О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

гр.Сливен, 18.10.2017 г.

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

         Сливенският окръжен съд, граждански състав, в закрито заседание на осемнадесети октомври, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА

                                                                 СТЕФКА МИХАЙЛОВА

 

 

като разгледа докладваното от М.БЛЕЦОВА ч. гр. дело № 467 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

         Производството се движи по реда на чл.423 и сл. от ГПК.

 

         Образувано е по възражение, подадено по реда на чл.423 от ГПК от адв.К. в качеството му на пълномощник на Г.Д.Г. ЕГН ********** *** със съдебен адрес *** срещу  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3039/2017г. по описа на Сливенския районен съд. Твърди се, че са налице предпоставките на чл.423 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, тъй като процесната Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК не е била връчена на длъжника лично, понеже в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република българи, както и че същият не е могъл да узнае своевременно за връчването й поради особени непредвидени обстоятелства, свързани с изпълнението на трудовите му ангажименти. Във възражението си посочва, че на 12.09.2017г. на дъщерята на Г. е била връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 753/2017г. по описа на ЧСИ П.Г.и по този начин той узнал за това, че е осъден да заплати на Н.Г.С. главница в размер на 1227,48 лева, лихва за забава и разноски в размер на 25 лева. След справка се било установило, че всички съдебни книжа по образуваното ч.гр.д. № 3039/2017г. по описа на СлРС са били връчени по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, тъй като Г. не е бил намерен на постоянния му и настоящ адрес ***. Всъщност той не е бил могъл да бъде намерен на адреса си, тъй като на 03.05.2017г. е бил сключил трудов договор с „Кокел България“ ЕАД, с който е бил назначен на длъжност шофьор международни превози и със заповед на работодателя си от 04.05.2017г. до 15.08.2017г. т.е. за срок от 103 дни е бил командирован извън страната. Посочва се, че съгласно разпоредбата на чл.48 ал.7 от КМЧП под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото в което то се е установило преимуществено да живее без това да е свързан ос необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелствата от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или  от намерението му да създаде такива връзки. В конкретния случай следвало да се приеме, че както към момента на подаване на заявлението така и към датата на връчване на заповедта за изпълнение Г.Г. не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, а такова в различни държави от ЕС, тъй като той бил с трайна отседналост и трудова ангажираност в тези държани като шофьор на товари.

От друга страна предвид изложените по-горе факти страната счита, че отсъствието й от постоянния и настоящ адрес представлява особено предвидено обстоятелство във връзка с изпълнението на трудовите му задължения, което му е попречило своевременно да узнае за започнатото производство и да получи атакуваната Заповед за изпълнение. Моли се съдът да приеме депозираното възражение по чл.423 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, да се спре изпълнението на изп.дело № 753/2017г. по описа на ЧСИ П.Г.. Моли се като свидетел да бъде разпитана дъщерята на молителя П.Г.Е.. Претендират се разноски по производството.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

На 21.06.2017г. пред РС – Сливен е било депозирано заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от Н.Г.С. против длъжника Г.Д.Г.. Заявлението е било за сумата от 1227,48 лева главница, като е била претендирана и законна лихва. В заявлението било посочено, че паричното вземане произтича от задължения по фактури за мобилни услуги от м.декември 2016г. до м.май2017г., които са ползвани от Г. и платени на мобилния оператор от С.. По депозираното заявление било образувано ч.гр.д. № 3039/2017г. На 22.06.2017г. била издадена Заповед № 2020 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. На длъжника било изпратено съобщение за издадената заповед за изпълнение, в която е отбелязано, че адресатът е търсен на адреса си в ********на 26.06.2017г. в 10:15 часа, както и на 26.06.2017г. в 16:50 часа, но не е намерено, тъй като пътува извън страната. Съобщението до длъжника било залепено на неговия адрес. С разпореждане от 14.07.2017г. докладчикът по делото е приел, че е налице редовно връчване при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.

На 12.09.2017г. на длъжника била връчена Покана за доброволно изпълнение по изп.дело № 20178370400753 на ЧСИ П.Г..

На 03.05.2017г. между Г.Г. и „Кокел България“ ЕАД бил сключен трудов договор като Г. е назначен на длъжност „шофьор международни превози“. Със заповед на работодателя Г. е бил командирован в чужбина за периода от 04.05.2017г. до 15.08.2017г.

Настоящото възражение е депозирано в срок на 03.10.2017г.

От събраните по делото доказателства съдът направи следните прани изводи:

Депозираното възражение е допустимо, тъй като е подадено в законоопределения едномесечен срок, от лице с правен интерес. Разгледано по същество същото е основателно поради следните съображения:

В разпоредбата на чл.423 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК е посочено, че в едномесечен срок от узнаване на Заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България или не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства. В настоящия случай съдът не може да приеме тезата на молителя, че не е узнал своевременно за издадената Заповед за изпълнение, тъй като не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България към момента на връчване на заповедта. Съгласно трудовия договор на Г. неговата месторабота е в гр.София, а пътуването му в чужбина има временен характер и той се завръща в България след краткотрайни пребивавания. От друга страна, съдът счита, че не са изпълнени условията н ачл.48 ал.7 от КМЧП, за да се приеме, че длъжникът е имал обичайно местопребиваване извън Република България, тъй като по делото не се установява той да се установил преимуществено да живее извън територията на България, не е имал трайни установени връзки с дадено място или намерение да създаде такива.

Съдът обаче намира, че е налице хипотезата на чл.423 ал.1 т.3 от ГПК, а именно, че длъжникът не е могъл да узнае своевременно за извършеното връчване поради особени непредвидени обстоятелства. В случая,тъй като е бил командирован извън територията на Република България към момента на връчване на Заповедта за изпълнение, той не е имал възможност да узнае своевременно за връчването на заповедта

Като взе предвид изложеното, съдът намира, че следва да приеме депозираното възражение по чл.423 ал.1 т.3 от ГПК. Във връзка с това съдът намира, че следва да бъде уважено и искането за спиране на изпълнението на заповедта, но не следва да бъде уважено искането за присъждане на деловодни разноски, тъй като ответната страна не е дала повод за образуване на производството и не следва да понася отговорност за това. 

След като прие възражението по чл.423 ал.1 т.3 от ГПК съдът следва да върне делото на първоинстанционния съд с указания да продължи съдопроизводствените действия съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК.

С оглед на изложеното, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

         ПРИЕМА депозираното от Г.Д.Г. ЕГН ********** *** възражение по чл.423 ал.1 т.3 от ГПК срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 3039/2017г. по описа на Сливенския районен съд.

 

СПИРА изпълнението по изп.дело № № 20178370400753 на ЧСИ П.Г..

 

ВРЪЩА делото на Районен съд – Сливен с указания да продължи съдопроизводствените действия по него, съобразно разпоредбата на чл.415 ал.1 от ГПК.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: