О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №

 

Гр.Сливен, 19.09.2017 г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на  деветнадесети септември две хиляди и  седемнадесета година, в състав:

                                         

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА

МЛ.С. НИНА КОРИТАРОВА

 като разгледа докладваното от младши съдия Нина Коритарова в.гр.дело № 434 по описа за 2017 г, за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба подадена от Т.С.М., ЕГН: ********** *** против Постановление с изх. № 27340/01.08.2017 г. по изп.д. № 1893/2017 г. за възобновяване на спряно изпълнително производство. В жалбата се твърди, че жалбоподателката развивала търговска дейност като ЕТ „Кейко-Т.М.“ и поради неплатежоспособност била обявена в несъстоятелност по т.д. № 67/2012 на ОС-Сливен и с Решение № 75/21.12.2016 г. по т.д. №67/2012 г. на ОС-Сливен била заличена като търговец. До образуването на производство по несъстоятелност срещу нея били образувани две изпълнителни дела при ЧСИ П.Р. с № 471/2011 г.  и № 472/2011 г. Същите изпълнителни дела били спряни до приключване на производството по несъстоятелност и с атакуваното постановление изпълнителното производство било възобновено в изп.д. № 1893/2017 г. на ЧСИ Г.Г.. Била поискала като ФЛ прекратяване на производството, но нямало произнасяне по нейното искане. Моли атакуваното постановление да бъде отменено като неправилно.

      Становище по жалбата  е постъпило взискателя „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „И.“, ул. „Д.Ц.“ № **. Счита, че жалбата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като с нея не се били обжалвали действия, които попадали в обхвата на нормата на чл. 435, ал. 2  и ал. 3 ГПК, които длъжникът бил процесуално легитимиран да обжалва.  Длъжникът могъл да обжалва по смисъла на тези разпоредби единствено постановлението за глоба, насочването на принудителното изпълнение върху несеквестируемо имущество, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не бил уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Счита, че жалбата е и неоснователна. Изпълнителното дело било образувано по молба на банката и имало за предмет обезпечено нейно вземане по договор за кредит с учредена ипотека върху два поземлени имота, съставляващи СИО, собственост на двамата съпрузи Т.М. и И.М. Длъжникът по този договор бил ЕТ „Кейко-Т.М.“. В хода на производството по несъстоятелност били реализирани ½ от тези недвижими имоти, а спряното изпълнително производство било възобновено за реализирането на другата ½ от същите недвижими имоти в режим на СИО. Тази ½ от недвижимите имоти била собственост на съпруга на заличения ЕТ и не се била включвала в масата на несъстоятелността. Моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, ако жалбата бъде приета за допустима или същата да бъде оставена без разглеждане като недопустима. Претендира разноски в размер на 150 лв.

 В съответствие с разпоредбата на чл. 436 ал.3 от ГПК, съдебният изпълнител е изложил мотиви от фактическа и правна страна. Твърди, че жалбата била процесуално недопустима, тъй като обжалваните от длъжника действия на ЧСИ не били включени в обхвата на разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК. Жалбата била и неоснователна, тъй като била намирала приложение разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ според чиято последна редакция неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал.1 ТЗ и в случаите, когато за обезпечение на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. В случая в полза на взискателя била учредена договорна ипотека върху имот с идентификатор № 67338.512.67 собственост на ипотекарните длъжници съпрузи Т.М. и И.М.. ½ идеална част от имота собственост на съпругата била включена в производството по несъстоятелност и реализирана, а ½ собственост на съпругът ипотекарен длъжник в настоящото производство, но трето лице в производството по несъстоятелност останала нереализирана. Поради което намирала приложение ал. 2 на чл. 739 ТЗ.

    Съдът, след като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представеното копие на изп. дело, прие за установено  следното:

     Изп.дело № 20118350400471/2011 г. по описа на  ЧСИ П.Р. е образувано под № 20179150401893 при ЧСИ Г.Г. след приемане на архива на ЧСИ Р. поради настъпило обстоятелство по чл. 31, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ. За обезпечаване на вземането на взискателя ПИБ срещу длъжника ЕТ „Кейко-Т.М.“ била учредена договорна ипотека върху два поземлени имота в режим на СИО собственост на съпрузите Т.М. и И.М.- имот с № 00189 в землището на с. С. и имот с № 67338.512.67 с площ от 266 кв.м. ведно със сградите в него, находящ се в гр. Сливен, ул. „Ген. С.“ № **. На 17.05.2011 г. е вписана възбрана върху имот с № 67338.512.67 с площ от 266 кв.м. ведно със сградите в него, находящ се в гр. Сливен, ул. „Ген. С.“ № ** и е насрочен опис на същия на 26.05.2011 г. Поканата за доброволното изпълнение била връчена на длъжника ЕТ „Кейко-Т.М.“ на 21.05.2011 г., и на ипотекарните длъжници Т.М. и И.М. било връчено съобщението на същата дата. На 27.05.2011 г. е била вписана възбрана върху другия ипотекиран в полза на банката имот- имот с № 00189 в землището на с. Самуилово. ЕТ „Кейко-Т.М.“ и на ипотекарните длъжници Т.М. и И.М. били уведомени за тази възбрана на 01.06.2011 г. На 26.05.2011 г. били извършени описи и на двата ипотекирани имоти. На 20.06.2011 г. бил наложен запор върху банковите сметки на длъжника в ПИБ АД. По молба на взискателя били насрочвани няколко публични продани на двата ипотекирани имоти. След проведен търг за купувач на имот с № 00189 в землището на с. Самуилово е бил обявен взискателя. На 02.10.2012 г. е било изготвено разпределение на постъпилата сума от публичната продан, което е било предявено на 10.10.2012 г. Постановлението за възлагане на недвижим имот е влязло в сила на 07.11.2012 г. и е било вписано на 15.11.2012 г. На 08.06.2015 г. е постъпила молба за вдигане на възбраната върху продадения имот и същата е била вдигната на 24.06.2015 г. На 30.10.2015 г.   е входирана молба от синдика Стоев, с която иска спиране на изпълнителното производство на основание чл. 638 от ТЗ, като с резолюция от същата дата същото е спряно.

