паричната гаранция е внесена.

 

            УКАЗВА на СлРС да се произнесе по направеното с частната жалба искане за замяна на обезпечителната мярка по реда на чл.398 от ГПК, след внасяне на определената парична гаранция.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                   2.