О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  

 

гр. Сливен, 19.09.2017 г.

 

В     И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в  закрито заседание в състав:               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                       мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева  в.ч.гр. д.  N 436 по описа за 2017  год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Чрез ЧСИ е постъпила жалба против възобновяване на спряно изпълнително производство и се движи по реда на гл. ХХХІХ, р-л І от ГПК.

Жалбата е подадена от ипотекарен длъжник, съпруг на ЕТ, за обезпечаване на чиито парични задължения е била учредена ипотека върху недвижим имот – СИО. Жалбоподателят твърди, че изпълнителното дело е било спряно, а след обявяване в несъстоятелност на ЕТ и заличаването му от ТР, с постановление от 01.08.2017г. е уведомен от ЧСИ, че производството по ИД е възобновено и е насрочено принудително изпълнение срещу негов личен недвижим имот. Счита, че действията на ЧСИ по възобновяване на изпълнителното производство са неправилни. Твърди, че заличаването на главния длъжник повлича и заличаване на всички негови непогасени до приключване на производството по несъстоятелност задължения и предприемането на изпълнително дело срещу солидарния длъжник, какъвто е той, е неправилно. Твърди, че изпълнителното производство е било спряно само спрямо основния длъжника не и срещу солидарните длъжници и тъй като срещу него като такъв не са били предприемани изпълнителни действия, претенцията на взискателя е погасена по давност.

Поради изложеното моли съда да отмени действията на ЧСИ за възобновяване на производството като неправилни.

В законовия срок е постъпил писмен отговор от взискателя по делото, с който той оспорва жалбата като недопустима, поради липса на правна възможност за обжалване на процесуалното действие, посочено в нея. Развиват се и детайлни аргументи по съществото на материалните правоотношения между страните. Моли жалбата да се остави без разглеждане като недопустима, евентуално – без уважение като неоснователна. Претендира разноски за това произцводство в размер на 150 лв.

ЧСИ е представил писмени мотиви, с които описва хронологически действията си и заявява, че жалбата е недопустима, тъй като, макар жалбоподателят да има правен интерес от подаването й, е насочена срещу действие на ЧСИ, неподлежащо на обжалване. Освен това посочва още, че по същество тя е и неоснователна, тъй като изложените оплаквания не отговарят на действителността, като последователно излага аргументи по всяко едно от инвокираните оплаквания.

След като се запозна с изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, взискателя и обясненията на ЧСИ, съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:

Жалбоподателят е съпруг на основния длъжник – ЕТ „Кейко-Таня Маркова“, Сливен, за задълженията на който към ПИБ били образувани две изпълнителни дела, по-късно обединени в едно. Задълженията били обезпечени с договорна ипотека върху имот, собственост на длъжницата и съпруга й – жалбоподател в това производство. Поради образуване на производство по несъстоятелност синдикът поискал спиране на изпълнителното производство и ЧСИ сторил това на основание чл. 638 ал. 1 от ТЗ на 30.10.15г. Впоследствие с решения на СлОС ЕТ бил обявен в несъстоятелност и заличен от ТР като търговец. Длъжницата е поискала на 19.04.17г. прекратяване на изпълнителното дело поради обявяването в несъстоятелност на ЕТ, като ЧСИ е поискал да представи доказателства. Банката-взискател е поискала с молба от 31.05.17г. възобновяване на изпълнителното производство и насочване на изпълнителни действия по отношение на физическото лице Таня Маркова и спрямо ½ ид.ч. от ипотекирания имот, собственост на ипотекарния длъжник И.М., неин съпруг. С разпореждане от същата дата ЧСИ е възобновил производството и е уведомил взискателя на 04.08.17г. и длъжниците на 11.08.17г.

Настоящата жалба е подадена на 15.08.17г.

Съгласно разпоредбите на  ГПК основанията за атакуване на действията на СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да е от двете посоки, е недопустимо.

Жалбоподателят, който в случая се явява длъжник в изпълнителното производство, сочи като предмет на обжалването „възобновяване на спряно изпълнително производство“.

Така посоченият юридически факт не представлява действие на СИ, попадащо в обхвата на чл. 435 ал. 2 и ал. 3 от ГПК и подлежащо на обжалване от страна на длъжника. Освен това той въобще не обективира конкретно изпълнително действие, а само привеждане в състояние на висящност на изпълнителното производство – тоест открива възможност за бъдещо осъществяване на принудителното изпълнение, без самото то да представлява такова. Извършеното действие е процесуално, а не изпълнително и като такова би могло да бъде обжалвано по общия ред само в определени хипотези. Възобновяването на изпълнителното дело в случая може да се приравни като правна последица на образуването на изпълнително дело и това действие не подлежи на обжалване. Може да бъде атакуван отказът да се образува производствто, респективно – отказът то да бъде прекратено или спряно, но не и учредяването му въз основа на искане от легитимирана за това страна, в случая – взискателя.

Останалите въведени с жалбата доводи са от материалноправно естество и не могат да се обсъждат в настоящото производство.

По горните съображения този състав намира, че жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено като недопустимо.

С оглед изхода на процеса искането на ответната по жалбата страна, представлявана от юрисконсулт, за разноски е основателно и такива следва да му се присъдят за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Ръководен от изложеното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ  жалба вх.№ 21507 от 15.08.2017г. по изп.д. № 20179150401894 на ЧСИ рег. № 915 и район на действие района на Окръжен съд Сливен, подадена от И.С.М. против възобновяването на спряното изпълнително производство, като  НЕДОПУСТИМА.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д.№ 436/17 на СлОС като НЕДОПУСТИМО.

 

ОСЪЖДА И.С.М. да заплати на“Първа инвестиционна банка“ АД, гр. София направените разноски в това производство в размер на 150 лв.

 

Определението подлежи на обжалване пред БАС в седмичен срок от връчването.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

        

         ЧЛЕНОВЕ: