О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  

 

гр.Сливен, 19.09.2017г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:              МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:     СТЕФКА МИХАЙЛОВА

Мл.с. НИНА КОРИТАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№439 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК, във вр. с чл.248 от ГПК.

          Образувано е по частна жалба, подадена от Община Сливен чрез адв. Д. против Определение №1685 от 08.08.2017г. на Сливенски районен съд, постановено по гр.д.№3995/2015г. по описа на същия съд, с което е изменено Решение №53/23.01.2017г. по гр.д.№3995/2015г. по описа на СлРС в частта за разноските, като вместо диспозитива „отхвърля като неоснователно искането на Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение“ е постановено: Осъжда Община Сливен да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.21, ал.2 от ЗП за процесуалното представителство на последната, осъществено в това дело по пълномощие от юрисконсулт, по предявените от общината, в условията на евентуалност, срещу АПИ обратни искове, юрисконсултско възнаграждение в размер на 406,45лв.

            Жалбоподателят твърди, че атакуваното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Посочва, че ищец по делото е било „ДЗИ-Общо застраховане“, а ответници – Община Сливен и АПИ. Ищецът е предявил иска си срещу АПИ като евентуален – в случай, че иска му срещу Община Сливен бъде отхвърлен. Община Сливен не е привличала АПИ като трето лице - помагач и не е предявявала срещу АПИ обратен иск. В производството по делото не съществувало процесуално правоотношение между Община Сливен и АПИ. Неправилно районният съд е приел, че размерът на разноските следва да се определи на база „вземането, което би било предмет на произнасяне от съда по обратните искове – претенциите на Община Сливен, насочени срещу АПИ, при евентуалното им разглеждане по същество“, тъй като обратни искове на Община Сливен против АПИ няма предявени. В производството АП е бил евентуален ответник по иск, предявен от „ДЗИ-Общо застраховане“, а не по обратен иск, предявен от Община Сливен. Счита, че ако в полза на АПИ следва да се присъдят разноски, то те следва да бъдат в тежест на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“, който неоснователно е включил АПИ като ответник по делото. С оглед изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно. 

            Препис от частната жалба е връчен редовно на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е депозирала отговор в законоустановения срок чрез юриск. П.. Агенцията посочва, че в производството има качеството на ответник по предявените при условията на евентуалност искове и на основание чл.78, ал.4 от ГПК има право на разноски в настоящия случай, при който исковете не са разгледани по същество. Макар и исковете против нея да не са разгледани по същество, през цялото производство делото е било висящо спрямо нея, събирани са доказателства. В тази насока съдебната практика била категорична относно дължимостта на разноските на евентуалния ответник. Отговорността за разноски е отговорност за неоснователно предизвикания правен спор, поради което, с оглед крайния резултат по делото на АПИ се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за цялостна защита по делото. Поради това, АПИ моли въззивния съд да потвърди постановеното определение, като й присъди разноските по делото.

            От фактическа страна се установява следното:

Производството пред СлРС е образувано въз основа на предявени от ДЗИ-Общо застраховане“ АД, гр.София против Община Сливен и Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София при условията на обективно кумулативно и субективно пасивно евентуално съединяване искове, както следва: 1. Предявени против Община Сливен като главни искове за заплащане на заплатено на пострадал застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ в размер на 3887,24лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, с правно основание чл.213 от КЗ /отм./ и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 1178,37лв. за периода от 09.11.2012г. до подаване на исковата молба и 2. Предявен против Агенция „Пътна инфраструктура“ в условията на евентуалност, в случай, че исковете против Община Сливен се отхвърлят като неоснователни, поради това, че пътят не е местен а републикански, иск за заплащане на заплатено на пострадал застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ в размер на 3887,24лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, с правно основание чл.213 от КЗ /отм./.

В производството по делото пред СлРС, ответната АПИ е подала отговор, изготвен от юриск.П. и е била представлявана в последното проведено открито съдебно заседание на 06.10.2016г., в което е приключено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания  от процесуален представител по пълномощие юриск. П.. Последната е заявила нарочна претенция за присъждане в полза на Агенцията на юрисконсултско възнаграждение.  

С Решение №53/23.01.2017г. по гр.д.№3995/2015г. на СлРС е осъдена Община Сливен да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ АД сумата от 1943,62лв., представляваща част от стойността на заплатеното от застрахователното дружество обезщетение за причинени по лек автомобил м.“БМВ“ с рег.№А4545КТ повреди, настъпили от ПТП от 21.06.2012г., ведно със законната лихва от 29.10.2015г. до окончателното й изплащане и сумата от 577,04лв., представляваща мораторна лихва върху присъдената главница за периода от 27.11.2012г. до 29.10.2015г., като исковете за разликите над уважените до пълните претендирани размери, като неоснователни, поради прието съпричиняване от страна на водача на МПС от 50%. С решението са присъдени по съразмерност разноски на „ДЗИ-Общо застраховане“  АД и на Община Сливен, като е отхвърлено като неоснователно искането на Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите на решението, съдът изрично е посочил, че с оглед резултата по главните искове, насочени срещу Община Сливен, няма да разглежда иска, насочен в условията на евентуалност срещу Агенция „Пътна инфраструктура“.

Решението е връчено на АПИ на 24.01.2017г.

На 06.02.2017г. Агенция „Пътна инфраструктура“ е подала до СлРС молба по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта относно разноските – отхвърленото искане на АПИ за присъждане на такива и са съответно присъждане на разноските по делото – юрисконсултско възнаграждение, като са изложени съображения за дължимостта на разноски, съобразно съдебната практика.

Молбата е изпратена за становище на ищеца по делото „ДЗИ-Общо застраховане“АД, гр.София, но становище по нея не е постъпило в законоустановения срок.

С обжалваното Определение №1685 от 08.08.2017г. по гр.д.№3995/2015г. Сливенски районен съд е приел молбата за основателна, като е приел обаче, че тежестта за заплащането на определеното от съда юрисконсултско възнаграждение в размер на 406,45лв. тежи върху ищеца по обратните искове – Община Сливен, поради което е изменил решението си и е осъдил Община Сливен да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ за процесуалното представителство на последната по предявените от общината, в условията на евентуалност, срещу АПИ обратни искове, юрисконсултско възнаграждение в размер на 406,45лв.     

Определението е връчено на Община Сливен на 15.08.2017г. Частната жалба против него е подадена на 21.08.2017г.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и в законово определения срок.

Разгледана по същество, същата е основателна.

            На първо място следва да се отбележи, че въззивният съд споделя съображенията, изложени от първоинстанционния съд в обжалваното определение, относно дължимостта по принцип на разноски на ответника по евентуалния иск, неразгледан, поради несбъдване на условието под което е предявен, тъй като е съобразено изцяло със задължителната практика на ВКС в тази насока. Тъй като тези съображения са подробни, настоящия състав няма да ги преповтаря, още повече, че оплакванията в частната жалба не са по отношение на тях.

            В настоящия случай, безспорно Агенция „Пътна инфраструктура“ е ответник по предявения от „ДЗИ-Общо застраховане“ АД при условията на субективно евентуално съединяване иск, до чието разглеждане и произнасяне не се е стигнало в производството по делото, тъй като не се е сбъднало процесуалното условие за това – отхвърляне като неоснователни на главните искови претенции против Община Сливен по съображения относно вида на пътя и собствеността върху него – местен общински или републикански. В този случай, съгласно установената практика и съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, приложима по аналогия съгл. чл.46, ал.2 от ЗНА, право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск, когато евентуалният иск не е разгледан, т.е Агенция „Пътна инфраструктура“. В случая дължимите разноски са за юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, тъй като ответната АПИ е била представлявана в производството по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт.

Имайки предвид, че правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес и следвайки логиката на чл.78, ал.4 от ГПК, то страната, която в случая дължи разноски на ответната АПИ е ищецът в производството – този, който е инициирал производството против Агенцията, като е насочил исковата си претенция, макар при условията на евентуалност, срещу нея.

В производството по делото не са предявявани обратни искове от Община Сливен против Агенция „Пътна инфраструктура“, за да се приеме, че е налице фигурата в нейно лице на ищец по обратните искове, който носи отговорност за разноски спрямо ответника по тези искове. В тази насока правните изводи на СлРС са изцяло неправилни и незаконосъобразни, необусловени от данните по делото и конституираните страни по предявените искове, правилно квалифицирани от него в доклада по чл.146 от ГПК и разгледани в постановеното по делото решение.

С оглед изложеното, въззивният съд приема, че отговорността за дължимите на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски е в тежест на ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ АД.

По отношение на размера на разноските за юрисконсултско възнаграждение, които следва да се присъдят, въззивният съд отново не споделя съображенията на СлРС. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в редакцията от ДВ бр.8/2017г., в полза на юридическите лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП, въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 200лв., което следва да се присъди на АПИ.

            С оглед гореизложеното, обжалваното определение следва да се отмени като незаконосъобразно и неправилно, като вместо него въззивният съд измени Решение №53/23.01.2017г. по гр.д.№3995/2015г. на СлРС в частта относно разноските, като присъди на Агенция „Пътна инфраструктура“ такива в размер от 200лв. за юрисконсултско възнаграждение и възложи същите върху ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“АД.

            Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 278, ал.2  и чл.248 от ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

           

            ОТМЕНЯ Определение №1685 от 08.08.2017г., постановено по гр.д.№3995/2015г. на Сливенски районен съд, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

 

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 от ГПК, Решение №53/23.01.2017г. по гр.д.№3995/2015г. по описа на СлРС в частта относно разноските, както следва:

 

ОТМЕНЯ отхвърлянето на искането на Агенция „Пътна инфраструктура“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление в гр.София да заплати на АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, ЕИК *****************, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. “Македония” №3 сумата от 200лв. /двеста лева/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в първоинстанционното исково производство по гр.д.№3995/2015г. на СлРС.

 

Определението е окончателно.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                   2.