На 24.02.2017 г. Служебният архив на ЧСИ П.Р.е бил приет от ЧСИ Г. и е образувано настоящото изпълнително производство. На 19.04.2017 г. е постъпила молба от Т.М., с която претендира изпълнителното производство да бъде прекратено, тъй като ЕТ „Кейко-Т.М.“ бил обявена в несъстоятелност. Били са изискани влязлото в сила решение за обявяването в несъстоятелност на длъжника и документи от взискателя относно неудовлетворените му вземания. На 31.05.2017 г. взискателят е депозирал молба за възобновяване на изпълнителното производство и насочване на изпълнителните действия към ½ идеална част от ипотекирания имот, която е собственост на ипотекарния длъжник И.М. С резолюция от същата дата изпълнителното дело е било възобновено и е бил насрочен опис на 18.08.2017 г. на ½ ид.ч. от ипотекирания имот собственост на ипотекарния длъжник М.. Взискателят е бил уведомен на 04.08.2017 г. за възобновяване на производството. На 11.08.2017 г. ипотекарните длъжници били уведомени за възобновяване на производството и за насрочения опис и на 15.08.2017 г. депозирали жалби срещу постановлението за възобновяване на изпълнителното производство в рамките на законоустановения срок.

      Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

      Жалбата е процесуално недопустима.  Съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 от ГПК длъжникът може да обжалва императивно изброени действия на ДСИ- постановлението за глоба, насочването на изпълнението към имущество, което счита, че е несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, постановлението за разноските и предвидената възможност за длъжника в ал. 3 на чл. 435 ГПК да обжалва постановлението за възлагане, но само на две основания - ако наддаването при публичната продан не е осъществено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. Длъжникът обаче не може да обжалва действията на съдебния изпълнител, свързани с извършването на опис и оценка на имуществото обект на принудителното изпълнение. В случая длъжникът е търговско дружество и по отношение на него не се прилагат правилата за несеквестируемостта на описаното имущество. Възобновяването на изпълнителното производство не се включва в обхвата на императивно изброените изпълнителни действия, които длъжникът има право да обжалва.

Съгласно чл. 638, ал. 1 ТЗ с откриване на производство по несъстоятелност се спират изпълнителните производства с предмет имущества включени в масата на несъстоятелността, като единственото изключение са имуществата по чл. 193 ДОПК. С насочване на принудителното изпълнение за удовлетворяване на кредитора на единият от съпрузите длъжник върху обща вещ в режим на СИО последната се прекратява и от бездялова се превръща дялова и обикновена съсобственост при квоти по ½ от общата вещ за всеки един от двамата съпрузи. В масата на несъстоятелността в откритото срещу ЕТ „Кейко-Т.М.“ производство по несъстоятелност се е включила само ½ ид.ч. от ипотекираните имоти на съпругата длъжник и едноличен търговец, като тази ½ ид.ч. от ипотекираните имоти на съпругата длъжник е послужила за удовлетворяване на вземанията на кредиторите по несъстоятелността. Останалата ½ ид.ч. от ипотекираните имоти на съпруга недлъжник обаче не е била включена в масата на несъстоятелността поради което на основание чл. 739, ал. 2 ГПК в последната му редакция ЧСИ Г. по молба на взискателя и ипотекарен кредитор е възобновила изпълнителното производство по отношение на тази ½ ид.ч.

В случая жалбоподателката се явява ипотекарен длъжник в настоящото изпълнително производство, която е обезпечила със своя собствен недвижим имот вземане на банка срещу едноличен търговец длъжник, който е заличен след проведено производство по несъстоятелност. Приложима е разпоредбата на чл. 739, ал. 2 ТЗ в новата й редакция според която неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания се погасяват освен в случаите по чл. 744, ал.1 ТЗ и в случаите, когато за обезпечение на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания са учредени обезпечения от трети лица. Налице е обезпечение на неудовлетворените в производството по несъстоятелност вземания учредено в полза на банката ипотекарен кредитор-учредена ипотека върху процесните недвижими имоти, поради което същите не са погасени и е налице основание за възобновяване на спряното с откриване на производството по несъстоятелност изпълнително дело.

По отношение отговорността за разноските с оглед изхода на делото такива не следва да бъдат присъждани на жалбоподателката. Взискателят  претендира разноски и такива следва да му бъдат присъдени в размер на  100 лв. съобразно чл. 27 от Наредбата за заплащане на правната помощ .

      По тези съображения жалбата се явява недопустима.  Водим от гореизложеното,  Сливенският  Окръжен  Съд

О П Р Е Д Е Л И  :

 

      ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата подадена от Т.С.М., ЕГН: ********** *** против Постановление с изх. № 27340/01.08.2017 г. по изп.д. № 1893/2017 г. за възобновяване на спряно изпълнително производство по описа на ЧСИ Г.Г. при РС-Сливен против като НЕДОПУСТИМА  .

         ПРЕКРАТЯВА производство по гр.д. № 434/2017 г. като НЕДОПУСТИМО.

         ОСЪЖДА Т.С.М., ЕГН: ********** *** да заплати наПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление в гр. София, район „И.“, ул. „Д.Ц.“ № ** сумата от 100 лв., съставляваща сторени по делото разноски пред настоящата инстанция.

    Определението  подлежи на обжалване пред БАС в двуседмичен срок от съобщаването му.

   

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                           2.